Интервю за американското телевизионно предаване „Съндей Морнинг” с авторката на бестселъра „Хари Потър” Джоан Роулинг. Тя е родена на 31 юли 1965г. в Йейт, Глостършър.
От 1991 до края на 1993 г. живее в Португалия и работи като преподавателка по английски език. Сключва брак с португалски журналист, докато живее в Порто и имат една дъщеря – Джесика, но бракът е краткотраен. След това се завръща във Великобритания и се заселва в Единбург, където живее сестра ѝ. През този период Роулинг среща много трудности, защото отглежда дъщеря си сама и разчита единствено на социални помощи. Въпреки това успява да завърши първата си книга за Хари Потър и след около година нейният агент я информира, че издателство „Блумсбъри” ще я публикува (1996 г.). Това е началото на световния успех на поредицата.
През февруари 2004 г. списание „Форбс“ оценява състоянието ѝ на 576 милиона паунда, а през 2006 г. я обявява за първата писателка-милиардерка и за втората най-богата жена от артистичните среди в света на шоу бизнеса, след шоу-водещата Опра Унфри.
За първи път с теб говорихме през 1999г., малко след появата на първата книга за „Хари Потър”. Струва ли ти се, че това се е случило в някакъв друг, далечен живот?
И да, и не. Спомням си къде се проведе интервюто ни, сякаш беше вчера. Но като се замисля колко много неща са се случили оттогава, осъзнавам, че съм пораснала повече, отколкото ми се иска да призная.
Как успя да не се поддадеш на изкушението и да не развалиш магията, наречена „Хари Потър”?
Всъщност, не знам. Но съм имала най-различни предложения. Майкъл Джаксън, например, ме покани в „Невърленд”, за да обсъдим варианта за мюзикъл „Хари Потър”. Но аз не се съгласих, исках всичко да си остане по старо му.
Предстои да излезе пиеса за момчето магьосник. Не се ли страхуваш, че на хората може да не им хареса? Всъщност, интересуваш ли се от хорското мнение?
Дали се интересувам? Ще бъде откровена. И да, и не. Винаги съм се интересувала как читателите ще възприемат книгите ми. Фактът, че се харесват и филмите също, и че историите означават изключително много за някои хора, това за мен е всичко. Никой писател няма да ти каже нещо различно. Благодарна съм на всички хора. Забравете за материаланта страна, другото е по-важно – феновете ми дават усещането, че принадлежа към нещо, смисъл. Това са неща, които като че ли не съм усещала преди.
От друга страна, не се интересувам за мнението на хората, защото мисля, че който и да е писател или творец, трябва да слуша сърцето си, да следва своята визия за света. Идва момент, в който трябва да се погледнеш в огледало и да си зададеш въпроса: „Това защо го направиш? Доволен ли съм от резултата?”
Идеята за книгите е твоя. Филмите са заснети въз основа на тях. Там сюжетът трябваше да се развие много бързо. Чия беше идеята за бъдещото на Потър?
Развиването на историята беше колективен процес между мен, режисьорът и продуцентът. Аз, разбира се, имах право на вето, можех да кажа „Не, това няма да се случи”.
Когато излязоха книгите за Хари Потър децата по света бяха полудели. Създадоха се редица „движения на Потъровците”. Децата днес четат ли книгите ти?
Не мога да знам със сигурност. Знам, че и днес има интерес към тях. Срещам се с най-различни хора, непрекъснато, и те ми казват. Мисля, че поколението на Потър искат да четат книгите за магьосника и на децата си.
Въпросът е дали те са устойчиви във времето. Дали са успели да преминат теста на времето? Определено те бяха културен феномен.
Така е и за съжаление, това време няма да се върне. Книгите вече са на пазара, всички филми излязоха. Цялото това приключение беше нещо грандиозно. Това, разбира се, на мен не ми се отрази само положително.
Какво се случи?
Беше лудо приключение, настина. Понякога ми идваше твърде много. Мислила съм си: „Добре. Край. Свърши” и тогава идва нещо, още по-голямо. В живота ти, нищо не може да те подготви за нещо толкова грандиозно. Не ме разбирайте погрешно, не искам да съм неблагодарна. Не искам да си мислите, че оплаквам. Просто съм честа. Знам, че по света има много по-големи проблеми от това.
Спомням си, че след като излезе третата ти книги, ти каза, че другите автори на детски книги трябва да работят още нещо, за да се изхранват. Обзалагам се, че и ти си била в такава ситуация.
Когато говорихме през 1999г., тъкмо бях приключила с преподаването. Мислих си: „Добре, мога да си почина една година”. Не изкарвах достатъчно пари. Трябваше да предприема някакво действие. Имах ипотека, дете. Нужно беше да действам.
Как минаваха дните ти? Цял ден работиш някъде и после се прибираш и си казваш: „Ще пиша 2 часа”? Не беше ли голямо напрежението върху теб, когато напусна работа и се посвети изцяло на писането?
Обожавах този момент.
Чувстваше се свободна?
Разбира се.
Имаше ли момент, в който се притесни, че изпускаш нещата от контрол.
Бях много щастлива, че мога да работя това, което искам по цял ден. През 1999г. написах „Хари Потър и затворникът от Азкабан”. Това беше най-приятният мометн в моя живот. Не бях богата, книгите се продаваха горе-долу добре и поне успявах да си плащам сметките. Знаех, че не трябва да бързам и да се връщам на другата си работа. Успяхме да съберем пари за къща в Единбург – не беше голяма, но беше наша.
И след това всичко изведнъж се промени. Започнаха да излизат филмите. Беше истинска лудост. Децата бързаха да вземат първи книгата си от книжарницата, стояха до късно, за да четат. Чакаха с часове пред магазините, за да си я купят.
Животът ти коренно се е променил. Трудно ли ти беше да запазиш баланса? Или успехът ти даде повече увереност да бъдеш себе си?
В момента се чувствам свободна и искам да бъда себе си, и да правя нещата, които ми харесват.
Още за Хари Потър може да прочетете ТУК.
За още интервюта, анализи и коментари харесайте страницата ни във Фейсбук.
