В началото на 50-теи години на миналия век сензационно бе оповестен успех в контролирания ядрен синтез – една от мечтите на учените. Проектът „Хуемул“, ръководен от нацистки учен на затворен аржентински остров, обаче, в крайна сметка стига в задънена улица и досега не е известно какви са истинските му резултати и имало ли е наистина такива.
Веднага след Втората световна война доста германски учени, работили за нацистите, намират убежище в Южна Америка и имат особени предпочитания към Аржентина, където на власт е президентът Хуан Перон, известен като почитател на Хитлер. Някои специалисти започват работа за неговото управление и са добре дошли, тъй като научната дейност в страната страда тежко от политическите уволнения, предизвикани от перонистите, на около 1 000 професори от аржентинските учебни заведения.
През 1947 година конструкторът на изключително успешния изтребител „Focke-Wulf Fw 190“, Курт Танк, започва работа за създаване на аржентински реактиван изтребител /в резултат на която впоследствие се появява FMA IAe 33 Pulqui II, доусъвършенстването и производството на който се оказва не по силите на аржентинското правителство и то го изоставя/. Именно Танк прави връзката между президента Перон и противоречивия австрийски учен Роналд Рихтер, който по-рано е споделил футуристичните си идеи за добиване на енергия чрез контролиран ядрен синтез с германския авиоинженер.
През Втората световна война австрийският учен е работил с проф. Макс Щеенбек и проф. Манфред фон Арден върху ускорител на частици, който след Втората световна война СССР копира и популяризира като „Токамак“.
Рихтер смятал, че е възможно въздушни апарати да бъдат задвижвани с такава енергия. Така той става един от 184-те германски специалисти, отишли да работят за Аржентина.
Според сведения на присъствали на разговорите между умения и президента Перон, австриецът говорел много увлекателно, с много метафори, и спечелил аржентинския лидер, като получил голяма финансиране за проекта си.
Първоначално Рихтер работел в съоръженията на Танк, но през 1949 пожар съсипал оборудването му. Той смятал, че това е саботаж и поискал по-добри предпазни мерки. Така възникнала идеята за преместване на проучванията на отделен остров.
Избран е остров Хуемул, близо до град Сан Карлос ди Барилоче в Патагония. Там имало подходящи места и изобилие на вода.
Рихтер е получил пълно одобрение да прави каквото смята за нужно, като между 1948 и 1952 година аржентинското правителство е наляло огромни средства в неговия проект.
Първоначално нещата вървели сензационно добре. Били изградени съоръжения по указания на учения и в тях през 1949 – 1951 година били проведени уж успешни експерименти. Аржентина направила огромни стъпки към постигането на технология за атомна експлозия, а върхът бил експеримент по термоядрен синтез, при който на 16 февруари 1951 година Рихтер измерил високи температури, които предполагали, че целта е постигната.
На 24 март президентът Перон обявил официално пред света, че проектът е успешен, че новият вид енергия ще се продава на „пакети“ с големината на бутилка за мляко и дори може да се дава безплатно. Много световни учени се отнасят скептично към това. После става ясно, че техник от проекта е изказал предположение, че е възможно измерванията да са плод на неизправности в апаратурата.
Следва хаос, в който дори не става окончателно ясно какво е спънало нещата. Проектът изведнъж забуксувал, а според свидетели Рихтер започнал да се държи вси по-странно. Научни публикации за труда му така и не били направени и никой учен не е успял да възпроизведе експериментите му. Той карал да се строят съоръжения, после си сменял решението и бързо ги разрушавал, за да се направят други.
След година на бъркотия в проекта хората, които посредничели между Рихтер и Перон, предложили на президента да се направи анкетна комисия, която да оцени състоянието на проекта.
Членовете на комисията след прегледа били крайно скептични към работата на Рихтер и определили проекта като измама. Самият той не успял да отговори достатъчно убедително на научните критики. Островът бил окупиран от аржентински войници, а Рихтер бил поставен под домашен арест до 1955 година.
След падането от власт на Хуан Перон ученият е обвинен в измама и преседял за кратко в затвора. Проект „Хуемул“ е определен от много анализатори за най-голямата научна измама на 20 век. По него е похарчена съвременната равностойност на 144 милиона долара.
На мястото на лабораторията е основан ядреният институт „Балсейро“, който да използва съоръженията и оборудването.
Островът остава под контрола на армията до 1970 година. През 1995 година той е даден на туристическа фирма, която организира екскурзии до останките от съоръженията на Рихтер.
Самият Роналд Рихтер не се отказа от футуристичните си идеи до смъртта си през 1991 година.
