putin_xi
На снимката: президентите на Китай и Русия Си Дзинпин и Владимир Путин

По време на закриващата церемония на олимпийските игри в Сочи през 2014г., проруските демонстранти в украинския Кримски полуостров бяха излезли по улиците. В рамките на дни „малките зелени човечета“, неидентифицирани маскирани войници със скрити отличителни знаци, започнаха това, което се превърна в най-наглото нарушение на международното право: превземането и анексирането на територия на друга държава.

Путин изчака да приключат игрите в Сочи, за да започне атаката срещу Крим, вероятно за да не отклони вниманието от руските постижения. Или за да се отклони вниманието от нарастващите твърдения за масивна корупция около домакинството на Игрите в Сочи.

Осем години по-късно, докато той се готви да присъства на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин, отново руски войски се струпаха по границите на Украйна, в очакване на решението на руския президент дали да нахлуят или не.

Но този път Путин вероятно ще помисли, преди да засенчи Олимпиадата (или поне по-ранната част от нея) и да отнеме мига на китайския лидер Си Дзинпин, който се опитва да блесне на световната сцена.

Двамата лидери предприеха зловещо сходни тактики, за да постигнат резултатите, към които се стремят. И двамата променят правилата, за да могат да останат на власт в продължение на десетилетия след изтичане на мандата им. За да запазят властта си, те подтискат несъгласието у дома, арестуват критиците – и още по-лошо, сплашват съседите си и се стремят да разширят сферата на влияние на страните си. Те показват, че са готови да направят всичко необходимо, за да заглушат призивите за демокрация и човешки права. Обвиниха собствените си граждани, че действат като марионетки на чужди сили, сякаш е невъзможно жители на Санкт Петербург или Хонконг наистина да желаят демокрация.

Китай има смисъл да каже на своите граждани и на света, че демокрацията от западен стил е долна, хаотична и неефективна система. Русия също представя САЩ като западаща суперсила, но въпреки това заплашителна. Те твърдят, че демокрацията и човешките права са измислица на Запада. И заглушават всеки, който натрупва твърде много власт, освен ако не изглежда достатъчно подчинен. Вместо значителна идеологическа мотивация, основната цел на тези репресивни тактики е да се защити едно авторитарно управление.

Путин говори за НАТО и заплахата, която представлява то за руските граници. Но най-много го притеснява завоят на Украйна към по-свободен, демократичен Запад. Копнежът за свобода е заразителен и той го знае. Същото прави и Си в Китай. Путин знае, че демократична Украйна, намираща се на границата с Русия, може да вдъхнови онези у дома, които искат промяна, точно както свободите на Западна Германия по време на Студената война накараха Съветския блок да издигне стена около Източен Берлин.

Припомняме, че през 80-те години на миналия век Путин беше разположен в Дрезден като чужд агент на КГБ, когато източногерманците събориха стената – събитие, което постави основата за разпадането на Съветския съюз.

За да закрепят властта си, автократите обичат да организират мега-събития, а кое е по-добро от Олимпийските игри. Те представляват възможност на Русия и Китай да провъзгласят собствения си и на своята нация успех пред света и да изтъкнат неизказания аргумент, че въпреки репресиите, целите оправдават средствата. За максимално въздействие обаче те се нуждаят от вниманието на света.

Тази седмица китайски официални лица отрекоха, че Си е помолил Путин да отложи инвазията в Украйна за след Игрите в Пекин, но не скриха пренебрежението си към онези, които твърдят, че Украйна има право да избере своя собствен път. След като Си и Путин разговаряха миналия месец, държавната телевизия цитира думите на китайския лидер: „В момента определени международни сили произволно се намесват във вътрешните работи на Китай и Русия под прикритието на демокрацията и правата на човека“. Си и Путин, братя по оръжие!

И оръжия имат. Военната сила е ключов инструмент в тяхната стратегия за разширяване на сферите на влияние извън границите на собствените им държави. Китайските военни изграждат изкуствени острови и военни бази в спорни води, рутинно летят с военни самолети около тайванското въздушно пространство и сплашват съседите си. Русия е разположила свои военни в Грузия, Украйна и Казахстан. И следващия месец е планирано нейните сили да проведат маневри в Беларус, добавяйки още една заплаха за Украйна от север.

Китай и Русия имат история на съперничество и все още има области на търкания. (Под чия сфера на влияние, например, трябва да попадне Централна Азия – включително Казахстан?) Но засега Си и Путин се обединяват срещу главния си враг – Съединените щати и техните съюзници в Европа. Двамата мъже виждат един в друг сродна, автократична душа.

Една седмица преди олимпийската факла да пристигне в Пекин, Китай е изправен пред „дипломатически бойкот“ на Игрите от няколко демократични държави, а Русия в разгара на напрегнати преговори за Украйна. Говорителят на китайското външно министерство Джао Лиджиан почти стана лиричен, когато заяви: „Няма таван за взаимното доверие между Китай и Русия, няма забранена зона в нашето стратегическо сътрудничество и няма ограничение за това докъде може да стигне нашето дългогодишно приятелство“.

След такава страстна декларация е трудно да си представим, че Путин съзнателно ще засенчи олимпийския момент на Китай. Последният път, когато Китай беше домакин на Игрите през 2008 г., Путин изпрати войските си в Грузия. Това обаче беше много преди Си да се издигне до върха.

Този път Китай накара ООН да приеме резолюция за „олимпийско примирие“, вълнуващ ангажимент за въздържане от военни действия от една седмица преди началото на Игрите до една седмица след края на Параолимпийските игри. Ако Путин реши, че иска да нахлуе в Украйна, този срок, до 20 март, е твърде дълъг. Дотогава замръзналата земя на Украйна ще се е стопила в едва проходима кал, затруднявайки значително руските танкове.

Що се отнася до следващия ход на Русия, само един президент наистина знае отговора. Когато Путин седи на трибуните в Пекин, гледайки церемонията по откриването, той вероятно ще накара войските си да чакат, дори и да е решил да започне пагубна инвазия. Той ще го направи заради Си. В крайна сметка това е най-малкото, което един брат може да направи.

Освен ако, разбира се, не избере да нахлуе в Украйна преди Игрите да започнат. В този случай часовникът тиктака.

Текстът е публикуван в „Политико“, преводът е на редакцията.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук