Образование през екрана, без контакт, без наблюдение. За пореден път през последната една година всички ученици преминаха на онлайн обучение през тази седмица. Формално и университетите направиха същото, макар че на практика те затвориха врати още през ноември месец 2020 г., около месец и половина след започването на учебната година. Първолаци се учат да четат, а бъдещи лекари се обучават на важни медицински практики и всичко това от вкъщи. Какви са ползите и какви са негативите на електронното обучение, справяме ли се с него и какви последствия можем да очакваме?
Онлайн обучението в училищата
За първи път училищата и университетите бяха затворени през март месец миналата година. В разгара на пандемията и образувания от нея тотален хаос, образователната ни система, в която преди това почти не съществуваше идеята нито за електронно обучение, нито за онлайн образователни платформи, трябваше да направи невъзможното, за да осигури обучение на децата. План, разбира се, нямаше. Всеки учител намираше подходящия за него вариант било то през социалните мрежи, било то през предложените по-късно от МОН платформи.
Началото на учебната 2020/2021 година беше оптимистично. Училищата вече изглеждаха по-подготвени – навсякъде бяха приложени противоепидемични мерки – дезинфектанти, маски, разстояние. Някои училища разчитаха и на креативност. Така в пловдивско училище беше наложено децата и учителите да влизат в класната стая през прозореца.
И въпреки всичко това на 27 ноември заради втората вълна на коронавируса и увеличаващия се брой смъртни случаи абсолютно всички ученици бяха принудени да учат от вкъщи. Имайки предвид това, можем да направим заключението, че първолаците са имали приблизително месец и половина, за да се научат да пишат – задача, която иначе е почти непосилна в онлайн пространството.
След това от училищата бяха предприети различни подходи – редуване на семици присъствено и онлайн обучение, приоритетно присъствено обучение за учениците в 1-ви, 7-и и 12-и клас и т.н. Но и това се оказа напразно. Училищата отново затвориха врати.
Ситуацията в университетите
Онлайн обучението в университетите премина по далеч по-опростен начин. От началото до края: почти изцяло онлайн обучение.
Някои университети се мобилизираха по-бързо поради наличието на онлайн платформи, които така или иначе и преди това бяха част от образователния процес. Други пък се надяваха пандемията да приключи бързо и отложиха края на летния семестър с няколко месеца.
Началото на учебната година и в университетите беше присъствено, но ентусиазмът бързо стихна, след като учебните заведения едно по едно започнаха да затварят вследствие на влошената епидемиологична обстановка.
Макар присъственото провеждането на практиките, стажовете и упражненията да беше разрешено, някои университети избраха да не се възползват. Така се стигна до парадокса, в който упражнения и стажове на медици бяха провеждани онлайн. Доколко е възможно подобно обучение да е ефективно, ще разберем в бъдеще, тъй като ефектът му, за жалост, няма да ни подмине.
Предимствата и недостатъците
Няма как да отречем все пак, че онлайн обучението е повече от нищо. За добро или за лошо, годината не беше обявена за нулева и ученици, студенти и преподаватели бяха принудени да се справят с ученето в онлайн среда. В разгара на епидемията това естествено беше единственият възможен вариант.
След изясняването на ситуацията обаче много страни, сред които Испания, Франция и Швейцария, решиха да оставят училищата си отворени. Ролята на децата в разпространението на вируса беше обявена за незначителна. Опит за проучване на обстановката беше направен и у нас. Бяха искани разрешения за тестване на учениците за наличие на вирусни частици. Едни родители бяха съгласни, други – не. В крайна сметка обаче не се разбра дали проучването е проведено, нито бяха оповестени евентуалните резултати от него.
Така възможността за оставянето на училищата отворени дори и при пълен локдаун някак се изпари в пространството. Може би управляващите счетоха, че това не е наложително. Но все трябва да отбележим и проблемите на този вид обучение, които съвсем не са малко.
Проблемите
В началото на пандемията стана ясно, че една част от децата не притежават електронни устройства, чрез които могат да присъстват в обучителния процес. След намесата на МОН и дарения от различни компании, този проблем беше частично разрешен.
Как обаче учителите да накарат децата да учат? Това не е нов въпрос, проблемите в образователната ни система излизат и отвъд електронното обучение. Преди това обаче учениците някак бяха принудени да стоят в класната стая и по желание или не да участват в образователния процес.
Ефектите от липсата на дисциплина и желание за образование у част от децата стана видна. На тях им „беше представена възможността” да правят каквото си поискат, докато на теория са в клас. Така в много случаи интересът от образованието беше насочен към видео игри, социалните мрежи и разходки в мола. Родителите бяха поставени в ролята на пазачи, макар че и за тях често се оказва невъзможно да разберат какво точно прави детето им на компютъра.
Последствията
Студентите са в позиция, в която онлайн обучението едва ли би могло да навреди до голяма степен на нещо друго освен на образованието им. Това обаче не важи за учениците, особено малките. Училището за тях представлява социална среда, в която те освен на различни предмети се учат на ефективна комуникация, на общуване с другите, на инициатива, на дисциплина.
Така онлайн обучението накара децата, за които така или иначе комуникацията най-често е онлайн, които знаят как да ползват телефон, преди да се научат да пишат и за които „приятелите“ най-често са непознати в действителната среда, да станат по-зависими от електронните устройства. Компютър и телефон се превърнаха в нормалното средство за комуникация и общуване.
През този период ообразованието пострада по непоправим начин както в университетите, така и в училищата. Можем само да предполагаме какви ще бъдат дълготрайните ефекти за страната ни и за учениците и студентите, чието обучение пострада от пандемията. А дали след време ще различаваме две групи лекари, учители и специалисти – „нормални“ и такива, завършили по време на пандемията, това все още зависи от нас.
