изборите прогнози

Прогнозите на „АФИС“

Около 2,5-2,7 милиона избиратели ще отидат до урните в неделя. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната.

Това показват данните на АФИС от национално представително проучване, осъществено в периода 26-30 март.* Цифрите сред решилите да гласуват сочат, че ГЕРБ получава 28,1%, БСП – 20,2%, Има такъв народ – 14,3%, ДПС – 12,9%, Демократична България – 6%, Изправи се!Мутри вън“ – 5,1%, ВМРО – 4,6 на сто. За други партии ще гласуват 8,8 на сто избирателите.

Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“ (2,8%), партия „Възраждане“ (2,0%) и АБВ (1,4%).

Налице е сравнително добра мобилизация при големите формации, както и при ДПС и ВМРО. За разлика от тях „партиите на протеста“, оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще трябва да разчитат в по-голяма степен, че декларативният вот в тяхна полза ще се материализира в изборния ден. Ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации.

При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията „Изправи се! Мутри Вън!“ със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но и ВМРО ще се окаже в опасна близост до 4-процентна бариера. Ако пък избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо предимство, тъй като са лидери сред колебаещите се избиратели – нещо, което ще намали мандатите на другите участници в парламента, тъй като те разполагат с по-мобилизирани ядра, но с по-оскъдна периферия от потенциални привърженици.

Очакват ли се изненади?

Големи изненади на предстоящите избори не следва да се очакват. Преднината на коалицията „ГЕРБ-СДС“ надхвърля съществено интервала на допустимата статистическа грешка, така че победителят е ясен. Второто място в класацията също е сигурно: при нито една от вариациите на избирателната активност не е възможно коалицията „БСП за България“ да бъде изпреварена от някой от следващите участници в предизборната надпревара.

Битката обаче за третото място не е с предизвестен резултат. ДПС е партия, която традиционно е подценявана в анкетна среда, а преднината на формацията на Слави Трифонов е в рамките на допустимата статистическа грешка. Освен това ДПС постига съществено по-висока степен на мобилизация на твърдото си ядро, докато партията на Трифонов привлича на своя страна повече на брой, но не съвсем сигурни избиратели.

Възможно ли е някой от „задната редица“ да излезе напред и да се намеси в спора за разпределението на парламентарните мандати? Като например Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“. На теория да, но на практика е трудно постижимо. Ако това се случи обаче, би следвало избирателната активност внезапно и рязко да се е повишила в последния момент и да е надхвърлила съществено прогнозните нива. Това е изключително слабо вероятно.

Какво се е случило с гласовете, подадени на парламентарните избори преди 4 години? Очаквано и логично най-големите донори на гласове за нови и други формации на тези избори са двете водещи формации ГЕРБ и БСП. ГЕРБ губи около 400 хил. гласа е се свива на около 700 хил. гласа, а БСП намалява подкрепата си почти двойно, заради което на предстоящите избори би могла да разчита на максимум 500 хил. гласа.

Близо две трети от тези гласове увеличават „армията“ на негласуващите, а останалите осигуряват подкрепата на други формации, основно за „партиите на протеста“ („Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън“).

Факторите, които могат да променят резултата от вота

Кои са факторите, които биха могли да причинят промени в предварителните нагласи в последния момент преди изборния ден? На първо място това е продължаващата пандемия и страхът от зараза. Лидер сред колебаещите дали да гласуват, ако пандемичната обстановка внезапно се изостри, е БСП. Сред привържениците на тази партия е най-висок делът на онези, които вярват, че човек може да се зарази в избирателната секция, докато гласува. Това мнение битува сред най-високите възрастови групи, които са по-масово представени именно в БСП.

Изборният резултат ще произведе Народно събрание със съмнителна легитимност и вещае краткосрочен живот на бъдещия кабинет. Разбирателството между парламентарно представените формации може да се окаже непосилна задача и призракът на предсрочния вот да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му.

Ако все пак обаче се формира мнозинство и се излъчи кабинет, промяна все пак ще има, тъй като изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. ДПС ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно важно решение на Народното събрание е възможно да бъде прокарано. За напред нещата ще зависят и от формацията на Слави Трифонов. При това не става дума за парламентарно мнозинство или съставяне на кабинет. Досега, например, нито един държавен бюджет не можеше да бъде приет без подкрепата на ДПС – било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е достатъчно, ще трябва да привлече и гласовете на депутатите от „Има такъв народ“.

Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат, е на БСП в качеството й на единствена парламентарна опозиция. Макар и на ниско ниво тази си роля БСП ще трябва да дели най-малко с още една, а може и две формации („Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“), а това също е промяна.

Най-важният извод е, че кризата на легитимност на политическата система, избухнала през миналото лято, няма да приключи в деня на изборите, а ще продължи и дори може да се задълбочи, ако не настъпи същностна промяна в дейността на Народното събрание и в начина на правене на политика изобщо.

Прогнозите на „Алфа Рисърч“

Според „Алфа Рисърч“ основните участници влизат в надпреварата със статистически значима преднина от пет пункта на ГЕРБ (28.5%) пред основния електорален конкурент БСП (23.2%).

Оспорвана е надпреварата между ДПС (12.5%) и Има такъв народ (13.3%) за третото място. Има висока вероятност за шест и дори седем партиен парламент, ако кампанията затвърди и увеличи подкрепата за Демократична България (5.7%), Коалицията на Мая Манолова (4.5%) и ВМРО (3.7%).

Към момента 52.5% от пълнолетните българи заявяват, че със сигурност ще участват в изборите. Налице е лек ръст от 3 на сто спрямо предишното проучване на „Алфа Рисърч“. Той се дължи на мобилизацията от последните три дни, след оповестяването на голяма част от партийните листи и предизвикания от тях засилен интерес към персоналните двубои.

Регистрираната от проучването електорална картина е с най-голяма степен на валидност при запазване на тази избирателна активност, или при участие на около 3 – 3.2 милиона души. Същевременно, 15% от решилите да гласуват все още не са направили своя окончателен избор „за кого“ и ще вземат решение в рамките на кампанията. При сближени позиции на редица от партиите, то може да наклони везните в една или друга посока буквално до последния момент.

При рязък спад на тази активност обаче (до около 2.5 милиона избиратели), поради влошаване на епидемичната ситуация, е възможно да се стигне до турбулентни преки, или косвени ефекти. Прекият ефект ще се изрази в превръщането на вота в състезание между твърдите ядра и потенциал за сериозно разместване на сегашните електорални пластове. Косвеният – в по-слаба легитимност на излъчения парламент.

Общата тревожност остава висока

Към момента не може да се предвиди ходът на пандемията, нито психологическите реакции. Въпреки че все оше има страх в контекста на пандемията, повечето хора са спокойни по отношение на изборните секции, показват данните. Ключова роля на ДПС и Има такъв народ В началото на кампанията ГЕРБ има достатъчно комфортна преднина пред БСП от пет пункта сред твърдо решилите да гласуват. Ако тази преднина се запази и още повече, ако се увеличи, ГЕРБ има шанс да спечели около една трета от депутатските мандати (80-85) и да се заяви отново като силен претендент за участие в управленска коалиция.

Ако пък се реализира формулата „всички срещу ГЕРБ“, то той би бил силна опозиция, а шансовете за устойчиво мнозинство с участието на три до четири от останалите партии, не могат да бъдат оценени като особено високи. В тази ситуация ролята на следващите две партии със заявка за силно парламентарно представителство – ДПС и Има такъв народ – ще бъде ключова. Партията на Слави Трифонов се характеризира с по-големи амплитуди, тъй като, от една страна, събира избиратели от почти всички политически сили, а от друга – привлича основно младежкия вот, който е твърде несигурен и изменчив.

Структурата на вота за ДПС е коренно различна – движението разчита на твърди избиратели и устойчива подкрепа. След елиминирането на прекия конкурент, ДОСТ, който му отне почти 100 000 гласа на предишните парламентарни избори, ДПС възвръща обичайната си предизборна мобилизация. Следейки темпа на нарастването й, не може да се изключи до изборите подкрепата да се увеличи още.

Тъй като парламентарните групи на ДПС и Има такъв народ ще са следващите по тежест след тези на ГЕРБ и БСП, политическата стратегия на тези двама играчи до голяма степен може да определи характера и изобщо, възможността да се случи една бъдеща управленска коалиция.

Протестният вот не е еднороден

Потенциалът на протестния вот, катализиран от протестите през лятото на 2020г., не намира един консолидиран израз, а се разпилява в поне три субекта с шанс за политическо представителство и в още 3-4 по-малки партии. Допълнителна трудност за тях е обстоятелството, че макар и Има такъв народ да „тегли“ избиратели от всички партии, разбираемо, най-пагубен е ефектът от този процес върху по-малките, за които всеки глас е от решаващо значение.

Сред по-малките партии най-устойчив е вотът за Демократична България. С 5.7% начален електорален „капитал“ коалицията има високи шансове за парламентарно представителство. За тази формация е характерна мобилизацията на нейните избиратели непосредствено преди вота, а също и не малкият брой гласове от чужбина. По отношение и на двата фактора, които по принцип действат в полза на Демократична България, настоящите парламентарни избори обаче са рискови. От тази гледна точка на коалицията е нужна силна кампания и силна мобилизация, за да бъде сигурна в преминаването на 4 процентовата бариера.

Към момента коалицията около Мая Манолова също преминава прага за влизане в парламента, но степента на несигурност тук е по-висока. Както поради по-ниската електорална подкрепа, така и поради отсъствието на устойчиво ядро и идентификация с тази партия. След разединението на „обединените патриоти“ ВМРО се очертава като партията с най-висок шанс да представлява тази ниша в следващия парламент. В началото на кампанията тя все още е под прага от 4%, но по-силната кампания и по-слабата избирателна активност може да се окажат решаващи за крайния й резултат.

Ако се реализира вариантът за шест до седем партиен парламент, това би дало шанс за повече коалиционни комбинации и излъчване на макар и трудно съставено правителство. Същевременно е ясно, че фрагментацията пречи на ферментацията на ясна и убедителна алтернатива. Поради това, въпреки че след изборите несъмнено ще доминира желанието да се излъчи правителство, което да се бори със здравната и икономическа криза, не може да се изключи и вариантът нестабилен парламент и нови парламентарни избори.

5 партии с разпознаваеми лица, но без електорална тежест

В сегашната кампания участват и поне още пет субекта, с относително висока лична разпознаваемост, но много по-ниска електорална тежест. Това са НФСБ-Воля на В.Симеонов и Марешки, АБВ на Р.Петков и Мангъров, Републиканци за България на Цв.Цветанов, КОД на П.Москов, Възраждане, Атака на В.Сидеров.

Към момента нито една от тях няма статистически значими шансове за парламентарно представителство, но с оглед преходната политическа ситуация, те могат да търсят позиционирането си в една повече или по-малко близка бъдеща кампания.

Доверието в изборния процес и честността на вота са определящи елементи за всяка демократична система. Като правило, колкото по-голяма е несигурността, толкова по-силни са подозренията в манипулиране на вота. Необичайната ситуация, в която ще се проведат настоящите избори, може да добави към политическата несигурност и несигурност в легитимността. А това би било изключително опасен развой, с потенциал да отключи остра политическа криза.

Към момента обществените нагласи са като цяло спокойни – 23% смятат, че изборите ще са честни, още 45% – че дори и да има нарушения, те няма да повлияят съществено на крайните резултати. Запазват се обаче една четвърт радикални настроения, според които нарушенията ще са сериозни и многобройни. Процент, който не бива да бъде пренебрегнат нито от ЦИК, нито от изборната администрация и партиите.

Прогнозите на „Галъп интернешънъл“

Седем партии влизат в новия парламент, ако изборите бяха днес – това показва проучване на „Галъп интернешънъл“.

На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 милиона души. Декларативната активност на база реално пребиваващи в страната гласоподаватели е 50%, но според официалните списъци тя се очаква да е чувствително по-ниска – например, в диапазон по-близък до 40%. Прогнозите за активност обаче са изключително трудни и не са изключени сериозни колебания извън тези граници. Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат „Не подкрепям никого“.

Гласовете, подадени за партии, коалиции и кандидати, ако изборите бяха днес, показват следната картина в последните дни на кампанията.

За ГЕРБ и СДС биха гласували 28,2%, за БСП – 20,8%. Това са първите две формации.

За „Има такъв народ“ се очакват 12,9%, а за ДПС – 12,7%. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на третото място – всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии.

„Демократична България“ с 6,1%, формацията „Изправи се! Мутри, вън!“ с 5,2% и ВМРО с 4,4% са близо помежду си, а не са и далеч от потенциалния ръб. Изгледите на тези формации зависят изцяло от последните дни и даже последните часове, както и от величината на бариерата и степента на „твърдост“ не електоратите.

Това се седемте формации, които биха били в парламента, ако изборите са сега.

Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, коалицията Воля-НФСБ е с 3% и ще се надява на евентуално по-ниска бариера и предвидим вот. С 1,6% е „Възраждане“, с 1,4% – АБВ, с 1,3% е формацията на Цветан Цветанов, с 0,6% е „Атака“ и т.н. За други партии вероятно ще гласуват 1,8%.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!