Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска гимназия, а след това право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат. През 2004 г. е един от учредителите на партия „Демократи за силна България“, а през 2013 г. е избран за неин председател. След предсрочните избори през март 2017 г. сдава поста на Атанас Атанасов, а става негов заместник. Депутат в 43-мото Народно събрание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок. Радан Кънев е избран за евродепутат от листата на „Демократична България“ на европейските избори през 2019 г.
Г-н Кънев, въпросът Ви за забавянето на газовата връзка България-Гърция е зададен през август тази година, когато завършването на проекта премина в ръцете на служебната власт, отговорът идва на 13 октомври – задължена ли е България да предприеме някакви действия след думите на Европейската комисия?
България не е задължена да предприеме никакви действия след този отговор. На чисто дипломатичен език обаче в случая Европейската комисия доста ясно казва, че България би трябвало да разследва много сериозно 12-годишното забавяне на интерконектора. И от отговора на Комисията, и от всичко, което видяхме с очите си през последните месеци, е ясно, че именно много силният и директен натиск на Европейската комисия, допринесе за това днес да има интерконектор и два пъти до 30% намаление в цената на газа.
Повече от очевидно е, че в първите си дни служебното правителство – особено министърът на енергетиката, не работеха в полза на това решение. Не виждам как би могъл сегашният енергиен министър да се защити по въпроса – имаше доста публикации за начините, по които волно или неволно беше застрашено навременното завършване на интерконектора, успоредно с непрекъснатото повтаряне на мантрата, че по-евтин газ може да дойде само от „Газпром“. Сега нямаме никакъв газ от „Газпром, а имаме значително по-евтин газ. Това е реалността.
Коректно ли е да се каже, че критиките на Европейската комисия са насочени както към служебното правителство, така и към правителствата на ГЕРБ, които бавеха проекта 12 години?
За мен е съвсем ясно, че се реферира към дълъг период на забавяне на работата по интерконектора. Опитвам се да бъде безпристрастен и балансиран – вероятно трябва да се отчитат определени забавяния и от гръцка страна. Това обаче е територия, която слабо познаваме, докато знаем добре какво се случваше в България. Сравнението между времето, за което беше завършен интерконекторът и времето, за което беше завършен „Турски поток“, ни подсказва, че става дума за умишлено забавяне при интерконектора и изключително ускорена работа, която не е в обществен интерес, по „Турски поток“.
Казвате, че ще използвате парламентарните питания към Европейската комисия, за да получите информация още за „Лукойл“ и „Росенец“ – какво смятате да попитате еврокомисарите?
В момента моят екип подготвя въпроса. Той е насочен към това много набързо и много непрозрачно удължаване на концесията на пристанищния комплекс „Росенец“. Тази концесия е изначално много проблемна – тя беше сключена без никакво обществено обсъждане и напълно непрозрачно през 2011 година. Към настоящия момент ние продължаваме да нямаме отговор защо нефтохимическият комбинат, собственост на „Лукойл Нефтохим“ от 1999 година, 12 години можеше да работи като ползва инсталациите на държавното пристанище „Росенец“ без концесия и защо се наложи сключването на 35-годишна концесия, с който практически се създава анклав на българска територия.
Смятате ли да зададете въпрос относно плащанията на данък печалба от „Лукойл“ в България?
Към този етап не сме подготвили такъв въпрос към Комисията. Опитвам се да използвам тази форма на парламентарен контрол пред Европейската комисия в максимална степен. Случаят с интерконектора и много други казуси показват, че тези питания са много ефективен политически механизъм – особено в ситуация, в която България хронично няма парламент, управлява ни поредица от неизбрани правителства, назначени от президента, неотчетни пред обществото през режима на парламентарния контрол. Не можем и не бива обаче да си правил илюзия, че Европейската комисия или други европейски институции могат да решат всеки български проблем. Данъците на „Лукойл Нефтохим“ влизат в българския държавен бюджет, работа на българските институции е да разреши този проблем.
В последните дни парламентарните групи в българския парламент решаваха казуса относно каненето на руския посланик Митрофанова на откриването на 48-мото Народно събрание. Наблюдавате ли общоевропейска политика на поведение спрямо руските посланици?
Нямам непосредствени впечатления, не зная и дали всеки европейски парламент има традиция на откриването на новия парламент да кани дипломатическия корпус, както е в България. Ясно е обаче, че в момента в европейските държави Русия е поставена в максимална степен на дипломатическа и политическа изолация. Почетното присъствие на руския посланик на подобни събития е напълно излишно и би било много лош знак. Това е още един типичен вътрешен български проблем, който – слава богу, парламентарно представените партии в 48-мия Парламент, по предложение на „Демократична България“, решиха по начин, който за мен без съмнение е правилен.
Каква е Вашата прогноза – ще има ли евроатлантическо мнозинство в 48-мото НС, съответно правителство?
След две години на дълбока политическа криза в България, даването на прогноза е излишно. Ситуацията стана истински непредвидима. Това, което за мен е правилно за 48-мия Парламент, е „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да имат обща позиция за сформирането на мнозинство. Не обща парламентарна група – обсъждаха се и такива въпроси, които вече са в миналото, ясно е, че няма да има обща парламентарна група. Редно е обаче да има обща консолидирана позиция на тези две откровено реформаторски и прозападни политически сили.
Един такъв блок би бил най-големият блок в 48-мия Парламент и от него би зависело в максимална степен дали може да се сформира, или не може да се сформира правителство. Засега не виждам сигнали – особено от „Продължаваме промяната“, да има такъв блок. Това би било тъжно. В крайна сметка обаче техните политически решение са техни. Аз разсъждавам от страната на „Демократична България“ и по много причини стоя зад този избор – дори с по-голяма убеденост, отколкото преди години.
Според Вас възможно ли е на този етап руските зависимости у нас да бъдат изтръгнати и кои са първите стъпки?
Това е най-важният въпрос пред обществото и той е много тясно свързан с въпроса за изкореняването на корупцията в българската политика. Руското влияние върху нашата политика, бизнес, медии е един от важните, макар и не единствен, корупционен фактор.
Изкореняването минава през работа за дълбока проверка в лоялността на хората, които работят в българските служби. Убеден съм, че мнозинството там са хора, които искрено защитаван националния интерес. Имаме обаче достатъчно данни, че има хора, които са податливи на чужди интересни и на корупционни влияния. Продължаващата работа за прочистване на българското правосъдие – особено на прокуратурата, също е определяща в това отношение. Публичният политически дебат по темата също е много важен и съществен.
Не става дума за нещо, което може да се случи за един ден. Става дума за дълготрайно политическо усилие. Във връзка с предходния въпрос за евроатлантическото мнозинство – евроатлантическо мнозинство не значи хора, които в даден момент конюнктурно са декларирали, че стоят зад европейски ценности, а хора, които наистина са готови да работят за прочистването на зависимостите, които ни прояждат в продължение на 70 години. Това е нов проблем, а тежък хроничен проблем.
Дали ГЕРБ и ДПС могат да бъдат съюзници в такъв процес, за мен е много съмнително. Ако някой ден се водят такива разговори, те трябва да минават през много конкретни примери и маркери за поведение – конкретни решения, зад които да застанат голям брой политически формации.
Моето мнение е, че през дългото си управление ГЕРБ беше колеблива партия в същинската геополитика. В опазването на националната сигурност показа много лоши примери по отношение податливост на руското влияние. „Турски поток“ е най-емблематичният от тях. Искам обаче да подчертая, че съвсем не е единствен.
Що се отнася до Движението за права и свободи – дълбоко не вярвам на тяхната атлантическа принадлежност. Достатъчно е да се види например предколедното обръщение на техния реален – формално почетен – лидер Ахмед Доган, в края на 2015 година. Това беше един много важен повратен момент, когато той свали Лютви Местан от председателския пост в ДПС и поведе партията по пътя на подкрепа на проруските пропагандни клишета. Линия, от която медиите, свързани с тази партия, никога не са отстъпвали. Като гледаме говорителите на ДПС в парламента, трябва да гледаме и медиите на Делян Пеевски.
Още актуални интервюта – четете тук
