Северна Македония провежда първия кръг от президентските си избори в неделя.

Това е първото гласуване в страната под ново име, докато обществото се бори с трайни икономически проблеми и корупция.

Гласуването за поста с предимно представителни функции, става по-малко от три месеца след влизането в сила на сделката с Атина за промяната на името, която завърши десетилетния спор за идентичността между съседите.

Македония, избори
на снимката: предизборен митинг

Премиерът Зоран Заев и гръцкият му колега Алексис Ципрас миналия юни постигнаха споразумение за добавяне на „Северна“ към името на Македония, с което се прекрати 27-годишният спор.

Споразумението беше финализирано през януари след продължителна политическа битка и ожесточена съпротива от страна на националисти от двете страни на границата.

В замяна на промяната на името Атина заяви, че ще спре да оспорва кандидатурата на Северна Македония за членство в НАТО и Европейския съюз.

Докато европейските лидери приветстваха сделката за името, обикновените хора се борят да споделят своя ентусиазъм.

Скопие се надява да започне преговори за присъединяване към ЕС през юни – но анализаторите твърдят, че електоратът с 1,8 милиона души в страната е по-загрижен за проблемите с осигуряване на препитанието на хората.

Средната месечна заплата в Северна Македония е 400 евро (450 долара), а официалната безработица надхвърля 20 процента, според националната статистическа агенция.

За президентския пост има трима кандидати. Кандидатът на управляващите Социалдемократи (СДСМ) Стево Пендаровски (56 г.) настоява за обществен дневен ред, свързан с ЕС.

Стево Пендаровски, Зоран Заев
на снимката: Кандидатът на управляващите Социалдемократи (СДСМ) Стево Пендаровски и премиерът Зоран Заев

„Гласуването на Стево Пендаровски означава гласуване за европейско образование, европейска заплата, европейски жизнен стандарт“, каза премиерът Зоран Заев.

Ако Пендаровски загуби или ако избирателната активност е по-ниска от 40 процента, необходими за валидността на гласуването, Заев ще претърпи удар под кръста, коментират медиите в Западната ни съседка.

Подобен изход може да доведе до предсрочни парламентарни избори и нова нестабилност в Северна Македония.

Предизвикателствата пред Пендаровски са дясната Гордана Силяновска-Давкова, подкрепена от основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, и Блерим Река, представляващ албанското малцинство.

Гордана Силяновска-Давкова
на снимката: Гордана Силяновска-Давкова, подкрепена от основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ

Река, 59-годишен професор по право, се опитва да „хвърли мрежата си” към повече избиратели отвъд електората от етнически албанци, които представляват 20 до 25 процента от населението на Северна Македония от около два милиона души.

Пендаровски има леко предимство в проучванията за нагласите на избирателите.

Но социологическите проучвания – макар и широко смятани за ненадеждни – предвиждат втори кръг, който ще се проведе на 5 май, между Пендаровски и Силяновска-Давкова.

Македония, избори
на снимката: предизборен митинг

63-годишната адвокатка се противопоставя на новото име на страната, но заяви, че ще „уважава“ сделката, ако бъде избрана.

Силяновска-Давкова избра друг ъгъл на атака.

„Младежите напускат страната заради корупция, защото имаме хора във властта, които мислят само за работните места и бъдещето на собствените си деца за сметка на държавния бюджет,“ каза тя на митинг в централния град Велес в неделя.

Река също предупреди, че „умората от институционализираната корупция“ предизвиква емиграция.

Според проучване на Световната банка Северна Македония е загубила една четвърт от населението си между 2000 и 2015 г.

Днес е последният ден от предизборната кампания в страната.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!