автобус, пустиня

Имаше по време на соца един виц, който сега вероятно би се приел като дискриминационен, затова декларирам, че ще го преразкажа с необходимата доза политкоректно отвращение /а не го разказвам за кеф, подчертавам/. Сетих се за него, защото асоциирам края му с положението, в което де факто се оказва голяма част от българското общество покрай сагата с опростените или разсрочени /предстои да видим/ дългове на вероизповеданията, разбирайте Мюфтийството.

Та вицът е за времето на апартейда в ЮАР. Там изведнъж белите расисти решили да дадат на всички равни права и за целта не можело хората да се делят повече на бели и черни. Така че всички били обявени за зелени. Скоро след реформата автобус, пълен с равноправни зелени хора забуксувал в пясъците на Калахари и накрая спрял. Станало ясно, че няма какво да се направи. Тогава шофьорът на автобуса изкомандвал: „Хайде сега тъмнозелените да слизат да бутат, че иначе ще измрем тук!“

Та така стана в последно време и с равенството пред закона в България. Всички са равни, ама някои са по-равни. И дали ще ни зачитат светлозелените зависи от това доколко ние, обикновените тъмнозелени, сме склонни да надаваме писъци, когато виждаме нарушения на основни права и принципи. В случая с дълговете на вероизповеданията управляващите уж даваха силни аргументи, ама когато се усетиха, че всичко живо врещи онлайн /и не само/, че това е несправедливо, своеволно и неконституционно, след двете крачки напред днес направиха и една назад, като обявиха, че нямало да има опрощаване, ами разсрочване.

То хубаво, ама като гледам размера на тези дългове към НАП – 8 милиона кинта, оставам с натрапчиво впечатление, че от известно време те и без това са разсрочвани, в смисъл на непотърсени или потърсени, пък несъбрани. Срокът на официалното разсрочване не е още изяснен, но едно безкрайно дълго точене е практически равно на опрощаване. Каква е болката тук? Тя е ясна – по какви критерии държавата избира да се откаже от дължимото и защо за едни организации може, а за други не, след като по закон трябва да има равнопоставено отношение? Има хиляди фирми, които биха изпитали огромно облекчение, ако получат едни такива брадати разсрочвания от държавата, но те не ги получават.

Впрочем държавната власт като цяло и НАП в частност вече са формирали традиция на избирателно търпимо отношение към някои субекти. Веднага се сещам за една друга дългова криза – тази на футболните ни грандове „Левски“ и ЦСКА, в която също бяха просрочени едни дебели задължения към приходната агенция, за които някоя фирма щеше да бъде разкатана начаса.

През май 2016 година решение на СГС определи, че размерът на задълженията на тогавашния ЦСКА към НАП е 14 милиона лева. Клубът имаше още 19 милиона други борчове, но, да речем, сега се занимаваме само с държавните, защото те ни интересуват повече в качеството ни на граждани. Скоро след това клубът фалира и в резултат днес имаме 2 броя ЦСКА, които играят в различни футболни групи. Някой ще каже, че всичко е нормално, та нали клубът е фалирал. Не е, защото натрупването на такива задължения не става от днес за утре и означава, че НАП не е реагирала адекватно, дори и ако приемем, че държавата си е затваряла очите с надеждата нещата да се оправят.

Подобно е положението и с „Левски“, но той засега избягва фалита, вероятно защото от огромните му общи дългове, съизмерими с тези на „червените“ при фалита им, много по-малко са към НАП. През лятото на същата 2016 година „сините“ са дължали на държавата „само“ 3,4 милиона лева, а година по-късно – 2,6 милиона, т. е. малко нещо са поизчистили. Сега обаче се говори за 7 милиона към НАП и работата застрашително набъбва към цесекарското дередже. „Левски“ обаче има нов собственик, зад който стои финансовата мощ на небезизвестния Васил Божков, така че, както изглеждат нещата, дали клубът ще го бъде или не, зависи от доброто желание на последния.

Такива работи стават и по белия свят и веднага може да се посочи назидателният случай с шотландския гранд „Рейнджърс“, който натрупа дългове и данъчните там му спретнаха съответните процедури, в резултат на които се оказа фалирал и продънил се до четвъртото ниво отгоре надолу на шотландския футбол. Вярно е, че там става дума за поне 4 пъти по-големи суми от общите дългове на ЦСКА, но никой не остави 54-кратният шампион на Шотландия да агонизира дълги години, докато се случи това, което предписва законът – фалит. Защото законът е затова – да се спазва от всички. Ама това е Шотландия, там не са наред до такава степен, че даже мъжете им ходят с поли.

В България е друго. Нещата вероятно опират и до политически сметки. Може да преувеличавам, но ми се струва, че едва ли има управление, което ще рискува да разяри няколкостотин хиляди червени фенове или още повече сини, не дай Боже и двете групи наведнъж, защото те, ако проявят злопаметност, може да го провалят на следващите избори. Значи не може да се показва безсърдечие към проблемите на клуба им, пък законите кучета ги яли. Има и други големи групи население, сплотени по други критерии, които всяка власт обича да ухажва, ама това е и друга тема.

Та вероятно по горните причини нещата се точат, колкото може. С ЦСКА повече не можеше, с „Левски“ – ще видим. С Главно мюфтийство и неговите задължения, които са в основата на проблема през последните няколко дни, още не е ясно какво окончателно ще се случи, но е ясно, че властта и тук има желание „да помогне“.

Друг е въпросът, че такива политически решения са си чисти автоголове, тъй като преобладаващата част от електората, т. е. от тъмнозелените пред закона, няма да одобри нищо, което дори бегло да прилича на подарък, било то и обикновено разсрочване. Защото всеки е наясно, че ако неговата кретаща фирмичка започне да трупа дългове към държавата, няма да мине и месец, преди да му бъде показано, че се ….. не с когото трябва. Първите напомняния, че дължи, дори може му бъдат изпратени в писмен вид седмица-две след срока за внасяне на дължимото. Кой ще го трае с години?

В същото време футболни клубове и вероизповедания биват оставени да натрупат милионни дългове към държавата, а после самата тя трябва да умува как де излязат от ситуацията. Докато през това време футболисти на същите клубове вземат евродепутатски заплати, а духовници биват виждани да се возят в „Мерцедес“.

И други искат така. Нали уж еднакво за всички?

Не и за тъмнозелените. Тези да остават отвън и да продължават да бутат през дюните, защото всъщност точно те движат автобуса с надпис „България“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!