Али ас Систани даде, колкото можа или колкото му позволиха. Посещението на папа Франциск в Ирак е не само историческо. Фактът, че над 10 000 медии по света са го отразили говори за неговия безпрецедентен характер. В събота главата на Римокатолическата църква водеше общата молитва в родното място на пророк Авраам в историческия град Ур. В същото време в небето на Персийския залив за втори път, откакто Джо Байдън е в Белия дом, летяха стратегическите бомбардировачи Б-52. CENTCOM отбелязва, че те са били придружени от ВВС на Израел, Саудитска Арабия и Катар.

Изявленията, които дадоха офисът на Великия аятолах Али ас Систани и респективно, Ватикана съответстваха на духа на разбирателството, на толерантността в отхвърлянето на войната, тероризма и насилието. Това напълно съответстваше на авторитета на двамата духовни лидери. Под повърхността обаче се усетиха определени разминавания между двамата събеседници, чиито разговор е продължил около 40 минути. Това се разбра и от коментарите в Техеран или проиранските близкоизточни издания. Различия в мисленето се видя, че съществуват и между ас Систани и премиер-министъра Мустафа Казими. Последният обяви 6 март за „национален ден на толерантността и съвместното съжителство“. От Наджаф, който е най-авторитетната религиозна школа в Ирак и респективно на Али ас Систани, останаха без коментар на този акт.

Иракските политически среди споделиха на глас това, което иракският премиер осъществи като ход, вследствие на посещението на Светия отец. Състезанието в триъгълника Иран-Ирак-Саудитска Арабия винаги е определял профила на лидерското стукво в такъв важен регион, какъвто е Персийският залив. Не става въпрос само за огромните нефтени залежи, но и за религиозното значение в ислямския /сунитски и шиитски/ свят. След елиминирането на диктатора Саддам Хюсеин, реално Ирак изпадна в безтегловност. Конкуренцията се прехвърли между шиитски Техеран и сунитска Саудитска Арабия. След посещението на папа Франциск заявката за реабилитация на Ирак като регионална сила е повече от очевидна. Преподавател в Багдадския университет заяви, че ако външни и международни фактори помогнат, Ирак може да възстанови регионалната си роля, с цел стабилизация на района. Той постави акцент върху факта, че папа Франциск не би могъл да направи подобно посещение, нито в Иран, нито в Саудитска Арабия. Той ги представя като полюсите на един религиозен, вътрешен конфесионален спор, за разлика от умерен и толерантен Ирак.

Техеран е особено раздразнен от тезата, която все по-силно битува в арабското медийно и политическо пространство, че чрез срещата Франциск-ас Систани Западът е избрал умерената школа на Наджаф като легитимен събеседник и партньор в диалога с шиитите. Нещо повече, че умерените религиозни /и респективно политическите представи на Наджаф/ са легитимните за шиитите, а не тези, предложени от Ком. Интересното е, че „ресорните“ среди в Ислямската република отбелязват, че „подобни спекулации“, зад които стоят атаки срещу Иран, са били очаквани.

Протичането на подготовката и самата реализация на посещението на папа Франциск в Ирак говори за предприемането на съответна реакция и в Иран. Вероятно Великият аятолах Али ас Систани, който през 2004 г. само с една фетва накара иракчаните да гласуват за пръв път в условията на американско присъствие в Ирак /докато другите религиозни лидери призоваваха за бойкат/ е направил някакъв компромис.

Експерти припомнят, че той е роден през 1930 г. в Машхад, Иран. През 1951 г. той идва да учи в школата в Наджаф и остава там. Едва 30-годишен той става муджтахид, което е висше правнодогматично звание. Интересното е, че през 1993 г. той, иранеца, е предпочетен за Велик аятолах на шиитското мнозинство в Ирак от бившия диктатор Саддам Хюсеин. Това става за сметка на невероятно популярния по онова време иракчанин, аятолах Мохамед Садик ас Садър, чичо на настоящия водещ иракски политик и клирик Моктада ас Садър. В предварителната програма на посещението на папа Франциск беше включено подписването на Документ за човешко братство, по модела на този, който преди две години беше подписан между Светия отец и шейха на Ал Азхар, сунита Ахмед Тайеб. В последния момент този символичен жест е отпаднал. От офиса на Систани добавят, че това е станало, но устно, а не писмено.

Правят впечатление седемте „не“-та, с които Систани е наситил своята позиция, отстоявана пред Светия отец. В тях има, както политика, така и религия. „Не“ на обсадата /на Палестина от Израел/, „не“ на насилието, „не“ на угнетението, „не“ на бедността, „не“ на ограничаване на свободата на религиозните свободи, „не“ на липса на социална справедливост, „не“ на установяване на отношения с Израел. В края на тази декларация се вижда откровената антиизраелска позиция. В нея се отбелязва: „В света страдат много хора в различни страни от несправедливост, потисничество, бедност, религиозни и интелектуални преследвания, от потискане на основните свободи, от отсъствие на социална справедливост, особено по време на войните, актовете на насилие, от икономическа обсада и разселване на много народи в нашия регион, особено палестинския народ в окупираните територии.“

Вероятно посещението на Светия отец е било възприето като опит за продължаването на авраамическите договори с Ирак, по подобие на тези с Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан. Иран вижда в подобен тип действия заплаха за своята национална сигурност и се противопоставя всячески на подобни актове. Не е ясно дали е имало външен натиск, но като доказателство за нежеланието за икуменизирането на монотеистичните религии идва мълчаливият отказ на офиса на Систани на невероятното предложение, дошло от Светия отец. Последният е предложил на Великия аятолах да превърнат град Ур, родното место на пророк Авраам/Ибрахим място са поклонение на представителите на трите авраамически религии – християнство, ислям и юдаизъм.

Запознати припомнят, че Али ас Систани не е поддръжник на управленческата теория ал уилаят ал факих ал мутлака, абсолютното попечителство на юриста-богослов, създадена като вариант на джа’афаритки „конституционализъм“ от аятолах Рюхолах Хомейни. Той обаче е привърженик на друга версия на същата теория, а именно частично попечителството на юриста-богослов. Тя далеч не е най-радикалното отрицание на иранския управленчески клерикален радикализъм. /Известните варианти на теорията попечителство на юриста-богослов са дванадесет на брой/. Не е ясно дали отрицателния отговор на Ал ас Систани на повелите на пророк Авраам/Ибрахим е резултат на външен натиск или просто е нереално от него да се чака преврат в консервативната шиитска публичноправна логика.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!