Премиера! Трагикомедията „Морфов vs Василев“ търси своята сцена

Скандалът между режисьора Александър Морфов и директора на Народния театър придобива все по-трагикомична окраска. Особено след намесата на Камен Донев, който вчера обяви боксов дуел на директора Василев. От една страна – един театър е точното място за трагедии, комедии и всякакви драми. Но от друга – някак си е по-добре те да се случват на сцената, а не в кабинета на директора. Вживяването в роля е полезно за изкуството, не за живия живот – справка: масовите предизборни водевили по националните телевизии, които могат само да ни стреснат, но не и да ни накарат да съпреживяваме с героите им.

Александър Морфов (като главен режисьор на театъра) и Васил Василев (като негов шеф) са в прилични отношения до момента, в който Морфов надрасква с флумастер вратата на пи-арката Велислава Кръстева, изказвайки някои съображения по повод нейната топла връзка с ДПС. Известно време директорът се опитва да ги помири и не предприема резки движения. После, изведнъж, в медиите изтече любопитен запис на разговор между режисьора и директора.

Кой го е направил и публикувал – не знаем. Но разговорът е интересен, затова си позволяваме да пуснем няколко потпури от него. Без да заемаме страна, макар че много ни се ще. Ние дори не знаем кои са тези герои на записа, ще ги наречем условно „МОРФОВ“ и „ВАСИЛЕВ“.

Драмата в този ден тръгва от решението на режисьора да вкара македонската актриса Биляна Пройковска в една от главните роли в спектакъла си „Животът е прекрасен“. До представлението има седем дни, с титулярната актриса има проблем, а Пройковска вече е играла същата роля – в същия спектакъл, на същия режисьор, но в Македонския драматичен театър в Скопие. Морфов влиза при директора Василев да уточнят подробности и… се сблъсква с неочаквани перипетии. Пиесата по-долу е нещо средно между „В очакване на Годо“ и „Криворазбраната цивилизация“. За музикалните интермедии препоръчваме парчето „Леле, како, цингара-мангара тактика“ на група „Контрол“.

Действие Първо

Директорски кабинет. Приглушено осветление. Двамата герои разговарят привидно кротко, но във въздуха виси напрежение.

ВАСИЛЕВ: (хладно)… Търсиш вариант да е различен от тази Биляна.

МОРФОВ: (все още спокойно) Няма друг вариант. Ти някога си бил режисьор… предполагам. И много добре знаеш…

ВАСИЛЕВ: (прекъсва го, нервно) Дали съм бил НЯКОГА, не е тво…

МОРФОВ: (прекъсва го, спокойно) Много добре знаеш, че да се вкара в главна роля актриса за тоя ограничен период от време, това е невъзможно. Добре, да, ти си режисьор…, кажи ми как става това.

ВАСИЛЕВ: (студено) … Начи търсим вариант, който да е различен от тази…

МОРФОВ: (леко изнервено) Какъв вариант? Аз ти казвам като режисьор, че няма друг вариант, освен актриса, която е играла тая роля!

ВАСИЛЕВ: (мълчи кратко) Тя с българско, с македонско, с какво гражданство е?

МОРФОВ: Ама чакай сега, тука обсъждаме някакъв политически…

ВАСИЛЕВ: (прекъсва го) Не, не! Не, ти обсъждаш политически… процеси. Питам какво е гражданството, за да знам как и по какъв начин тя ще бъде назначена.

МОРФОВ: Тя няма да бъде назначена, тя ще изиграе две представления!

ВАСИЛЕВ: (говори бавно, поучително) Сключването… на договори…

МОРФОВ: (избухва) Абе не ми обяснявай сега, не ми минавай с административните глупости! Това е въпрос на желание – искаш ли това нещо да се състои, или не искаш! Явно не искаш!

ВАСИЛЕВ: (бааавно) Сключването… на… договори… има своето…

МОРФОВ: (все по-ядосан, прекъсва го) Абе не ме интересува твойта мотивация!

ВАСИЛЕВ: (ледено, минава в учтива форма) Значи не ми говорете по този начин, моля ви!

МОРФОВ: Ха! А по какъв начин да ти говоря?

ВАСИЛЕВ: (с метална нотка в гласа, натъртва) Не ми… говорете… по този… начин!

МОРФОВ: (иронично) По кой начин да ти говоря? Кво ще ми направиш?

Напрегната музика. Затъмнение.

Действие Второ

Оттъмнение. Същата сцена, героите сякаш леко са се успокоили.

МОРФОВ: И какъв е проблемът, искам да знам.

ВАСИЛЕВ: Ами същият, който Вие изведнъж в публичното пространство казахте, че има проблем с друг етнос български.

МОРФОВ: (смее се, също минава в учтива форма, която на моменти забравя и така – до края) Ха-ха-ха! Какъв етнос?! Никога не съм употребявал думата етнос. Не продължавайте да лъжете и да правите инсинуации. Аз съм казал, че има проблем с това лице, което е орезили театъра с нейната принадлежност към ДПС. Това няма никаква връзка с никакъв етнос. И ти много добре знаеш, и си чел нещата, които съм написал. Нямам никаква нетърпимост към етноси. Имам нетърпимост към неморални хора.

ВАСИЛЕВ: (хладно) Добре. Тези неща, които ми написахте и това, което излезе, и това, което направихте – с какви мотиви да продължим напред. И как да продължим?

МОРФОВ: Най-добре е да си подадете оставката. Това е най-добрият мотив.

ВАСИЛЕВ: Така. Това е Вашата гледна точка.

МОРФОВ: Не е само моята гледна точка. И на други хора. Защото вие превърнахте театъра в ченгеджийница в административна, номенклатурна функция. Вие не управлявате театър, а казарма. Това е държавно автотранспортно предприятие. Това което се прави тука, което се пише, с което се плашат…

ВАСИЛЕВ: Кой се плаши?

Музика. Затъмнение.

Действие Трето

Оттъмнение. Същата сцена, но напрежението вече може да се реже с нож.

ВАСИЛЕВ: (явно също започва да омешва учтивата форма с другата) Затова още те търсят в Плевен, нали?

МОРФОВ: (учудено) За кое ме търсят?

ВАСИЛЕВ: За Това те търсят. И ти много добре знаеш за какво те търсят.

МОРФОВ: За кое ме търсят в Плевен.

ВАСИЛЕВ: (ехидно) Много добре знаеш…

МОРФОВ: Не, не знам. Кажи за какво ме търсят в Плевен.

ВАСИЛЕВ: (заканително) ТЕ ще те намерят хората. Знаеш.

МОРФОВ: Не. За пръв път чувам.

ВАСИЛЕВ: Това е твой проблем. Не мой. (въздъхва многозначително)

МОРФОВ: (с ирония) Много удобно си се наместил в креслото на…

ВАСИЛЕВ: Не, много удобно съм се наместил в креслото… Много.

МОРФОВ: В обществото?

ВАСИЛЕВ: Не, в обществото нямам този ореол, който Вие имате и не искам да го имам.

МОРФОВ: Как да го имаш? Начинът, по който се управлява театърът… просто е очевидно.

ВАСИЛЕВ: Вие сигурно имате опит от управление. Сигурно имате.

МОРФОВ: Имам опит от морал, честност и човешки взаимоотношения.

ВАСИЛЕВ: Ако имахте опит от морал и честност, нямаше да стигнем до този момент.

МОРФОВ: Може да го кажете това нещо Вие, който пръв започнахте това нещо, след като няколко пъти казах за тази личност от ДПС, че трябва да изчезне от театъра, но явно ти си толкова зависим, че нищо не можеш да направиш… Пет пъти съм ти го написал…

Музика. Затъмнение.

Действие Четвърто

Оттъмнение. Същата сцена, но оттук нататък, през затъмнения и оттъмнения, диалогът се накъсва и придобива зловещи нотки.

ВАСИЛЕВ: Оправи си нещата в Плевен и тогава ще говорим

МОРФОВ: Какви неща в Плевен?

ВАСИЛЕВ: Ти знаеш много добре…

МОРФОВ: Нямам никакви неща за оправяне в Плевен. Никакви.

ВАСИЛЕВ: (клати глава) Знаеш много добре…

МОРФОВ: Изобщо нямам представа за какво говориш.

ВАСИЛЕВ: (енигматично) ТЕ ще те потърсят!

Затъмнение. Оттъмнение.

МОРФОВ: (много ядосан) Ти ли ми ги говориш тия неща? Ти режисьор ли си, или какъв си? Или само номенклатурчик, който седи тука и раздава заповеди?!

ВАСИЛЕВ: Не ми дръж такъв тон! Защото през живота си такъв режисьор като теб не съм виждал! Защото ако имаше диалог и ако имаше разбиране…

МОРФОВ: (вбесен, става) Ти ли ми ги говориш тия неща на мен, бе?! За диалог и за разбиране! Ти някога бил ли си честен с мене?

ВАСИЛЕВ: Винаги съм бил… Винаги съм бил… Винаги съм бил!

Затъмнение. Оттъмнение.

МОРФОВ: (пак е седнал, но не е спокоен) Ти се оказа един жалък кариерист…

ВАСИЛЕВ: Вие се оказахте един предател и страхливец…

МОРФОВ: Предател и страхливец?! Аз?! Кой си даде задника на Депесе и на ГЕРБ, и на Бесепето?! Кой управлява тука? Не си ти, сигурен съм.

ВАСИЛЕВ: Сигурен ли си?

МОРФОВ: (с огорчение и нелюбов) Ама ти се оказа много жалък…

ТЪЖНА МУЗИКА. ЗАВЕСА.

Всъщност има и още – във видеофайла.

Днес Морфов е уволнен дисциплинарно, Кръстева – напуснала доброволно, а директорът – директор. Само едно се питаме: Кои и за какво по-точно, аджеба, търсят Морфов в Плевен?

Още новини за култура – четете тук