вода

Опасността от водни режими е проблем, който засяга целия свят с настъпването на климатичните промени.

Понастоящем Кейптаун изпитва остра криза от недостиг на вода, следствие на сушата, започнала още от 2015 г. – най-голямата суша от 100 години насам. Градът може скоро да се окаже първата столица в света с недостиг на вода.

У нас миналата година се наложи в един от големите градове в страната, Перник, да бъде наложен воден режим в рамките на няколко месеца заради липса на вода в язовир „Студена“. Проблемът там обаче не беше толкова сушата, колкото безотговорността на управляващите.

Наскоро министърът на околната среда и водите Емил Димитров пък обяви, че опасност от воден режим има и в Бургас и Варна. Управляващите у нас засега обвиняват климатичните промени и липсата на дъжд за безводието в страната.

Специалисти посочват обаче, че не липсата на дъжд, а лошото управление на ресурса е причина за безводието. И в крайна сметка природно явление или управленска немощ е водната криза?

Днес Бойко Борисов, правейки проверка на язовира, който снабдява с вода Габрово, отсече:

„Има много села, в които не се разходва разумно водата и трябва хората да свикнат, че вече не вали като едно време.“

С тези свои думи премиерът на практика си изми ръцете (пестейки водата) и каза, че по въпроса с безводието няма какво да се направи и хората трябва да се примирят с това.

По-късно лидерът на опозицията Корнелия Нинова определи изказването на премиера не като политика, а като отказ от нея.

„Няма как да се свиква с подобен цинизъм. Водата е национално благо, до което всеки българин трябва да има достъп, а вместо това – голяма част от него изтича в земята.”, посочи Нинова, загатвайки, че може би не климатът, а именно безотговорното управление на ВиК мрежата е причина за водната криза.

Предложенията на Нинова за справяне с безводието също говорят по-скоро за управленска немощ, а не толкова за безсилие пред климатичните промени:

„ВиК секторът става приоритетна държавна политика и отговорност (сега отговорностите са разпиляни между общини, областни управители и поне 4 министерства и куп агенции).

Прави се цялостен национален план, а не се кърпи на парче.

Осигуряват се публични инвестиции за възстановяване на водопреносната мрежа, пречиствателни станции и напоителни системи. И не се краде от тях. Тук е мястото да попитаме премиера какво стана с държавния ВиК холдинг с 1 млрд. капитал. Нито холдингът заработи, нито капитал има.

Въвежда се драстичен контрол върху експлоатацията на язовири и прекратяване на концесиите на неизрядните концесионери.”

В полза на тази теза говори и фактът, че страни като Израел и Гърция, където валежите са доста по-рядко срещано явление, воден режим няма. Израел е обградена от пустини и вярно, там има предприятия, които преработват солената вода, за да я направят годна за употреба, но воден режим все пак няма.

Не сушата, а лошото управление на язовирите е причината за безводието у нас каза и преди седмица пред ДЕБАТИ.бг климатологът Георги Рачев:

„Така или иначе недоброто управление на водата доведе до този дефицит на вода. 80% са по-малко валежите през пролетно-летния сезон в Източна България, на някои места валежите са едва 70%, но това не е основание за намаляване този обем, ако той беше съхраняван правилно и беше запазван за следващите периоди.”

Естествено няма как да отречем влиянието на климатичните промени върху количеството валежи в страната, но по всичко личи, че основният проблем е по-скоро лошото управление на водните ни ресурси – остарялата ВиК мрежа, при която се отбелязват големи загуби на вода, както и неправомерното използване на питейна вода от индустрията.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!