Петролно ембарго, руски петрол

За много лидери в ЕС рязкото повишаване на инфлацията, особено на електроенергията и храната, се оказва по-страшен враг от руския президент Владимир Путин. Доказателство за това е, че до сега те не са успели да постигнат споразумение за забрана на вноса на руски петрол, което ще вдигне още повече потребителските цени.

В неделя дипломати в Брюксел се бориха да постигнат компромис преди срещата на върха на Европейския съвет и за пореден път не успяха. Служител на Европейската комисия сподели, че сделката се очаква по-късно тази седмица. Други официални лица обаче, съобщават, че е налице колективна мудност, която отразява противоречивите чувства на много от държавите-членки, относно петролното ембарго.

Почти едномесечното забавяне за приемане на забраната за петрол и мъчителният процес за изготвяне на изключения и компенсации, предоставя ясна илюстрация за това, как лидерите класират заплахите, пред които са изправени в този момент. Армиите на Путин могат или не могат да унищожат Украйна. Но нарастващият гняв на европейските жители заради покачващите се цени представлява далеч по-непосредствена опасност за европейските политици. И въпреки че запазването на териториалната цялост на Украйна е широко заявен приоритет, през последните дни това не изглеждаше толкова важно, колкото запазването на единния пазар на ЕС, който би бил разтърсен от евентуален план за забрана на руския петрол.

Страните, които силно разчитат на морския нефт, както и тези с големи петролни предприятия, първоначално се противопоставиха на изключението за тръбопроводите, което е предназначено да бъде временно. Някои западноевропейски страни се оплакаха, че това ще облагодетелства несправедливо страни като Германия и Полша, които не са изложени на риск от недостиг на гориво, и ще им предостави несправедливо икономическо предимство.

Неспособността на ЕС да стигне до споразумение за прекъсване на един от най-важните потоци на приходи, използвани от Кремъл за финансиране на войната, идва в момент, в който руските сили бавно, но сигурно, напредват в опитите си да завладеят целия източен регион на Донбас. Украинските градове и села са изравнени със земята, докато представителите на ЕС спорят, как да разделят около 2 милиарда евро, заделени за енергиен преход, и се обвиняват взаимно, че използват войната за икономическа изгода.

Тъй като украинските военни понасят тежки загуби, а невинни цивилни загиват всеки ден, властите в Украйна тихо кипят от възмущение. Особено от предложенията на Париж и Рим, че Киев трябва да е готов да направи отстъпки, и потенциално дори да предаде територия, за да сложи край войната. Френският президент Еманюел Макрон дори посочи необходимостта да се избегне всяко „унижение“ на Русия.

Украинците се въздържат от явни публични коментари за западните си партньори, които предоставят изключително важни оръжия и милиарди евро спешна икономическа помощ за страната им. Обаче те са ядосани и обезпокоени. Опасяват се от по-нататъшни разочарования, когато става въпрос за санкциониране на руския газ, или когато става дума за надеждата Украйна официално да бъде приета за кандидат-член на ЕС на Срещата на върха на Съвета през юни.

Висшият украински дипломат призова ЕС да се върне към основните си корени и принципи – не само да прекъсне всички руски енергийни приходи чрез забрана на петрола и газа, но и чрез бързо предоставяне на статут на Украйна като кандидат за ЕС. Вместо това обаче, енергийното ембарго е спряно, и страни като Холандия и Франция се опитват да намалят очакванията за положително решение за членство.

Засега не е ясно дали лидерите на ЕС са готови да поемат такава отговорност, въпреки доказателствата за военни зверства от руските сили и историческия опит на Путин да не урежда нито един постсъветски конфликт, а по-скоро да използва военна сила и политически изнудване за да удължи сфера си на влияние.

ВСЕ ОЩЕ СЕ РАБОТИ ЗА СДЕЛКА

В Брюксел дипломати съобщиха, че ще работят през нощта в неделя и ще се съберат отново в понеделник сутринта с надеждата да постигнат споразумение, но техническата сложност за предоставяне на изключения и компенсации вероятно ще изисква още няколко дни работа.

Някои страни остават фиксирани върху възможността Германия и Полша да получат икономическо предимство от освобождаването на петрола за тръбопроводи, тъй като няма риск доставките им да бъдат прекъснати или да намалеят.

Унгария, например, разчита на тръбопровод, който пресича Украйна и следователно е уязвима от повреда или блокиране. Затова унгарският премиер Виктор Орбан създаде главната пречка пред споразумението за петролните санкции. Той поиска допълнително време за поетапно петролното ембарго, както и огромни финансови компенсации, за да подпомогне прехода към алтернативни енергийни източници. Но много други страни тихо са съгласни с действията му.

Петролното ембарго е част от шестия пакет от санкции срещу Русия, откакто Путин започна неуспешния си опит да превземе Киев на 24 февруари. Много представители на ЕС бързо отбелязаха скоростта и успеха в постигането на необходимото единство по отношение на по-ранните мерки.

Лидерите на ЕС търсят различни начини да се измъкнат от предприемането на тези болезнени стъпки. Шестият пакет включва също мерки за изключване на Сбербанк, най-голямата руска потребителска банка, от международната разплащателна система SWIFT,  санкции срещу военните служители, отговорни за зверствата в Буча, и срещу патриарх Кирил, който открито подкрепи войната на Путин. Държавите от ЕС можеха лесно да усъвършенстват компонентите на шестия пакет, без да чакат петролните санкции, но настояха да се разглеждат заедно, отлагайки всички санкции. Страните биха могли да решат поотделно да спрат да купуват руски петрол и по този начин да премахнат нуждата от объркания дебат.

Но вместо да действат решително, те продължават да спорят, включително за това дали на предстоящата среща на върха на Европейския съвет трябва да се призовава за прекратяване на огъня в Украйна. Въпреки че уж всички искат мир, има остри разногласия относно това дали всяко прекратяване на огъня би било приемливо без пълното оттегляне на Русия.

Перспективата за намиране на алтернативни енергийни доставки след десетилетия на зависимост от Русия се очакваше да бъде трудна, а процесът – болезнен. Трябва да се има предвид, че потребителските цени се покачваха независимо от войната, заради редица икономически смущения, включително проблеми по веригата за доставки и пандемията от коронавирус.

Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук