През 2000г. се случила най-сериозната авария на подводница в света (в мирно време). Огромна експлозия потопила гигантската ядрена подводница „Курск”, обричайки на смърт целия екипаж.

Международен спасителен екип веднага тръгнал да спасява моряците, но не успял да достигне до тях.

На 30 ноември историята на „Курск” беше показана във филм.

Военният сайт „War History Online” разказва историята на подводницата.

Инцидентът с „непотопяемата” подводница „Курск” е една от най-големите трагедии в руската история. Страната, претърпяла разпада на СССР, започна новото хилядолетие още по-трагично.

Ядрената подводница „Курск” (K-141), наречена на известното от Втората световна война място, на което се провели боевете с танковете, потънала на 12 август 2000г. в Баренцово море.

Курск, подводница

На борда й загинали 118 мъже – целият екипаж умрял на дъното на морето, най-вече поради липсата на мерки за безопасност на борда и крайната липса на подготовка за извънредни ситуации от страна на властите.

Инцидентът се случил по време на мащабно морско учение на руския флот. То било първото голямо събитие от този характер за 10 години и било считано за възможност да се докаже, че наследниците на Съветската армия са готови да отговорят на потенциални заплахи.

Маневрите включвали 30 кораба и три подводници. Въпреки че, било необичайно подводниците да носят бойни оръжия по време на учения, „Курск” била въоръжена с 18 торпеда и 22 крилати ракети.

Курск, подводница

Моряците на борда на подводницата били считани за най-добрите, а самият плавателен съд бил смятан за непотопяем и способен да издържи дори на пряк удар от торпедо. Твърдяло се, че „Курск” била в състояние да се изправи срещу цели формации на американски самолетоносачи.

Очевидно едно от торпедата на борда било повредено по време на транспортирането му и от него изтичало гориво. Въпреки това, то било натоварено на подводницата. На него нямало бойна глава и затова по време на инспекцията не му било обърнато достатъчно внимание. Течът обаче бил забелязан.

Офицерите неглежирали проблема, тъй като тренировките били основен приоритет и трябвало да се проведат по график. В крайна сметка изтеклото гориво довело до експлозия.

Курск, подводница

Две минути и 14 секунди след първия взрив, последвал втори – огънят от торпедото обхванал между 5 и 7 бойни глави.

Норвежката сеизмологична станция отчела силни трусове в 11:29 часа на 12 август. Руското командване загубило контакт с Курск.

В следващите 6 часа никой от властите не признал, че руската подводница е претърпяла инцидент.

След като вече било ясно, че нещо не е наред, била организирана спасителна операция, която не успяла да открие подводницата.

Междувременно Кремъл бил информиран за събитието. Владимир Путин, който бил президент за първа година, бил уверен, че маневрите се изпълнят по план, дори когато търсенето било разширено.

Курск, подводница

В неделя – 13 август, военните се опитали да прикрият инцидента, давайки изявление пред медиите, че учението е проведено превъзходно, с изключение на „Курск”, тъй като подводницата претърпяла „малки технически трудности”.

Военните знаели, че подводницата е загубена, но се страхували да дадат подробности, тъй като и те не знаели много.

Семействата на липсващите мъже обаче започнали да се тревожат. Никой от екипажа не се обаждал. Властите бързо съчинили няколко истории, с които да отклонят вниманието на роднините, всяка от които по-неправдоподобна.

Курск, подводница

„Курск” бавно се превърнала в международен скандал. Норвежките служби започнали да съобщават, че в Баренцово море е имало експлозия. Британското правителство заедно със САЩ, Норвегия, Израел, Франция, Германия и Италия предложили помощ, която руснаците отхвърлили, твърдейки че „всичко е под контрол”.

Някой от Кремъл дори казал, че „Курск” била силно увредена заради сблъсък с подводница на НАТО.

В понеделник, 14 август, било дадено официално изявление. Военноморските сили казали на пресата, че подводницата е „слязла до дъното на океана”, че е установен контакт с екипажа и че всички на борда са живи.

Курск, подводница

Натискът на обществото растял. Четири дни след инцидента някои служители на военноморските сили твърдели, че подводницата „Курск” била повредена, след като била ударена от подводна мина от Втората световна война.

Роднините на екипажа обаче искали допълнителна информация.

Междувременно всички опити за спасяване се проваляли заради лошите метеорологични условия и неподходящо оборудване. Британски и норвежки водолази най-накрая получили разрешение да участват в спасителната мисия, но им били поставени много ограничения.

Руснаците не искали чужденци да припарят до „Курск”, тъй като тя била върха на съветската техника.

Курск, подводница

След включването на международния екип, се появила информация за първите жертви. Експлозиите убили повечето членове на екипажа, но 23-ма моряци все още били живи. Заради бавната реакция на властите обаче те започнали да се задушават.

Време било да се каже истината. На 21 август – близо 10 дни след инцидента – началникът на щаба на руския северен флот Михаил Моцак съобщил на обществеността, че „Курск” била наводнена и екипажът е мъртъв.

Скандалът отекнал по целия свят, заради смъртта на 118 мъже.

Курск, подводница

Четиринадесет месеца след трагедията, подводницата била извадена от морето.

Какво точно е имало на борда й, можело ли е властите да спасят моряците по-рано или не, никой не знае. Спекулациите обаче са много.

В хода на засекретеното до 2030 г. руско разследване на причините за потъването на подводницата „Курск“ се признава, че е имало възможност за спасяване на някои от оцелелите членове на екипажа, но се твърди че има две причини за руския отказ за незабавна помощ от някои страни от НАТО – първата е, че по този начин биха се разкрили конструктивни и други секрети на една от най-модерните руски подводници, а втората и доста по-смущаваща е чисто психологическа, т.е. че оцелелите руски моряци не биха спестили истината за случилото се, което обстоятелство от своя страна ще постави света на ръба на ядрен конфликт с непредсказуеми последици за цялото човечество.

Курск, подводница

В подкрепа на алтернативната версия за потъването на подводницата се сочи безпрецедентното посещение на тогавашния директора на ЦРУ Джордж Тенет (за първи път директор на ЦРУ е на посещение в Москва) в резултат от което е уговорена финансова компенсация чрез обезсилване руски дълг към САЩ и предоставяне на Русия на нов заем от 10 милиарда долара при изключително изгодни условия.

Курск, подводница

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!