В Деня на българската конституция, когато празнуваме 140 години от създаването на Търновската конституция, в специално интервю за ДЕБАТИ.бг изтъкнатият български юрист и политик и участник в Седмото Велико Народно събрание проф. Александър Джеров говори за създаването на последния основен закон на Република България.
По думите му процесът по изработването на новата ни конституция през 1990-1991 г. е бил сложен, но успешен, въпреки ожесточените дебати между комунистите и демократите в Седмото Велико Народно събрание. Представителите на падналия режим били уплашени, казва проф. Джеров, заради коренната промяна, предстояща на България в посока на демократизация.
„Трябваше да се премахне действащата комунистическа просъветска конституция. Битката беше да се направи нещо демократично и съвременно. Естествено, имаше доста спорове, но трябва да Ви кажа, че и комунистическите представители във Великото народно събрание бяха склонни да съдействат, макар и частично за изработване на нова конституция.”
Тогава комунистите във Великото Народно събрание се опитват да бавят и протакат приемането на нова конституция. Това става и повод 39-те представители на СДС, участващи в написването й, да бойкотират процеса, принуждавайки останалите да се върнат активно към работа.
Търновската конституция е повод за гордост за българския народ, категоричен е проф. Джеров. Защото тогава неопитните български законодатели успяват да отхвърлят опитите на руските окупатори да им наложат основен закон по техен модел.
„Много сложно е станало изработването на конституцията, защото от руската държава са искали да ни наложат техен образец, тяхно съдържание – изработена от тях конституция. Но българските законодатели в Учредителното народно събрание са успели да изработят българска редакция, българска конституция, като разбира се са ползвали образец от други държави.”
По отношение на многото критики към днешната конституция на България, проф. Джеров коментира, че въпреки че много хора не я харесват, никой от тях не излиза със сериозни мотиви и предложения за промяната й.
Цялото интервю с проф. Александър Джеров може да четете ТУК.
