Проф. Георги Михайлов е лекар. Роден е 25-ти април 1958 г. в София. Владее английски, френски, немски и руски език. Има специалности клинична хематология, клинични онкология и клинична педиатрия. Бил е началник клиника по хематология в Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ). Бил е и директор на НСБАЛХЗ. Национален консултант е по клинична хематология. Зам.-председател е на Българското медицинско сдружение по хематология. Специализирал е трансплантация на костен мозък и периферни стволови клетки в Университетската болница в Хановер, Германия. Бил е Лекар на годината за 1997 г., Лекар на НСБАЛХЗ за 2011 г. Носител е на почетна диплома „Лекар, на когото българите вярват“. От гражданската квота БСП.
В парламента тази седмица един от акцентите беше Законът за здравето. Какво трябва да се промени в законодателството, за да могат да се улеснят пациентите и да се подобрят условията им?
В парламента минаха на първо четене два законопроекта, които влизат в Комисията по здравеопазване. Единият беше много важен във връзка със сериозната бежанска криза в Европа и с натиска който се упражнява върху България поради конфликта в Украйна. Вторият касае големия въпрос за непродължаването на извънредното продължение. Той е свързан с нормализирането на статуса на болниците, за възможността чрез промени в Закона за здравето, чрез заповеди на министъра на здравеопазването и директорите на РЗИ при нужда да се преструктурират частично лечебни заведения с възможност за разкриване на легла при повишаване на броя на заразените. Не само при ковид, а за различни видове инфекции. Тоест да бъде по-гъвкав закона, когато не става дума за извънредно положение а за противоепидемични мерки. И втората част е свързана с възможността за продължаване на финансирането на медицинските кадри по две направления. Едното е заплащането на първа линия и другото е диференцираното финансиране на различните типове медицински кадри. Това са основните неща. Заедно с тях Ковид-19 отпадна от списъка на особено опасните инфекции, където беше абсолютно незаслужено поставен преди 2 години от тогавашните управляващи.
От нашата парламентарна група проявяваме интерес към закона за трансплантациите, тъй като цялата програма е в много сериозна недостатъчност в България. Също и закона за кръвта, както и закона за лечебните заведения с оглед възможността да се управляват по-ефективно.
Какво е Вашето мнение за напрежението, което се получи при разискването на темата за медицинската помощ на бежанците?
Тези дискусии бяха много некрасиви от страна на някои от опозиционните партии. Много от тях прокламираха сериозна съпричастност към трагедията на хората, които са прокудени от своите домове, и които са рискували живота си напускайки своята страна. Същевременно, още при първият законопроект, който влезе, за уреждане на здравната помощ към тях, започнаха да вадят, както възрастните хора казват „от девет кладенеца вода“ от къде ще се вземат средства, кой ще ги плаща и т.н. Един хуманен акт на българската държава е ясно, че ще се плати от самата държава и от всички нейни граждани. Бюджетът на държавата се базира на данъчните осигурявания, така че нищо не е безплатно. В крайна сметка хуманността в една такава ситуация е много важен фактор и нашият ангажимент към проблема на тези хора трябваше да бъде потвърден. За щастие всичко това вече премина на първо четене и с огромно мнозинство законопроектът беше гласуван.
Напоследък сякаш се говори повече за проблемите на лекарите, отколкото на пациентите.
В никой случай не се говори само за лекарите. Говори се за цялата система, за всички нейни дефекти, които ярко бяха денонсирани по време на ковид кризата. Тя вече затихва и се надяваме да не се срещаме повече с този проблем в този му вид. Но проблемите на пациентите винаги са били в основата на вниманието на обществото и на управляващите, въпросът е как са били решавани. В последните 12 години само се наливаха средства в здравеопазването без да се мисли, как ще бъде най-оптимална системата за здравна помощ, така че тя да бъде полезна на всеки български гражданин, да достига до него в необходимото време, с необходимото качество, с необходимия краен ефект. Здравната ни система е свързана с много взаимодействия. В нея не трябва да се рита като слон в лаборатория, трябва да се правят обмислени ходове. Имаше дисбаланс в системата по отношение на болнична – доболнична помощ, рязко в полза на болнична помощ. По отношение на вниманието към пациентите, които бяха превърнати в клинични пътеки без да се търси ефект от качеството на медицинската дейност. Всичко това още в бюджета, който приехме, и който сега ще бъде актуализиран, има насрочване на много повече средства. С 30% са увеличени средствата за доболнична помощ. За да бъде ефективна доболничната помощ, тя трябва да бъде снабдена с апаратура и кадри, за да може да бъде подготвена да поеме необходимите интервенции и това не може да стане в рамките на 3-4 месеца. Това е въпрос на различни видове проекти и програми които сега започват да се осъществяват. Надяваме се че първите резултати ще се появят до края на годината. Но крайният ефект от една такава промяна ще се види след години, защото системата е огромна с много различни типове лечебни заведения. В България трябва да се уреди и лечението на хора, които са с множество хронични заболявания, които мъчително и бавно си отиват от живота, да получат необходимите грижи, защото не винаги е възможна семейната среда.
Пандемията лека-полека отминава, макар и не съвсем. В нея България даде най-много жертви. Политиците ли бяха по-виновни или лекарите?
Проблемът с починалите е много сериозен статистически проблем. Ние като специалисти сме се интересували от него, но много зависи от отчитането на причините за смъртността. Може да си отидеш от този свят „със“ ковид, или „от“ ковид. Това е съпътствано от една глобална тенденция през последните 20-25 години да не се правят аутопсии, а причината за смъртта да се описва на базата на клинични белези преди нейното настъпване. Това не дава съвсем обективна картина. Затова сега трябва да се направят много сериозни анализи, които са приоритет на Центъра по общественото здраве.
От вашия опит като лекар, кои са най-спешните мерки, които трябва да се направят в здравеопазването?
Миналата година през май излезе един много сериозен доклад, в който се изтъкна, че една от причините е, че са вземани много политически решения, а не експертни и системата е изключително разнебитена. В здравеопазването са натрупани много проблеми. През последните 12 години интересът към здравеопазването по-скоро се маркираше и се опитваше да бъде запушен с повече пари, без в системата да има ефективност.
Здравната система в България е изключително разнебитена. Както от гледна точка на материално-техническа база, така и за кадрово осигуряване. Именно това са част от въпросите, с които сегашната власт се заема и се надява следващите години промяната да се случи. На първо място е кадровият проблем. Внимателната преценка за квалификацията на кадрите и всички необходими мерки за тяхното задържане. На второ място е проблемът със спешната помощ, което е лицето на здравеопазването. Проектът за това остана повече от 7-8 години незавършен, въпреки че беше финансиран от Европейския съюз. Разбира се и електронното здравеопазване и проблемите на детското здравеопазване и така бленуваната детска болница. Но те не могат да се случат за няколко месеца.
Още актуални интервюта – четете тук
