Ралица Стоянова е родена на 23.05.1989г. Завършва актьорско за куклен театър в класа на професор Боньо Лунгов, след което става част от трупата на ДКТ „Константин Величков“ Пазарджик.През 2015 печели награда „Сивина“ за ролята на Мащехата в представлението „Хензел и Гретел“ , година по -късно е номинирана за полет в изкуството на наградите „Стоян Камбарев“.
„Шахнаме – Сказание за Зал“ е името на българския спектакъл, който съвсем скоро посети Техеран. Разкажете ни повече за представлението. Как се роди то и кой участва в него?
Всичко започна от Елена Панайотова – режисьора на спектакъла. Един ден ми се обади с предложение да участвам в новия й спектакъл „Шахнаме“ и аз веднага приех, заради удоволствието да работя с нея, без дори да знам за каква роля става въпрос. В последствие разбрах, че е за една от главните роли – индийско арабската принцеса Рудабе. Сценографията е дело на Юлиян Табаков, музиката е създадена от Николай Иванов, който получи и номинация за нея на наградите „Икар“, изпълнява се на живо от Марина Великова, великолепната хореография е дело на Росен Михайлов, който играе и една от ключовите роли в спектакъла, а актьорският състав е изключителен – Жана Рашева, Севар Иванов, Добрин Досев, Велислав Павлов, Васил Ряхов, Стефани Алдимирова и талантливите студенти от НБУ. Елена събра един изключително силен екип, с който вече сме като семейство.
Каква е Вашата героиня в него? Има ли съвпадение на характера Ви с нейния и къде се разделят възгледите Ви?
Рудабе е едно много нежно, женствено, крехко врабче, в което се крие орел. Елена успя да събуди тази нежност в мен и да разгърне женската ми природа, която от дълго време чакаше да се развихри. Вярвам, че един актьор притежава всички качества за всяка роля, само е нужно да ги открие в себе си и да ги покаже, когато е необходимо.
Вие сте кукловод. Това ли е първото Ви драматично представление?
Това не е дебютът ми в драматична роля, но е дебютът ми за Софийска сцена и то каква – театър „Азарян“! Затова съм много благодарна на Елена, че ми се довери.
Какво е различното в кухнята на куклените и драматичните спектакли?
Куклените спектакли определено са по-сложни. Само актьорът, който се е сблъсквал с двете може да го потвърди. Богатството, което куклените средства притежават са неизмерими. И обратно – в драматичния спектакъл е нужно да бръкнеш в душата на публиката с много малко средства или без абсолютно никакви. Театърът е нещо неописуемо, това е дар за сетивата.
Представяте култура, която е доста различна от европейската. Какво научихте покрай това представление за нея?
Това е древна персийска култура. Почитта към родителите, достойнството, честта и жената са издигнати в култ, както и истинската любов, въпреки всичко и всички. Изкуството е именно заради това – да ни промени към по-добро. Определено това представление извади от мен отдавна забравени ценности!
Какво положително трябва да си откраднем от тази култура?
Истината, достойнството, отношението към жената, но и самата жена, която се чувства като Богиня. Призовавам всички жени да завърнат Богинята в себе си. Нека престанем да сме смачкани и потиснати от отношението към нас тук.
Защо точно в Техеран?
Екипът ни посети Техеран, за да открие със спектакъла “Шахнаме: Сказание за Зал“ юбилейното 40-то издание на престижния международен театрален фестивал „Фаджр“. В програмата на фестивала са участвали световно известни режисьори като Еуженио Барба, Ромео Кастелучи, Томас Остермайер и др. За първи път спектакъл на български режисьор и трупа е поканен да открие международната програма на фестивала. Официалното откриване се състоя на 6 февруари 2022 г. в най-стария и най-престижен театър в Иран – Sangelaj Theatre, в Техеран.
Как тамошната публика оцени спектакъла?
С уважение и възхита към нашия труд. Бяха впечатлени от това, че толкова добре сме пресъздали атмосферата, жестовете, стила на игра и музиката, които са характерни за тяхната древна култура. Там този текст е издигнат в култ, за тях Фердоуси, който пише „Шахнаме – книга за царете“ е нещо като Бог. Нашият хотел дори беше на спирка „Фердоуси“, на булевард „Фердоуси“. В целия Иран няма човек, който да не знае за него. Затова и нашият актьор Добрин Досев, който играе самия Фердоуси в спектакъла, беше приет като възкръсналия писател. Гледаха го като паднал от небето и му говориха с възхита. Мен пък ме разпознаваха и ме поздравяваха дори и на следващия ден, въпреки че бях с кърпа и маска на лицето, а Марина Великова беше черешката на тортата, крещяха от възторг като излезе на поклона. Излязохме и на първа страница на списание Иран Таймс с изключително ревю. Мога епос да напиша за преживяването ни там.
С какво ще запомнете гостуването си на това екзотично място?
На първо място с пресичането на улица. Ето това е предизвикателство. За тях няма пешеходни пътеки, светофари, изобщо никакъв ред на пътя, но те са в абсолютна симбиоза. Няма катастрофи. За нас беше изпитание да пресечем улица – ключът е в това да не спираш и да не гледаш към колите, които хвърчат. Просто тръгваш устремено напред и не спираш.
Разбира се ще запомня и прекрасните дворци, в които бих искала да живея някой ден.
Според Вас достатъчно възприемчиви ли сме за чуждите културни ценности? Опасно ли е категоризирането на нормално и ненормално и с какво ни вреди поставянето на етикети на хора, изповядващи други религии и въобще с различни виждания от нашите?
В корена на съществуването си всички си приличаме и сме едно. Но, разбира, се всяка страна си има нейните правила. С много неща и аз не съм съгласна, но когато влизаш в чуждия двор е добре да се съобразиш с изискванията на другия и да ги спазиш. Например, в Техеран всички момичета беше нужно да носим кърпа на главата си, което в началото ме накара да изпитам вътрешен бунт, но в един момент започваш да навлизаш в техния свят и да ги разбираш и приемаш. Не вярвам, че съществува норма за нормално и ненормално, не знам и кой определя това, но вярвам, че е добре да не пречиш и да не вредиш на друг. Със себе си прави каквото искаш.
Работите ли по нещо ново към момента?
Да, започвам няколко нови неща, за които нямам търпение. Но в това така несигурно време, планове за бъдещето не знам дали е възможно да се правят. Затова гледам да се наслаждавам на нещата, които в момента се случват. Сега заминавам за Америка на един много голям фестивал – SXSW с филма „Жените наистина плачат“.
Няма как да не Ви попитам за случващото се в Украйна. Как си обяснявате подобни действия и агресия в 21-ви век?
Минах през всякакви състояния и огромен страх, който още не ме пуска. Агресията е част от света, а Путин е чакал този момент много дълго време. Това е един фанатик и всички оправдания за действията му са безмислени. Надявам се, че това ще бъде началото на края на един самозабравил се човек и той ще бъде свален именно от народа си.
Кога и къде можем да гледаме „Шахнаме“?
Заповядайте на 6.03.2022 година в театър Азарян. Ще има и разговор с публиката след спектакъла за гостуването ни в Техеран.
Още новини за култура – четете тук
