Колаж: tellerreport.com

Не е тайна, че повечето европейци се молят Джо Байдън да спечели президентството. Той все още може, но не и с нещо като разгром. Това пък може да се окаже по-лошо от алтернативата.

Ако Доналд Тръмп, президентът, който Европа обича да мрази, беше надделял с голяма разлика, Европа поне щеше да има яснота относно възможностите си и би могла да планира съответно.
Вместо това Америка остава разделена както винаги. Това не само е лошо за САЩ, но и ще намали надеждите в Европа за ясен път напред в трансатлантическите отношения.

Да, трансатлантическите отношения неизбежно биха се подобрили по време на президентството на Байдън, след огорчението в годините на Тръмп (няма как как да не стане). Въпреки това амбициозният дневен ред, който много европейски лидери се надяваха да следват за всичко – от екологичната политика до търговията и отбраната, вече изглежда недостижим.

Причината е двойна. Байдън не само няма да има силен мандат, ако спечели на косъм, но Конгресът изглежда ще остане разделен, като демократите контролират Камарата на представителите, а републиканците, ще доминират в Сената.

Техническият термин за това нареждане на обстоятелствата е „задръстване“. Това ще принуди Байдън да отиде в същия ъгъл, с който се е сблъсквал Тръмп през последните две години, и който остави неприятен отпечатък върху голяма част от времето на Барак Обама на поста.

Без мнозинство в двете камари на Конгреса нито един от президентите не успя да изпълни голяма част от законодателния си дневен ред, разчитайки вместо това на декрети, които могат да бъдат отменени с едно драсване на на писалката от наследника им.

За Европа това прави САЩ несигурен партньор, когато става въпрос за преследване на амбициозна глобална програма.
Не е нужно да гледаме по-далеч от ядрената сделка с Иран от 2015 г., за да разберем за какво става дума. Без демократично мнозинство в Сената Обама е изправен пред избор да няма сделка или да е такава, която няма пълната легитимност на договор съгласно американското законодателство. Той избра последния курс, само за да види как споразумението, което Европа и САЩ договориха с Иран и други световни сили в продължение на повече от десетилетие, претърпява крах, след като Тръмп влезе в длъжност и го изостави.

Същата динамика имаше и Парижкото климатично споразумение. Без печат на Конгреса за Тръмп беше много по-лесно да се оттегли от него.

Ето защо европейските лидери се надяваха, че Байдън ще спечели убедително, когато демократите ще се ширят в Конгреса.

Всъщност много от социологическите проучвания в навечерието на изборния ден бяха в тази посока, подхранвайки очакванията в някои краища на континента за „революция“ в мащаба на победата на Роналд Рейгън през 1980 г. – победа, която предизвика драматична промяна на посоката в американската политика.

Мощната победа на Байдън би могла да позволи на Вашингтон и европейските му съюзници да преследват огромен трансатлантически дневен ред, който мнозина смятат за жизненоважен за подновяването и предефинирането на алианса, особено в лицето на нарастващото предизвикателство, поставено от Китай.

Не му било писано да стане. Въпреки че някои в Европа, особено в Германия, проявиха интерес да се опитат да реанимират усилията за създаване на трансатлантическа сделка за свободна търговия, може да не си струва усилието, ако следващият президент не успее да го прокара през Конгреса.

В един ъгъл на съзнанието на Европа ще тлее и въпросът какво се случва след четири години, дори Байдън да спечели този път. Като се има предвид възрастта му, Байдън може да избере да бъде президент за един мандат. Ако той трябваше да бъде наследен от републиканец по матрицата на Доналд Тръмп – отчетлива възможност предвид настоящия американски политически климат – защо да се мъчим да договаряме сделки, които могат да се изпарят веднага, щом Байдън излезе от властта?

Отговорът може да бъде, че Европа няма по-добри възможности, особено що се отнася до сигурността. Сблъсквайки се с все по-войнствената Русия, Европа се нуждае от американския чадър за сигурност повече, отколкото по всяко време след края на Студената война. Германия и други страни ще направят всичко възможно, за да поддържат САЩ ангажирани в отбраната на Европа.

И все пак този въпрос може да остане източник на напрежение в администрацията на Байдън, която, подобно на Тръмп, иска да се съсредоточи повече върху Китай през следващите години. Администрацията на Байдън вероятно ще следва политиката на Тръмп да тласка Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, макар и с по-малко агресивен тон.

Тъй като европейската икономика е смазана от пандемията и апетитът на обществата за по-големи разходи за отбрана може да се окачестви като охраднял, и то в най-добрия случай, въпросът за сигурността изглежда остава източник на трансатлантическо напрежение.

С други думи, дори ако повечето европейци нямат търпение да видят гърба на Тръмп, скоро може да се окажат заседнали в същата ситуация, в която са били през последните четири години: надявайки се на най-доброто, но страхувайки се от най-лошото.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!