Президентът (2012-2017 г.) Росен Плевнелиев взе участие в организираната от ДЕБАТИ.бг конференция на тема „Политиките на България в евроатлантическата реалност“. Във форума взеха участие и бившият министър-председател на Белгия и бивш председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, посланикът на САЩ в България н. пр. Ерик Рубин, бившият министър-председател на България и насоящ конституционен съдия Филип Димитров и икономистът и създател на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев.

Публикуваме без съкращения речта на Росен Плевнелиев:

Страхотно е да сме заедно в навечерието на едни изключително важни избори –  изборите за Европейския парламент. Броим дните, но е добре да погледнем годините назад.

Аз никога няма да забравя как стартира пътят на България към Европейския съюз. Дори не искам да говоря за 90-a година говоря за 97-ма година. Защото България между 90-а и 97-а година пропиля, за съжаление във вътрешни битки… Тук има човек, който толкова много може да ви разкаже – господин Филип Димитров като министър-председател на България.

Той се бореше от сърце и душа с амбиция да дръпнем бързо напред, но за съжаление тези години бяха трудни тежки. 97-ма година казваме стартираме своя път към Европейския съюз и НАТО, искаме да бъдем достоен член на евроатлантическия алианс.

Погледнете цифрите, скъпи приятели. Отделно, че 97-а година чакахме по опашки за визи, нямахме възможност да пътуваме свободно където и да било, имаше криза, причинена от собственици на банки, които всеки един от тях беше агент на комунистическите тоталитарни служби, които са с съсипаха спестяванията на българите в далечната 1997 г.

Вижте и статистиката на Световната банка. Когато цифрите говорят, наистина и боговете мълчат. 1997 г., скъпи млади приятели обръщам се към вас, знаете ли колко е брутният национален продукт на човек в България? 1300 долара. Ден първи на началото на пътя към Европа и НАТО.

1300 долара. Колко е днес? 8500. Знаете ли колко е брутният национален продукт на България през 1997 година? 20 милиарда долара. Колко е днес? 60 милиарда долара.

В далечната 1997 г. гърците са пет пъти по-богати от българите. Днес са два пъти по-богати. Ако погледнем 1997 г. спрямо 2018 г., парите за образование са четири пъти повече днес, отколкото тогава. Парите за здравеопазване са пет пъти повече днес, отколкото тогава. Парите за пенсии са седем пъти повече днес.

В ден първи на началото на пътя на България към достойното семейство на ЕС и НАТО. ЕС работи за България, прави България силна. Защото винаги когато сме били слаби, сме били плод на интересите, на геополитическите амбиции на империи. Сега сме член на едно семейство. Имаме много поводи да се гордеем.

Аз лично изключително много се гордея с визитата на Светия отец в последните два дни в България. Какво направи той? Той дойде тук, в България, с литургия за мир, с обръщение за мир към целия свят. Тук, от България милиарди го видяха и чуха.

Какво каза той? Той каза, че мирът зависи от всеки един от нас. Всеки обикновен човек може да бъде двигател на мир, цитирам папата. ЕС е двигател за мир, той е проект за мир.

И дойде време да си кажем нещата в прав текст, защото идват избори, важни, бих казал от историческа значимост за всички нас и за бъдещето на нашите деца. Ако ние искаме да оставим такава България, за каквато мечтаем, на нашите деца, трябва да посочим нещата с истинските им имена. Трябва да се борим за това, което мислим че е правилно, за бъдещето на децата ни – да се борим за ЕС.

Защото той е създаден, той е замислен и той работи като проект за мир. Той носи мир на Балканите. Вижте какво се случи в последните 20 години. Същевременно, ЕС днес е изправен пред много кризи.

Като държавен глава имах специален екип, работих заедно с Херман – един невероятен визионер, от когото аз научих много. Заедно с Жан-Клод и Хосе Мануел Барозо следяхме кризите в ЕС. Но за разлика от много други политици днес, не си играехме със страховете на хората, а търсехме решения. И не просто решения, а работещи, устойчиви решения.

Единадесет кризи. За всяка една от тях можем много да говорим като започнем от гръцката криза, която все още не е решена. Има огромен прогрес, но дългът на Гърция днес е над 180 % спрямо БВП и този проблем не е решен.

Украинската криза, която в никакъв случай не е решена.  Като минем през това, че дълговата криза все още не е решена. Има много региони, има много държави, които са свръхзадлъжнели. Вижте изключително негативната тенденция в Италия днес.

Като минем през това, че имаме криза с тероризма, който за съжаление има своите проявления с грозното си лице в много държави от ЕС и по света. Невинни жертви бяха дадени.

Кризата с миграцията, която в никакъв случай все още не е решена по един устойчив начин. Ако щете, и кризата с това, че днес национал-популисти шестват по европейските улици и дори в много, много, много държави взимат властта или са част  от формулата за управление. Като минем, разбира се, през Брекзит и всички останали…

За мен най-тежката криза, която се надявам да не се случи, но се сблъскваме с нея със страшна сила. В нашия ЕС е моралната криза. Като че ли сме на път да забравим на какво е символ този Съюз, като че ли на път да поставим под въпрос европейските ценности, като че ли търсейки лесните и бързи дивиденти стратегически и тактически отигравайки ситуация от днес за утре как да се борим за народната любов, практически и ние пропускаме и поставяме под съмнение европейските ценности.

Само два примера ще дам. Да погледнем от една страна към България, но може би и Италия. В Италия пада един мост – трагедия голяма. Правителството на Италия посочва познайте кой – Брюксел като виновен за тази трагедия. С какво по-точно ви е виновен Брюксел на вас?

Че ви даде парите да построите този мост? Много лидери днес по света включително в ЕС, сочат към ЕС като удобно извинение за собствените си национални провали и проблеми.

Истанбулската конвенция в България за защита на жените и децата от насилие бе изкривена до неузнаваемост по един абсолютно безотговорен начин от български политици. Тя бе докарана до това, че едва ли не става въпрос за въвеждане някакъв трети несъществуващ пол, за който в нито един документ на ЕС и Европейския съвет не се говори.

Нещата стигнаха до там, че безумието стигна и до най-високите нива и ние днес имаме всички поводи да се срамуваме, защото кой даде решение фактически за защитата на жените децата от насилие? ЕС и ЕП го дадоха. Къде са нашите политици днес? В един дебат, който беше лишен от всякакви аргументи по същество и който доведе до това, че ние днес нямаме работещо решение дори на този проблем.

Скъпи приятели, моралната криза в ЕС не бива да се случи. Зависи от всеки един от нас да се изправим за европейските ценности, да застанем зад тях, да ги предадем на следващото поколение.

Но всъщност за мен най-голямата драма при предстоящите европейски избори е именно тази – възходът на национал-популистите, сблъсъкът между национал- популисти и демократи и поставянето под съмнение от национал-популистите на европейските ценности.

Нека да си кажем нещата в прав текст, защото тези неща се случват и тук, в България. Нека да направим разликата между демократи и национал-популисти. Демократите могат да бъдат леви, и десни, и либерали, и консерватори, и християндемократи, и социалдемократи, но те по убежденията си са демократи и трябва да ги посочим като такива.

От друга гледна точка имаме национал-популисти. Разликата е, че национал-популистите, борейки се за любовта на народа, използват недемократични методи. Те по един или по друг начин, заигравайки се със страховете на хората от миграция, от тероризъм, от загуба на работни места, от голямата неравност, между различните слоеве в обществата – което е факт в ЕС – използват недемократични методи.

За национал-популистите в ЕС не е никакъв проблем да поставят под зависимост централните банки на своите държави. Има няколко държави, в които това се случва. Да пратят в отпуска стотици неизгодни съдии. В държави от ЕС това днес се случва. Да изграждат собствени удобни медии… Само в Унгария през последните три години бяха създадени 500 проправителствени сайта и медии. Демократично е и сигурно е ОК.

Ввъпросът е да можем да правим разликата между демократи и национал-популисти Защото това изключително важно с оглед на предстоящите избори. Скъпи млади хора, наистина мислете, мислете със сърцето и с ума си, защото отново се връщам на примера с Италия: вие виждате как три от четирите водещи партии в Италия днес са популистки.

Кой друг, ако не например Берлускони или Бепе Грило, особено Бепе Грило като лидер на Движението „Пет звезди”, говореше на народа от телевизионните екрани по един уникален начин. Винаги сочеше там тези, които са корумпирани, които за нищо не стават.

Същият е случаят и в България. За съжаление днес президентът на България сочи и казва – те всички там са корумпирани. Добре, посочете ми един национал-популист в една държава, който е преборил корупцията. Дали Бепе Грило пребори в Рим – един град, който пет години по-късно вижте как изглежда за съжаление.

Говоря в прав текст, за да ме разберете. Необходими са не просто заигравания, не просто отигравания политически, за да останем на власт или да спечелим властта. Властта не е цел, тя е средство. Как да надградим демократичната държавност. Как да заздравим съюзите, на които сме член? Как да направим така, че младите хора в морален аспект, но ако щете и в икономически, и в демократичен да видят хоризонт, перспектива?

И в никакъв случай това не минава, поне за мен бих се радвал, ако видя работещи, не просто работещи, но устойчиво работещи решения, дори от национал-популистите.  Дайте решения. Разбираме, че демокрацията е правото на различие. Разбираме, че всъщност задачата ни да бъдем обединени в различията си, да има дебат. Папата говореше за това. Но от друга гледна точка, по един демократичен начин да надграждаме, а не да поставяме под въпрос.

Скъпи млади хора, от вас зависи, от всички нас,  да гласуваме на предстоящите Европейски избори. Бъдете активни, излезте, посочете позицията си. ЕС не е нещо там, в Брюксел, което е символ на някакви странни стандарти или на десетки хиляди работещи в администрацията. ЕС е нашето семейство и ние трябва да застанем зад семейството си и да го защитим.

ЕС е съюз на демократични държави и трябва да гласуваме, за да подкрепим истинските демократи. Демократи срещу национал-популисти. Това за мен е сблъсъкът на предстоящите европейски избори. Бъдете умни, скъпи сънародници, зависи от всеки един от нас. Остават седмици.

Като държавен глава си говорихме и вчера наистина как първо е задача за цял живот. Има нещо простичко, което аз се опитвам да направя. Всяка седмица аз отивам някъде в България – в някое читалище, в някоя библиотека, в някое село, в някой град – отивам си говоря с хората. И го правя с пълното съзнание, че това е важно, ако искаме да защитим тази демократична България, ако искаме да защитим този велик съюз за мир – ЕС, ако искаме да подкрепим НАТО, който ни дава сигурност, следователно просперитет. Трябва да се изправим пред хората. Трябва да се борим за нашите идеи,  да си говорим с хората и трябва да се борим и за техните сърца.

Защото и другите, бих ги нарекъл национал-популистите, не спят и правят същото. Дали ЕС работи? Завършен само с още три факта, които моят скъп приятел посланикът на САЩ просто някак си ми дойдоха в съзнанието.

Да си поговорим малко за цената на газта. Знаете ли колко е цената на газта в България в последните 25 години, ако погледнете назад? Поне 100 долара отгоре, спрямо цената примерно на Унгария. Колко е потреблението на България? Четири милиарда кубични метра по 100 долара – 400 милиона долара национално богатство се източват, изпомпват от бедните българи всяка година от един монопол. Името му е „Газпром”.

Откакто има ЕС, откакто има солидарност с България, за пръв път цената на газта пада драстично. А когато имате висока цена на газта, няма как да имате фабрики, няма как да имате инвестиции, няма как да имате работни места, защото просто тези предприятия не са конкурентноспособни.

Когато зависите от една тръба, нито една фабрика няма да дойде, защото утре някой може да спре доставката по тази тръба. Какво ни дават ЕС и НАТО? Диверсификация, сигурност, надежда, следователно конкурентоспособност и предпоставка за инвестиции.

Да си поговорим за МиГ-29. Учудвам се безкрайно много от липсата на дебат по същество за всички аспекти на решението да се закупи F-16 на България. Знаете ли например, колко пари е наляла българската държава в така наречените комуникационни канали или комуникации, свързани с поддръжката на МиГ-29 в последните 10 години?

Като си даваме сметка, че Албания срещу 30 милиона долара купи модерни триизмерни радари. България още не го е направила. Ще го направи чак сега с покупката на F-16. Но оставете че не сме купили модерни радари, ние наляхме – чуйте цифрата – 600 милиона лева в комуникационните системи които поддържат МиГ-29, който отдавна трябваше да отиде в историята. Само и само защото отлагаме едно важно решение в продължение на вече десетки години.

Как да направим нашите летци достойни и нашите ВВС адекватни на заплахи? Как можем да го направим – с държави извън НАТО ли? Няма как. За да бъдем силни, ние трябва да задържим и затвърдим своето сътрудничество с държавите членки на НАТО.

Като държавен глава през 2012 г. аз направих КСНС, в който казахме всички политически лидери, че оттук нататък всеки лев, който се инвестира, ще се инвестира в рязко повишаване на съвместимостта на България с държавите членки в НАТО. От тогава до сега сме инвестирали над 500 милиона лева точно в обратното.

Не спазваме решенията на КСНС, продължаваме да прахосваме пари. Защо? Нещо повече – наливането и нежеланието да се спре наливането на държавни пари в остарели комуникационни системи ни струва загуба на конкурентоспособност.

Гордеем ли се, че имаме най-добрия интернет? Много се гордеем, но вече драстично се бавим с 5G. Защо? Защото не можем да въведем 5G. Защо? Защото комуникационните системи на военните ни пречат. Остарелите системи, вързани с една 30-годишна остаряла летателна машина не просто вече ни струват изключително много пари, които продължаваме да наливаме в една бездънна яма, ами те ни пречат да използваме най-голямото си преимущество – 5G.

България стратегически се бави заради нежеланието на военните да освободят честотите и заради нежеланието на българските политици да адресират този проблем като кажат: купуваме модерни радари, купуваме модерен самолет и даваме път на модерните технологии. Толкова е просто.

Нещата ще се случат. За съжаление при нас понякога се случват по-бавно, по-неефективно, плащаме много повече, отколкото трябва, но все пак, скъпи млади приятели, България никога не е била по-мирна, по-богата, по-солидарна и дори по-важна, защото днес българите в България печелят много.

Със своята проевропейска позиция за мир, за човешко развитие България е фактор и двигател на европейската интеграция на другите държави. Ние имаме всички предпоставки да ускорим и своето влияние, и своето икономическо развитие, българските компании да станат по-амбициозни, да погледнат към региона, където политиката вече си върши добре работата.

Защото ЕС е платформа за сътрудничество,от която ние можем и трябва да се възползваме. Гласувайте, оставам с вас. Всеки дебат е важен, всяка оценка на ситуацията, посочването на проблемите са част и от тяхното решаване. Да търсим устойчиви, а не популистки решения. Успех!

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!