Две церемонии отбелязват днес предпремиерното откриване на Епископската базилика Филипопол днес. В тях участват кметът на Пловдив Иван Тотев, Бордът на директорите на Фондация „Америка за България”, доскорошният посланик на САЩ у нас Ерик Рубин, представители на религиозните общности, посланици и дипломати.

Самата реставрация все още не е напълно завършена, а официалното откриване ще бъде през ноември.

„Малко е да кажа че съм изключително щастлив да стоя пред вас, ден за който мечтаем от поне 5 години. Това е най-големият публично-частен проект на община Пловдив и вероятно най-големият в страната. Базиликата е чакала правилните хора и правилният момент да възкръсне“ – заяви пред присъстващите кметът на Града Иван Тотев.

Той благодари на „Америка за България“ и прогнозира, че базиликата ще е една от най – посещаваните забележителности в страната.

„Това, което започна като малък проект преди години, се превърна в нещо толкова красиво, което не се побира в нашето съзнание. Ние знаехме че този обект ще стане важна туристическа дестинация в България – каза председателят на Борда на Фондация „Америка за България” Крис Матлън, като благодари на всички дарители – Подпомагаме министерството на културата по пътя този обект да стане част от културното наследство на „Юнеско“. Бих искал това да стане да стане притегателен център за туристите. Това ще подпопгне икономическото развитие на региона“.

В историята на базиликата има катастрофални перипетии. Тя е била срутена от земетресение през ранното Средновековие и в периода 10-14 век на нейно място е имало гробище. На церемонията бе открита и паметна плоча в чест на погребаните, а те бяха почетени още и с минута мълчание.

На отделна церемония бе открита „Стената на толерантността“. Тя бе създадена по инициатива на Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив, които поканиха дипломати от страни, които споделят общите ни ценности, да оставят на нея възпоменателни надписи с послания на собствените си езици, с превод на български и английски език. Досега 23 посолства оставиха такива послания.

От името на българското посолство във Франция и постоянната делегацията на България в ЮНЕСКО бе написана джедайската мъдрост:

„Гняв, страх, агресия… тъмната страна на Силата са те.“

Процесът на реставрация на Епископската базилика започна през 2014г. със съвместните усилия на Фондация „Америка за България” и Община Пловдив.

Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров.

ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА

Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква в страната.

Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.

Епископската базилика на Филипопол

Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади.

В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).

Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове.

Епископската базилика в Пловдив

Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.

Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение.

Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века.

Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр.

След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив.

Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“ – един вечен пример за приемствеността на духовните идеи, които се предават от поколение на поколение през вековете.

ОТКРИВАНЕТО НА БАЗИЛИКАТА

От IV до VI в. Епископската базилика била център на живота на късноантичния Филипопол. Богомолци се стичали в нея. Възрастни и деца били покръствани в сумрачната й, богато украсена вътрешност. Може би в нея заседавал т.нар. антисъбор на епископите-ариани в противовес на църковния събор в Сердика, който осъдил учението им като ерес.

Но дошъл миг, в който Епископската базилика била изоставена, останките били затрупани, а времето изтрило спомените за нея.

Епископската базилика в Пловдив

Забравата продължила до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили останки от мащабна сграда, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. През 1982-1986 г. екип от Регионалния археологически музей – Пловдив, начело с Елена Кесякова, проучили около половината от базиликата. Част от мозайките били прибрани в музея.

Над развалините било построено защитно покритие, но непроучената част останала под улицата.

През 1995 г. базиликата била обявена за паметник на културата от национално значение. За съжаление, през 1999 г. защитното покритие се самосрутило. Състоянието на мозайките се влошило. След частични разкопки от 2002 г., които установили, че базиликата е построена върху по-стара антична сграда, мозайките били покрити с тънък слой пясък. През следващите години обектът потънал в забрава.

Епископската базилика в Пловдив

Всичко това се промени благодарение на инициативата и финансирането на Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив.

През 2016-2017 г. Епископската базилика беше изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук