Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети, бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток и напрежението между Израел и Ирак.
Каква е актуалната ситуация с бежанските потоци? Колко са на брой и кой от тях е най-силен?
Ситуацията с бежанците към днешна дата е с относително по-високи нива по отношение на миналата година, но е в пъти по-ниска в сравнение с пиковата 2015 г. Ще дам приблизителни цифри. Приблизителни, защото различните институции дават различни статистически данни. Това са ООН, ФРОНТЕКС, националните държави и неправителствени организации.
От началото на 2021 г. до септември най-интензивен е потокът, който минава през Либия към Италия. Става дума за около 50 000 човека, които са минали. По “Балканския път” за бежанци има чувствително по-малко преминаващи. Около 20 000 за същия период от време.
Другият интензивен поток е новооткритият, който набра сила преди четири месеца. Данните там са за около 10 000 души, което е с пъти по-малко от традиционния път през Либия и Италия.
Това са трите основни пътя. Чувствително по-малко използван пътят Мароко – Испания. Испанските власти имат много добри формули за противодействие и много натрупан опит.
Ако трябва да бъдем честни, средиземноморският път се оказва най-интензивния, но показателите са далеч по-слаби от 2015 г., когато Европа не беше готова. Много са причините, които оказаха влияние. На първо място това е натрупаният опит, европейската солидарност, отпуснатите пари и въобще ресурси и практики, които, макар и често противоречиви, намалиха в пъти бежанския поток към Стария континент.
Обетованата земя, която е във фокуса на всички бежанци е Германия. В по-малка степен е Швеция и някои от страните от Западна Европа, също така Франция и Великобритания. Става въпрос за стотици нелегални мигранти, които в никакъв случаи не могат да бъдат таксуване за бежанци. Това е динамиката на бежанския-мигрантски поток към Стария континент, който си остава заветната точка за всички, които искат да намерят по-добър живот, бягайки от войни, бягайки от мизерия и много често от климата.
Имаше много интересни разработки по отношение на това – как влияе климата за оказване на натиск на определени огромни групи от хора да напуснат своите домове. Така е например в Афганистан. Там след една прекалено дъждовна година имаше изключително сушава такава посевите на хората бяха унищожени и те бяха принудени да напуснат. От друга страна това са страните от Персийския залив. Впечатли ме това, че в държави като Ирак и Иран средната температура през лятото е от сорта на 50 градуса. Като прибавим към това слабото токоподаване, слабата ставка на вода и хронична икономическа криза, може да кажем, че климатът все повече се превръща в една от причините за търсене на подходящо място за живеене.
Каква е актуалната ситуация на границата на Беларус и Полша? Откъде и накъде отиват бежанците там? Кой ги изпраща и има ли напрежение?
Напрежение има. То ескалира от около четири месеца. Нека кажем каква е предисторията. Бежанският поток от Беларус към Полша е по-големият поток, като предварително имаше бежански поток към Литва и другите Прибалтийски републики. Те обаче бяха значително по-малко поради неспособността на тези държави да ги посрещне. Очевидно те не бяха предпочитана дестинация. Става въпрос за миналата година. Личното ми мнение е, че бежанския поток се превърна в инструмент в ръцете на Лукашенко и неговия режим в целта му да оцелее.
Лятото на 2020 г. Полша предложи на страните, които през 16 век са създали Люблинска уния. Тя е кръстена на град в Полша, който през 16 век е бил столица на най-силните държави тогава. В този съюз са участвали Великото литовско княжество, Украйна, Полша и територията, която включва днешен Беларус.
Досещате се, че подобен тип регионално формирование е добрата и ефективна политика на фона огромния Европейски съюз. Това е Европа на регионите и Полша е тази страна, която дава много добър пример в това отношение. Именно една такава линейна инициатива наред с Триморието, в което участваме и ние, предизвика ревността на режима на Лукашенко.
В последствие, под натиска на Русия, Лукашенко отказа участие в Люблинската инициатива и създаването на Люблински триъгълник, който евентуално да прерасне в четириъгълник.
След президентските избори в Беларус, които бяха един фалш, режимът се раздели много силно. Опозицията, в лицето на надежда Тихановская, се съгласи да промени режима и да участва в Люблинския четириъгълник. Въпросът беше дали Беларус да тръгне по пътя на европеизацията чрез Полша, или да си остане в сферата на руското влияние. Естествено под натиска на Русия Лукашенко отказа да участва в каквито и да е било инициативи в това отношение бежанския поток всъщност е инструмент за наказание на Полша на предложената от нея инициатива за постепенно демократизиране и европеизиране на политическата система на Беларус. След това се стигна до познатата ескалация на напрежението.
Повече от очевидно е, че става въпрос за държавна политика, осъществена от режима в Минск, тъй като Беларус няма обща граница с Близкия изток. Бяха минимизирани посолствата на Беларус в Близкия изток и най-вече това в Багдад. В последствие разбрахме, че почетният консул на Беларус в Ирак се е превърнал в нещо като трафикант на хора. Туроператорите в Минск са започнали да печелят огромни суми, защото визовият режим е бил облекчен до толкова, че те са получавали безвизов достъп до беларуска територия в рамките на тридесет дни. Туроператорите са осигурявали извозването на тези хора до Минск. Всяка седмица е имало полет от Багдад до Минск и не само от Багдад, а и от съседни арабски държави.
Схемата е ясна. Хората пристигат в Минск, остават ден-два в хотели, за което са заплатили, след което белоруските власти ги насочват към съответните точки на границата. Имаше дни, в които ситуацията приличаше на Немци в ада. Група от няколко стотин човека, подредени по начин, по който Хамас подреждаше своите привърженици на границата между Израел и Ивицата Газа. Най-отпред бяха слагани децата, след тях жените и най-отзад вървят мъжете, с желание да прережат бодливата тел. Имаше реакция от страна на полските граничари. Те опитаха да ги спрат със сълзотворен газ. Бяха много грозни гледки.
Какво е положението с бежанските лагери в Турция. Остават ли хората в страната за постоянно или се връщат в Сирия? Съвсем скоро ЕС даде на Турция още 325 милиона за бежанските лагери там.
Ситуацията в Турция се промени. След сключената през 2016 г. сделка бежанската маса, която тръгна от Турция и Гърция към ЕС и по-конкретно към Германия, силно намаля. Турция се промени като икономика. През 2015-2016 г. тя беше що-годе функционираща и можеше да приеме стотици хиляди бежанци от цял свят. Тази страна има изключително либерален визов режим. Дори е държава, в която ООН обръща внимание, че визите се получават на летищата срещу 25 долара. Икономиката на Турция се сви много силно, особено през тази година, когато турската лира загуби около 40% от стойността си. Ако до този момент турската държава гледаше на бежанците като на евтина работна ръка, то вече местните власти гледат на тези хора като на конкуренция. Имаше много грозни случаи.
Преди около двадесет дни осем сирийски бежанци бяха прогонени от Газиентеп, град в южната част на Турция, защото са си позволили да ядат банани на публично място. Това предизвикало силен гняв у местните, които не могат да си го позволят. В последствие местните власти са ги прогонили в Сирия.
Чу се, че 2016 г. президентът Ердоган е решил да засели в районите, в които правеше военни операции около милион и половина сирийски бежанци. Това беше с пропагандна цел. Той си правеше сметките да получи сто милиарда долара от Европейския съюз, за да изгради съответната инфраструктура в централната част на Северна Сирия. Сега наблюдаваме завръщане на тази практика.
Турция вече е изградила около тридесет хиляди къщички за сирийски бежанци, които смята да засели в провинция Идлиб. Тази провинция заема около 4% от територията на Сирия и се контролира от бунтовниците, които, в по-голямата си част, се контролират от Турция. Останалите пет директно са окупирани от турската армия. Завръщането на модела, лансиран през 2016 г., става с европейски пари. Става дума за пренасочване на хора, които са вид реклама на сегашният режим в Турция.
Нека припомня, че бежанската карта или бежанския проблем се появи като много сериозен фактор във вътрешната политика на Турция. Преди две години турската опозиция спечели, особено в Истанбул, от кюрдските гласове. Това са над триста хиляди гласа, спечелени от сегашния кмет за сметка на кандидата на управляващата партия. Това се получи, защото кюрдите гледат на бежанците от Сирия като на конкуренция за работните им места.
Ситуацията се повтаря. През 2025 г. трябва да има президентски избори. Говори се и за предсрочни парламентарни, които трябва да се състоят същата година. Бежанската карта силно ще влияе на вътрешнополитическата ситуация.
Турската лира е белег за това, че страната се намира в задънена улица. Ердоган уволни министъра на финансите, като му прехвърли цялата вина за сриването на лирата. Президентът се опитва с монетарни подходи, т.е. с намаляване на лихвения процент, да постигне просперитет и да вдигне турската икономика на крака. Това е нещо, което няма как да се случи. Всичко това влияе върху притока, ориентирането и силното политизиране на темата за бежанците.
Новият щам на коронавируса ли е причината поради която африканските мигранти се опитват да напуснат страната?
Историите там са покъртителни. Може би там е най-интензивния поток на фона на политическата несигурност и дестабилизация в Либия. Тя продължава да бъде трамплин към Италия, а от там и към Европа. Излезе информация, че има трудови лагери за африканци, които искат да достигнат европейските брегове чрез Либия. Това са лагери, в които хората са експлоатирани, мъчени, дори са извършвани зверски убийства.
Това е държава, в която трафикантите са много сериозна сила в дирижирането на вътрешната политика. На двадесет и четвърти декември там трябва да се проведат президентски избори, а това което виждам като политически правила и начин на организиране на важни избори показва, че на хартия такава държава има, но разпадането на държавата и структурите и също е факт. Ситуацията там е далеч от нормалните демократични порядки и начини за провеждане на избори. Всеки един регион в Либия се управлява от някаква милиция. Това създава условията за поява на трафиканти и хора с голямо влияние в отделните места.
Африка е континентът, който е най-силен генератор на миграция. Там коронавируса не е основен проблем, той е настоящ. Преди това беше еболата и всякакви болести, които са характерни за Черния континент, но трябва да кажем, че хората от африканския континент до голяма степен са склонни да напуснат държавите си. Причините са много: ниският жизнен стандарт, дестабилизацията и липсата на перспектива. Всичко това кара хората да търсят по-добро бъдеще в Европа.
Това не важи само за Африка. Според изследване около 30% от руснаците са склонни да напуснат собствената си държава. Това е голямото изпитание пред Стария континент и страните членки на ЕС, които са бленуваната дестинация. Ситуацията е много тежка.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
