Повече от 70 години трансатлантическият съюз служи като непоклатимата основа на европейската стабилност и подкрепя ценностите на западния ред, ръководен от САЩ. През 2020 г. изглежда, че отношенията се преосмислят и от двете страни на Атлантическия океан, пише в анализ за Си Ен Ен Люк Макгий.
ЕС не включи САЩ в списъка на „безопасни“ държави
По-рано тази седмица Европейският съюз отказа да включи САЩ в списъка си на „безопасни страни“, което означава, че американските пътешественици ще бъдат нежелани в рамките на блока в обозримо бъдеще, поради очевидния ръст на броя на заразени с коронавирус в САЩ. В противоречие, списъкът включва Китай – страната, от която произхожда вирусът, при условие на реципрочни договорености.
Чиновниците в ЕС настояват, че решението не е политическо и се основава изцяло на епидемиологични доказателства, с надеждата това да успокои американския президент Доналд Тръмп, който атакува блока на няколко пъти.
Въпреки това, други признават в частни изявления, че ако Брюксел искаше да направи хапчето по-приятно за американската публика, можеха да добавят захарно покритие.
„В миналото виждам, че може би не сме включили Китай, за да правим щастливи САЩ“, казва дипломат от ЕС, който не е упълномощен официално да говори как е взето решението.
Доказателство за влошаване на отношенията?
Може този инцидент и да изглежда като доказателство за разрив в трансатлантическите отношения, докато не го поставите в сегашния геополитически контекст. Не е тайна, че напоследък Вашингтон проявява по-малък интерес към европейските дела. Добре известно е, че европейските нации активно търсят по-голяма дипломатическа автономия от Америка. Това важи особено за 27-те държави членки на Европейския съюз.
Един от начините, по които Брюксел смята, че може да се дистанцира от Вашингтон, е като се ангажира с Китай като стратегически и икономически партньор, намалявайки зависимостта си от една от световните суперсили, балансирайки отношенията си с друга.
През последните няколко години Брюксел полагаше всички усилия за решенията на големи международни въпроси, тъй като Тръмп разкъса всичко. Помислете за Парижкото споразумение за климата, ядрената сделка за Иран, 5G, и вие ще започнете да виждате модел на поведение, при който да се предположи, че ЕС е предпочел Китай пред най-стария си съюзник.
Всяко възприемане на дружелюбност към Пекин нанася синини
Разбира се, това може да е неуместен прочит на ситуацията, предвид дълбоката, установена връзка между Европа и САЩ, но в този контекст всяко възприемане на дружелюбност към Пекин нанася съвсем истински синини.
„Имайки предвид какво знаем за данните на Китай, как се е държал по време на пандемията и позицията на Белия дом, мисля, че в друг свят бихме ги държали надалеч“, казва дипломатът.
Този друг свят, за който той говори, не е просто светът преди встъпването на Тръмп в длъжност.
В противоречие, ЕС включи Китай – страната, от която произхожда новият коронавирус – в списъка си на „безопасни страни“ при условие на реципрочни споразумения.
Раздаличаването започва още от времето на Обама
Един служител на Брюксел, който работи по външната политика на ЕС, но не е упълномощен да говори по протокола, заяви, че отдръпването от Европа като геополитически приоритет започва още при предишния президент на САЩ Барак Обама.
„Обама не проявяваше толкова силен интерес към Близкия изток, колкото предишните президенти, което в географски план е по-скоро европейски проблем. И той прехвърляше своите приоритетите от Европа към Китай и Азия“, заяви чиновникът.
Въпреки това дългогодишните наблюдатели на алианса приемат, че той е под напрежение през последните четири години – и ще се влошава все още, ако Доналд Тръмп победи бившия вицепрезидент Джо Байдън на тазгодишните избори в САЩ.
Тръмп счита Европа за конкурент
„Тръмп счита ЕС, особено Германия, за икономически и търговски конкурент, което означава, че може да се очаква напрежение в случай, че получи втори мандат“, казва Велина Чакърова от Австрийския институт за европейска политика и политика на сигурност.
Тя казва, че докато ЕС предприема стъпки към „изграждане на по-силна автономия в областта на сигурността и отбраната“, Тръмп се опитва да „подкопае подобни усилия чрез атаките си срещу европейските членки на НАТО, както и чрез икономически и търговски мерки“.
Брюкселският чиновник обяснява, че „скъсването от страна на Тръмп с мултилатерализма“ по големи международни въпроси като Иран, съчетано с поемането на „по-малка отговорност от САЩ в европейската сигурност“, ускори европейското мислене да отстъпи крачка от Америка и „да действа на световната сцена така, както смята.“
Дипломатът от ЕС признава тази характеристика на враждебната американска администрация, която избягва работата с европейци.
„Проблемът е, че служителите във Вашингтон, които искат да работят с Европа, нямат мандат от правителството да се ангажират с някакви по-сериозни действия. Те се държат доколкото могат, но ако Тръмп получи втори мандат, тогава сме в истинска беда“.
Според Чакърова това е причината „институциите на ЕС и лидерите на държавите членки да се надяват, че Джо Байдън ще бъде избран през ноември … той е за мултилатерализма и очакванията са той да заздрави връзките между САЩ и Европа .
Ще танцуваме с този, който е на дансинга
Си Ен Ен се обърна към многобройни служители от институциите на ЕС и дипломати от двете страни на Атлантическия океан за коментар. Повечето отказаха да коментират; няколко признаха, че вярват, че това е така. Един европейски дипломат каза:
„Ще танцуваме с този, който е на дансинга, но не е нужно да си гений, за да видиш, че сътрудничеството между ЕС и САЩ в момента е неефективно.“
Помолен да коментира потенциалното оттегляне от страна на ЕС от историческите връзки със САЩ, представител на Държавния департамент заяви:
„Съединените щати и ЕС споделят силно, трайно партньорство, основано на общи демократични ценности и управление, зачитане на правата на човека и върховенството на закона, дълбоките икономически връзки и ангажимент за трансатлантическия просперитет и сигурност. Това дългогодишно партньорство е жизненоважно, тъй като ние координираме множество международни усилия“.
Обаче, потенциалната победа на Байдън не гарантира бързо решение на проблема на трансатлантическото партньорство.
„Въпросът не е в това, дали можем да върнем отношенията там, където бяха, но дали ще можем да убедим САЩ да се присъединят отново към западния ред“, казва дипломатът от ЕС.
„Геополитическите стремежи на САЩ и ЕС към Азия, Близкия Изток и търговия съответно вече започнаха. Разликата в момента е, че ние смятаме, че Западът трябва да се движи като едно цяло.“
По-радикални мерки?
И дори ако Байдън се върна към политиката от ерата на Обама за Европа, няма гаранция, че след четири години той няма да бъде заменен от някой, който е по-радикален дори от Тръмп.
„Основните промени, които се случват в САЩ, вероятно ще останат и ние трябва да се приспособим, извличайки най-доброто от тези отношения“. Тези промени, те са структурни и не се основават само на един човек“, казва служителят от Брюксел.
Разбира се, нищо от това не означава, че трансатлантическият съюз ще спре да бъде важен. Той ще остане централен за онова, което представлява Западът, а САЩ винаги ще бъдат по-важен съюзник за Европа, отколкото Китай някога би могъл да бъде. Освен това, на големите планове на ЕС да се ангажира повече с Китай бе нанесен сериозен удар от избухването на пандемията от Covid-19.
Все пак, този избледняващa топлина – с Европа, която търси ново място на световната сцена, докато глобалната роля на САЩ става по своята същност по-непредсказуема – може да се разглежда само като добра новина за онези, срещу които тези исторически западни сили бяха обединени не чак толкова отдавна.
