От години ЕС и НАТО разработват стратегии, програмни документи, с които да предложат начин да се справим с дезинформацията. Един от най-важните елементи на такъв тип стратегии е това да сме единни. Това каза в интервю за Дебати.бг журналистът и преподавател във ФЖМК на СУ Ралица Ковачева на фона на дезинформацията, свързана с войната между Русия и Украйна.
„Струва ми се, че най-важното нещо е и на ниво Европейски съюз, и на ниво НАТО да се намери механизъм държавите да следят тези процеси и да ги адресират заедно и едновременно, а не едни да работят и да са активни, а други като България в общи линии да се преструват, че няма проблеми, докато не стигнем до такава ситуация и се види, че проблем има.”.
Ковачева даде и конкретен пример за опит за създаване на механизъм срещу дезинформацията от ЕС.
„Преди няколко години ЕС направи опит да създаде една обща мрежа в страните членки, които да следят за дезинформацията, да общуват на едно място, споделено, да имат така наречените контактни точки и да обменят много бързо информация помежду си. Целта е, ако някой вече разполага с факти, които опровергават достоверността на дадена информация, да предаде на останалите, за да се реагира бързо. Ние в България не виждаме това да работи. Ако успеят да подкарат ето това, този тип сътрудничество, това би имало огромно значение. По отношение на балтийските държави това работи и там се справят много по-добре, там решенията да се спрат руските пропагандни канали за чужбина бяха взети много отдавна.”
На въпрос дали хората, които разпространяваха фалшиви новини срещу ваксините и тези, които правят това за войната в Украйна, са едни и същи, Ковачева заяви, че отговорът не може да бъде категоричен.
„Това, което наблюдаваме с колегите ми от платформата factcheck.bg е, че има съществено преливане на активността на групите от тези, които бяха много активни във връзка с дезинформацията за Ковид и ваксините, към тези за войната. Дали са едни и същи хора, имайте предвид все пак, че говорейки за социални медии, е много трудно да се каже дори дали са хора, ботове или тролове. Така че това не може да се каже със сигурност. Но що се отнася до известни публични говорители и лидери на мнение, вече може да се каже, че има припокриване при някои от фигурите.”
Още за това как действат руските структури за разпространение на дезинформация, каква е ролята на фалшивите новини в България и къде може да проверявате достоверността на информацията – цялото интервю четете ТУК.
Още актуални интервюта – четете тук
