Останки от съоръженията на острова /снимка: eandt.theiet.org/

В началото на 50-теи години на миналия век сензационно бе оповестен успех в контролирания ядрен синтез – една от мечтите на учените. Проектът „Хуемул“, ръководен от нацистки учен на затворен аржентински остров, обаче, в крайна сметка стига в задънена улица и досега не е известно какви са истинските му резултати и имало ли е наистина такива.

Веднага след Втората световна война доста германски учени, работили за нацистите, намират убежище в Южна Америка и имат особени предпочитания към Аржентина, където на власт е президентът Хуан Перон, известен като почитател на Хитлер. Някои специалисти започват работа за неговото управление и са добре дошли, тъй като научната дейност в страната страда тежко от политическите уволнения, предизвикани от перонистите, на около 1 000 професори от аржентинските учебни заведения.

През 1947 година конструкторът на изключително успешния изтребител „Focke-Wulf Fw 190“, Курт Танк, започва работа за създаване на аржентински реактиван изтребител /в резултат на която впоследствие се появява FMA IAe 33 Pulqui II, доусъвършенстването и производството на който се оказва не по силите на аржентинското правителство и то го изоставя/. Именно Танк прави връзката между президента Перон и противоречивия австрийски учен Роналд Рихтер, който по-рано е споделил футуристичните си идеи за добиване на енергия чрез контролиран ядрен синтез с германския авиоинженер.

Роналд Рихтер

През Втората световна война австрийският учен е работил с проф. Макс Щеенбек и проф. Манфред фон Арден върху ускорител на частици, който след Втората световна война СССР копира и популяризира като „Токамак“.

Рихтер смятал, че е възможно въздушни апарати да бъдат задвижвани с такава енергия. Така той става един от 184-те германски специалисти, отишли да работят за Аржентина.

Според сведения на присъствали на разговорите между умения и президента Перон, австриецът говорел много увлекателно, с много метафори, и спечелил аржентинския лидер, като получил голяма финансиране за проекта си.

Роналд Рихтер /ляво/ и президента Хуан Перон

Първоначално Рихтер работел в съоръженията на Танк, но през 1949 пожар съсипал оборудването му. Той смятал, че това е саботаж и поискал по-добри предпазни мерки. Така възникнала идеята за преместване на проучванията на отделен остров.
Избран е остров Хуемул, близо до град Сан Карлос ди Барилоче в Патагония. Там имало подходящи места и изобилие на вода.

Рихтер е получил пълно одобрение да прави каквото смята за нужно, като между 1948 и 1952 година аржентинското правителство е наляло огромни средства в неговия проект.

Снимка: фwww.taringa.net

Първоначално нещата вървели сензационно добре. Били изградени съоръжения по указания на учения и в тях през 1949 – 1951 година били проведени уж успешни експерименти. Аржентина направила огромни стъпки към постигането на технология за атомна експлозия, а върхът бил експеримент по термоядрен синтез, при който на 16 февруари 1951 година Рихтер измерил високи температури, които предполагали, че целта е постигната.

На 24 март президентът Перон обявил официално пред света, че проектът е успешен, че новият вид енергия ще се продава на „пакети“ с големината на бутилка за мляко и дори може да се дава безплатно. Много световни учени се отнасят скептично към това. После става ясно, че техник от проекта е изказал предположение, че е възможно измерванията да са плод на неизправности в апаратурата.

Следва хаос, в който дори не става окончателно ясно какво е спънало нещата. Проектът изведнъж забуксувал, а според свидетели Рихтер започнал да се държи вси по-странно. Научни публикации за труда му така и не били направени и никой учен не е успял да възпроизведе експериментите му. Той карал да се строят съоръжения, после си сменял решението и бързо ги разрушавал, за да се направят други.

Снимка: Уикипедия

След година на бъркотия в проекта хората, които посредничели между Рихтер и Перон, предложили на президента да се направи анкетна комисия, която да оцени състоянието на проекта.

Членовете на комисията след прегледа били крайно скептични към работата на Рихтер и определили проекта като измама. Самият той не успял да отговори достатъчно убедително на научните критики. Островът бил окупиран от аржентински войници, а Рихтер бил поставен под домашен арест до 1955 година.

След падането от власт на Хуан Перон ученият е обвинен в измама и преседял за кратко в затвора. Проект „Хуемул“ е определен от много анализатори за най-голямата научна измама на 20 век. По него е похарчена съвременната равностойност на 144 милиона долара.

На мястото на лабораторията е основан ядреният институт „Балсейро“, който да използва съоръженията и оборудването.

Островът остава под контрола на армията до 1970 година. През 1995 година той е даден на туристическа фирма, която организира екскурзии до останките от съоръженията на Рихтер.

Самият Роналд Рихтер не се отказа от футуристичните си идеи до смъртта си през 1991 година.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!