Приоритет на българското председателство на Европейския съюз ще бъдат дебатите за сигурността и икономиката и бъдещето на младите хора, заяви ресорният министър Лиляна Павлова в рамките на пресконференция по повода, организирана от фондация „Конрад Аденауер”.

Тя посочи още, че София ще се застъпи за повече разговори, които да изсветлят европейската перспектива пред Западните Балкани.

По думите на министъра на европредседателството, България поема щафетата в изключително труден момент, когато блокът е изправен пред редица теми, за които единодушие все още няма. Пример за това са финансирането след излизането на Великобритания от общността, което означава далеч по-малко средства на фона на все по-голяма необходимост от подпомагане на редица инициативи и политики.

Други тежки разговори тя очаква около сигурността и миграцията. Според нея, точно затова София изпраща ясното послание за обединение със слогана „Съединението прави силата” (United We Stand Strong).

Павлова цитира министър-председателя Бойко Борисов, според който българското председателство на ЕС всъщност може да се нарече „балканско”.

„Ще подкрепим Западните Балкани и важна цел е да стартираме поредица от разговори, които да покажат каква е интеграционната перспектива на региона. Искаме, ако не успеем да завършим този процес, то поне да акцентираме върху важността му и да направим заявка за напредък в тази насока. Не искаме да даваме смели обещания за бързо приемане в блока, но най-малко трябва да стане ясно какво би могло да се очаква и какви изисквания трябва да покрият страните от региона.

Важно е за България и по-тясната връзка с всички тези държави в областта на пътната, железопътна и въздушна инфраструктура, енергетиката, информационната политика, сигурността, дори и по отношение на роуминга”, каза тя.

В тази връзка се подготвя среща на върха за Западните Балкани през май.

Министърът акцентира върху младите хора, които трябва да бъдат във фокуса на всички дебати.

„Младите хора, които са учили зад граница, трябва да се връщат в България и да виждат тук едно по-добро място за реализация”, добави тя.

По думите й, важните срещи по отношение на нашето председателство започват още от тази година, като на 13 септември се очаква председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да направи в Брюксел важно послание за бъдещето на съюза и за каква Европа ще се работи и занапред.

Павлова каза също, че България си сътрудничи тясно с Естония и Австрия, които също поемат част от председателството на Съвета на ЕС. Междувременно се очаква през пролетта да започнат най-ключовите разговори, като тези за бъдещето след Брекзит, кохезионната политика, миграцията, сигурността на границите и на киберпространството и други.

Ресорният министър уточни, че основна идея на всички предстоящи събития ще е вече да няма разделение между бедни и богати държави или между Изток и Запад. Тя заяви, че за България ще бъде важно да играе ролята на балансьор в очакваните тежки дебати, докато в същото време защитава собствените си позиции и интереси.

„Пет са големите приоритети на българското председателство на ЕС: конкурентоспособност и икономически растеж, справяне със социалното неравенство, енергиен съюз, напредък в областта на свободата, сигурността и правосъдието и развитие на европейската общност като мощен фактор на световната сцена. Много е важно за да нас през цялото време да бъдем отворени към гражданите и диалогични, за да получаваме обратна връзка по най-важните въпроси”, допълни Лиляна Павлова.

„Освен трите стълба на председателството – консенсус, конкурентност, кохезия, ще включим и още един – култура. През 2018 г. ще се състои Европейската година на културното наследство, по време на която България ще покаже пред света богатото си културно и историческо наследство с редица прояви”, каза още тя.

На 26 и 27 октомври в София пък ще се състои важна среща в областта на информационната сигурност. За юни месец догодина е планирана и дигитална асамблея по темата.

Очаква се през следващата година в страната да се проведат общо 230 заседания, 30 от които ще са срещи на върха, а останалите ще бъдат водени от министри и експерти.

Павлова припомни, че официалното откриване на българското председателство на ЕС ще се състои на 4 януари 2018 г. в Народен театър „Иван Вазов”.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук