На снимката: президентът Петър Стоянов /източник: бТВ, кадър/

Събуденият от интревюто на проф. Стивън Ханке и намеренията на прокуратурата интерес към истината за приватизацията накрая принуди и президентът /1997 – 2002/ Петър Стоянов да разкаже какво в действителност се е случило в прословутата аудиенция с американския финансист и какво е съдаржало прословутото му куфарче. В интервю пред бТВ Стоянов хвърли светлина и върху отношенията си с тогавашния премиер Иван Костов, като подчерта, че независимо от трудните им отношения и двамата „сме знаели, че той е премиер, а аз президент в името на това да извадим една държава от руините“.

„Проф. Ханке дойде при мен, седнахме в една зала, и извади наръч документи. Според тях две американски компании искат да инвестират у нас, но нашите власти са забавяли проекта, сякаш умишлено. В никой случай не ми е казал, че някой е поискал рушвет… Забавянето и отлагането се правело по начин, сякаш някой искал да си поиска нещо насреща“, разказа президентът относно твърденията на проф. Стив Ханке, че по времето на правителството на Иван Костов е предал куфарче с документи с доказателства за корупция при приватизационния процес.

По думите на президента Стоянов му е било много обидно „някой да ти дойде от Америка и да ти казва, че си президент на корумпирана страна“. Той подчерта, че е бил притеснен твърденията на Ханке да не навредят на репутацията на страната пред инвеститорите в момент, когато България отчаяно се е нуждаела от заеми и инвестиции.

„Обадих се на Костов, бях много раздразнен, може би и по-възбуден, но не съм му казал нищо драматично, освен „оправяй си хората, като дойде чужда инвестиция, вие трябва да ги посрещате от входа. Иван беше, разбира се, съгласен с това. Достоверността на казаното от проф. Ханке идва оттам, че е бащата на валутния борд, и понеже е направил толкова много за България, няма как да се съмняваме в неговите думи.“

Президентът подчерта обаче, че Валутният борд е станал възможен не само заради проф. Ханке, но и заради неуморната работа на редица други специалисти, на които той отправи благодарност. Той посочи и главният проблем пред страната тогава:

„Нека да разясня ситуацията – никой не искаше да ни даде нито един лев заем, и знаех, че за две седмици ако не осигуря заеми, българите щяха да ни изхвърлят… За да ни дадат заеми, се искаше българия да въведе стриктен валутен борд… Единствената действаща институция тогава бях аз – президентът. От мен искаха гаранции не само че веднага ще започне работа… а и трябваше да убедя всички в бъдещото Народно събрание да приемат Закона за валутния борд, което и направих“, каза Стоянов.

Той изрази притеснение и учудване, че след толкова време и дебати за приватизацията случаят с куфарчето на проф. Ханке стана така крещящ.

„Минаха 20 години от приватизацията – за тези години и всички български служби, както и разследващи журналисти, са се занимавали с нея. И въпреки това не сме стигнали до една приемлива истина за цялото общество. Учудвам се защо тогава българите смятат, че истината ще излезе точно от куфарчето на проф. Ханке, който идва 3-4 пъти годишно в България?“, заяви той.

Президентът Стоянов е силно смутен и загрижен от лековерието и наивността, които се забелязват в нашето общество.

„Живеем в хибридни войни, достатъчно е някой да внушава противни на нашите интереси идеи, и някой да внушава на обществото новини, все едно е последна инстанция. Сякаш българите не вярват на нито една институция, а очакват някой да им каже фалшива новина, на която да повярват“, каза президентът.

По думите му прокуратурата не би трябвало да се притеснява за прословутото куфарче и съдържанието му.

„Проф. Ханке твърди, че ми е дал копие, следователно оригиналите на тези документи са у него – за мен е даже малко унизително да питат президент на България дали съм получавал куфарче с документи от чужденец… Тези документи не ми направиха някакво кой знае какво впечатление – по време на приватизацията получавах много сигнали, имаше много недоволни и получавах всякакви документи. Препращал съм всички сигнали или на правителството, или на прокуратурата… Сигналът на проф. Ханке не беше достатъчно важен, за да бъде предаден на прокуратурата“, съобщи Стоянов.

В допълнение президенът отговори на въпроси за отношенията с премиера тогава Иван Костов.

„С Иван Костов сме имали немалко пререкания, отношенията ни в един период никак не бяха блестящи. И досега смятам, че изричането на лъжата, че аз съм спрял отварянето на досиетата, е много лоша негова постъпка… Независимо от тези отношения с Костов не бих си позволил да излъжа, за да го поставя в неприятна ситуация. През всички години сме знаели, че той е премиер, а аз президент в името на това да извадим една държава от руините. В това не трябва да има никакво съмнение.“

Относно прословутата фраза „Иване, кажи си!“, Стоянов уточни, че правилната фраза е „Иване, те ще те разберат!“.

„Действието се развива през април 2000 г. – Богомил Бонев беше освободен от министерския пост, и искаше оставката на Костов. Връщах се от Германия и на летището казах десетина изречения: По никакъв начин няма да подкрепя политическата атака срещу Иван Костов, която публично се води от Богомил Бонев… Обаче искам от Костов да прояви кураж, самокритичност и решителност. Иване, те ще те разберат! Ако направиш днес това, ще запазиш авторитета и на себе си, и на партията, и на държавата“, уточни още президентът.

По думите му няма по-ясно илюстрация от това изказване какви са били отношенията му с Костов.

„Аз треперех от страх да не се случи нещо неочаквано и кабинетът на Костов да падне, защото процесът ни на членство в НАТО и ЕС бе поставен пред изключителен залог, а можеше и да спре… Не исках да дойдат на власт БСП с техните среди за реваншизъм… Т. е. критикувах Костов не за да го съборя, а със сигурност да удължа мандата му… Треперех от страх гоеполитическата ситуация да не се измени, както се измени сега… Правителството на Костов нямаше по-голям поддръжник от мен… Никога, по никакъв начин, не съм поставял мои интереси или каквито и да е други над националните“, завърши президентът Стоянов.

Той подчерта, че е искал СДС да продължи със следващ мандат във властта не защото България дължи това на СДС, а защото СДС дължи на България продължаването на реформите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!