Ковид-кризата очевидно има свойството да се проявява по най-различни начини. Освен очевидните здравни и икономически проблеми тя успя да нагнети напрежение в обществото до степен, че да се стигне до противопоставяне между управляващите и един от най-важните стълбови на всяка държава – полицията. Конкретната сага е абсурдна поне в два аспекта, а освен това вече ескалира и до положение на открит полицейски протест. Ябълката на раздора, както често се е случвало, е предвидено увеличение на възнаграждението. Полицаите смятат 15% за недостатъчни, претендирайки за 30% с аргумента, че са „на първа линия“ в борбата с коронавируса, докато за момента Борисов отсече – сега толкова, догодина – още.

Щеше да е нещо като обикновен синдикален спор с работодател, ако не две неща – скандална обосновка на връщане към старата система за детски надбавки с нуждата от освобождаване на финанси за лекари и полицаи и явното разминаване в разбирането кой е на първа линия и кой не е.

По второто нещата изглеждат ясни за всеки, който има представа от характера на здравния проблем през нацията. Колкото и да е безспорна ролята на полицията в овладяването на кризата и колкото и да са увеличени натоварването и опасността за нейните служители /което е безспорно/, те не биха могли да се сравняват с лекарите в това отношение, така че искания, които приравняват двете професии по отношение на първата линия срещу пандемията, са очевидно пресилени. Все едно лекарите да претендират за първа линия в борбата с престъпността, задето лекуват жертвите на престъпления и понякога сами стават обект на насилие по време на работа. Тук полицаите не са прави и ако получат догодина допълнителни бонуси, които фактически да ги приравнят с медиците, това по-скоро ще изглежда плод на нежеланието на премиера Борисов да влиза в конфликти с тях и техните колеги – пожарникарите. Той никога не е крил благоразположението си към тези две професионални групи, в които започна неговата професионална кариера, и никога не е давал повод за съмнение, че продължава да се смята за „един от тях“.

При това положение не е ясно кому е било нужно онова провокативно звучащо, според полицаите, обяснение в поправката към бюджета, „внесена от голяма група депутати“, според което отказът от нова система за детските надбавки се дължал на нуждата от освобождаване на ресурс за лекари и полицаи.

Сагата стана още по-заплетена днес, когато министър Ананиев пък обясни, че противопоставяне няма и финансовият ресурс бил готов, а самият Борисов заяви, че са се върнали на стария вариант за детските заради получените критики.

Протестиращите полицаи обаче категорично окачествиха ставащото като провокативно и заради това предложиха на вносителите на въпросната поправка да напуснат НС. Но както обикновено, ще стане това, което е казал премиерът.

Няма де е първият път, в който властта бързо сменя решения и мотиви. Обаче именно този стил доведе до днешното положение, в което недоверието в институциите е клюмнало като човек с положителен PCR тест, а от това ще продължи да страда цялото общество.

В крайна сметка Борисов предложи соломоновското решение – ще стане, но не сега. Топката остава в полето на недоволните полицаи. От реакцията им може да стане ясно дали и те смятат премиера за „един от своите“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!