Афганистан

Повече от очевидно е, че планираното за 11 септември 2021 г. напускане на американския контингент от Афганистан няма да прилича на това на Съветската армия през 1989 г. Оставането на турския контингент на летището в Кабул предизвика негативни реакции в Москва, Пекин и Техеран. Според някои специалисти споразумението между Анкара и Вашингтон по въпроса се вписва в американската политика на администрацията на Байдън спрямо Ердоган на „успокояване, затихване и дребни отстъпки“.

По-скоро става въпрос за класифициране на опонентите на САЩ на „врагове“, „съперници“, „тактически антагонисти“ и други, т.е. на степенуване на заплахата. Това е прилагането на класическия инструмент във външната политика, наречен диференциация.

Изказването преди дни на силния човек на Изтока в Либия, фелдмаршал Халифа Хафтар много ярко разкри погледа на Вашингтон в определянето на разликата между Русия и Турция в казуса „Либия“, прилагайки подобен тип диференциация. Според сайта “Arabi 21” той е заявил, че настъплението на неговата армия срещу Триполи е било спряно от САЩ. Малко преди финалната атака срещу либийската столица от AFRICOM са го помолили да се разграничи от руското присъствие в неговата армия. Тогава Хафтар е попитал за алтернатива, на което му е била посочена Турция.

След неговия отказ американската страна е започнала активно да предоставя жизнено важната разузнавателна и логистична подкрепа на турските части. Нещо повече, фелдмаршалът отдава успеха на превземането на стратегически важната ВВС-база ал Уатия /на югоизток от Триполи/ от неговите опоненти, благодарение именно на тази помощ. Сега там е базирана значителна част от турския контингент. Всъщност унищожителната бомбардировка на струпания ВВС-диспозитив /най-вече дронове и бронирани коли/ на тази база само две седмици след превземането й от френски самолети Рафал /не стана ясно дали са френски или египетски/ спря настъплението на изток на армията на бившия либийски премиер Файез Сарадж, подкрепен от Турция.

Вероятно острата дискусия в НАТО и поставянето ребром от Франция на въпроса за турско-руската обвързаност в няколко кризисни точки е наклонила везните за прекратяването на американската помощ за Анкара в Либия. Съгласието на Вашингтон за оставането на турския контингент от 500 души в Афганистан е лимитирано чрез фиксираната в споразумението забрана за воденето на военни действия извън територията на летище Кабул.

Това, което прави впечатление е повишаването на активността на движението на талибаните, което вече контролира повече от 1/3 от територията на страната. Новата ситуация резонира, както в Русия, така и в Пакистан и…..Китай. В последните месеци талибаните са се насочили към пограничните територии на Афганистан. От Таджикистан съобщават за бягството на 1000 афганистански войника на територията на страната, след офанзива на талибаните срещу пограничната охрана.

Президентът Путин е говорил със своя таджикски колега Емомали Рахмон, че Москва е готова да изпрати военни подкрепления на Душанбе в рамките на организацията Договор за колективна сигурност, сключен между Русия и бивши съветски републики /Афганистан и Сърбия са асоциирани членове/. Не по-малко интересен е силният ангажимент на Китай с новата ситуация в Афганистан. Прави впечатление участие на китайски експерти в световните анализи на предвиждането на пост-американския период на Афганистан. Някои по-крайно настроени експерти предполагат дори директна китайска интервенция в размирната страна.

Китайски медии отбелязват с тревога офанзивата на талибаните в пограничните с Пакистан територии. Излизащият в Хонг Конг вестник South China Morning Post отбелязва засилената активност на бунтовнически групировки, които имат антипакистанска и антикитайска насоченост. В китайския вестник се отбелязва, че лидерът на пакистанските талибани Нур Уали Махсуд е разположил главно своите последователи в пакистанската част на иредентистката провинция Уазиристан /откъдето той самият е родом/. Тя е поделена между Пакистан и Афганистан и навремето беше бастион на Ал Кайда и други радикални групировки.

Паралелно с това са се засилили атаките срещу пакистанските сили за сигурност на сепаратистите от Белучистан, които са близки да местните талибани. Специалисти отбелязват, че те използват същата тактика като талибаните в Афганистан и Пакистан /засади чрез поставени на пътя мини/. Военни експерти добавят, че личи общата логистична мрежа, изградена на големи територии.

Активизация на действията има и на четирите бунтовнически формации, които координират своята дейност в рамките на т.нар. „Армия за освобождение на Белучистан“. Става въпрос за един от етносите, които населяват Пакистан, Иран, Афганистан, Оман и ОАЕ. Тези групировки са против отдаването от страна на пакистанското правителство на пристанище Гвадар, на Арабско море, на Китай. То е част от китайската инициатива „Един пояс, един път“ и често е наричано „вратата на Китай към света“. Всъщност пристанището представлява морския терминал на значим пакистанско-китайски икономически коридор, който е абсорбирал инвестиции на стойност 60 млрд. долара.

Местният експерт Мир Калам Уазир заявява, че още от ноември 2020 г. тече сериозно преструктуриране на движението на талибаните. Целта е да бъдат привлечени под неговото ръководства различни отцепници и самостоятелно действащи до този момент групи. През юни лидерът Махсуд декларира, че ръководството има нова структура, като са включени представители на всички пакистански провинции, в това число и на Белучистан, където се намира стратегическото пристанище Гвадар.

Запознати припомнят, че през май 2020 г. талибаните поеха отговорност за атентата срещу хотел в град Куета, където се е предполагало, че е китайския посланик в Пакистан. След като целта не беше постигната, талибаните отрекоха да са източника на терористичния акт. Американското оттегляне от Афганистан поставя множество въпроси за начина на разместването на геополитическите пластове в регион, в който са разположени интересите на най-големите опоненти на САЩ, а именно Китай и Русия.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!