Президентът Доналд Тръмп съвсем обосновано стигна до извода, че главната заплаха за националната сигурност е ядрено-ракетната програма на КНДР, която ще даде на Пхенян възможността да атакува американската територия още след няколко месеца, а в най-добрия случай след няколко години. Очевидно президентът също така справедливо смята, че се е провалила дългогодишната американска политика на санкции и преговори, които ту спираха, ту се възобновяваха. Известно е, че тяхната цел бе да лишат Северна Корея от ядрено оръжие.

Северна Корея ядрено оръжие

Главното предизвикателство днес е изборът на една от трите алтернативи: да се приеме факта за наличие на ядрено оръжие в Пхенян, военна намеса или по-съзидателна и нестандартна дипломация. Четвъртият вариант – смяна на режима – не може да се разглежда сериозно, защото не може да се преценят шансовете за успех и последиците.

Теоретично САЩ и другите държави могат да се примирят с ядрения потенциал на КНДР и да се надяват, че политиката на сдържане ще снижи риска от нанасяне на удар, а системата за противоракетна отбрана (ПРО) ще минимизира щетите. Проблемът е, че сдържането и ПРО може и да не сработят, затова този вариант означава да си живее в постоянно очакване на катастрофата.

Северна Корея военен парад

Осен това, дори Пхенян да бъде накаран да се въздържа от използването на наличното оръжие, той може да го продаде на други за добра цена. Дори севернокорейският ядрен потенциал никога да не бъде използван, самият факт за наличието му ще доведе до разводняване на режима на неразпространение (на оръжията за масово поразяване – ред.), ще принуди Япония и Южна Корея да преразгледат позициите си по този въпрос.

Военната намеса може да бъде превантивна (унищожаване на нарастващата заплаха) или изпреварваща (предотвратяване на пряка заплаха). В този случай проблемът е в това, че всеки удар ще представлява скок в неизвестността с потенциално разрушителни последствия. Не е възможно да се знае предварително до какво ще доведе военната операция и как ще реагират севернокорейците. Отчитайки способността на Пхенян да унищожи значителна част от Сеул с обикновено неядрено оръжие, правителството на Южна Корея е нащрек относно варианта за военна намеса, затова всички стъпки трябва много внимателно да се планират и координират.

Съвет за сигурност

Непривлекателността на двата първи сценария принуждава политиците да разгледат трети вариант – да се опитат да обуздаят севернокорейската ядрена заплаха по пътя на преговорите. Но както показаха десетилетията безрезултатните усилия, дипломацията не е панацея. Ето защо проблемът не е изобщо във връщането на масата за преговори. Важно е да се помисли как да се постигне бърз напредък.

Решението може да се раздели на два етапа: едно междинно споразумение ще позволи да се замрази ядрено-ракетната програма на Пхенян, а дългосрочните усилия могат постепенно да ликвидират заплахата.

Междинната сделка е по-лесно да се постигне чрез двустранни договорености между САЩ и КНДР. Другите държави следва да бъдат информирани и въвличани в процеса чрез консултации. Трябва да се установи краен срок за постигането на споразумение, за да не може Пхенян да протака преговорите, продължавайки разработката на военните си програми. Ще му са наложи да спре изпитанията на ракети и бойни глави, докато преговорите се водят, а САЩ и Южна Корея ще трябва да се въздържат от удари през този период.

САЩ и Южна Корея

В замяна на мащабното замразяване на ракетно-ядрената програма, допускане на инспекции и забрана за предаване на ядрени материали и ракетни технологии на трети страни КНДР ще получи смекчаване на санкциите, а също договор за официалния край на Корейската война – де факто това ще е признаване на държавата. По-нататъшните преговори ще засегнат ядреното разоръжаване и други въпроси (включително правата на човека) срещу пълното отпадане на санкциите и нормализиране на отношенията.

Междинното споразумение няма да разреши ядрения проблем на Северна Корея, но няма да позволи влошаване на положението и ще намали риска от война, както и нестабилността – при сегашните обстоятелства този резултат може да възприет като максимално позитивен. Доколкото натискът върху Китай срещу КНДР има ключово значение за постигане на сделката, този вариант трябва да се подкрепи с инвестиране в добрите отношения с Китай от страна на сегашната администрации. Дори дипломатическите усилия отново да се провалят, Вашингтон поне ще демонстрира, че е пробвал да води преговори, преди да избере други, далеч по-спорни варианти.

САЩ и Китай

Що се отнася до отношенията на САЩ с Китай, главната цел трябва да бъде сътрудничеството за Северна Корея – най-острият проблем в дневния ред на националната сигурност. Икономическата интеграция между двете страни принуждава Вашингтон и Пекин да поддържат нормални отношения. В близко бъдеще ръководителите на КНР ще са обърнати към вътрешните проблеми, а не към външната политика, и не си струва САЩ да им пречат.

Значи трябва да се съхрани обичайната политика на САЩ по такива въпроси на двустранните отношения като Тайван, търговията, продажбата на оръжия и Южно-Китайское море. Администрацията на Тръмп не трябва да заема позиции, които да предизвикат криза, отвличаща вниманието, нито да навредят на американските интереси. Отношенията с Китай трябва да се изграждат върху принципа „Преди всичко Северна Корея“, а не „само Северна Корея“.

Ричард Хаас, президент на влиятелния в САЩ Съвет по международни отношения. Коментарът е публикуван в списание „Форин афеърс“.

За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
91