избори във Великобритания
Снимка: Юроактив

Британските гласоподаватели се готвят за утрешния вот, в който, според анализатори, ще имат тежък избор между двама неособено популярни лидери – Борис Джонсън, окачествен от свои противници като „патологичен лъжец“ и Джереми Корбин, определян и като „тоталитарен“ политик заради резкия завой вляво, който предвижда, ако спечели изборите. Според политици и наблюдатели хората са станали по-недоверчиви и вече им е дошло до гуша от британската политическа сага, която се завързва около Брекзит, но развръзката й всъщност е в борбата за властта.

Двамата лидери на водещите партии имат в очите на избирателите проблеми от различен характер.

Борис Джонсън има проблеми с доверието. Той е човекът, който предизвика изборите, но кампанията му не мина гладко. Това даде на критиците основание да повдигнат въпроса за неговата благонадеждност – важен проблем, като се има предвид, че премиерът се опитва да убеди британците, че именно той е лидерът, способен да извади успешно страната от ЕС до 31 януари и после да договори новите търговски отношения. Недоверчивите се позовават на дълга история от неспазени негови обещания, включително за успешен Брекзит-план за Северна Ирландия. Той отказа и да направи разяснения по въпроса колко деца всъщност има – тема, която заинтересува дори медиите в САЩ.

на снимката: Борис Джонсън – премиер на Великобритания

Джонсън стана единственият лидер в тези избори, който оказа интервю в политическото предаване на Ейндрю Нийл. Той не участва и в дебатите за климатичните изменения. Премиерът също така е автор на множество гафове в публичните си изяви.

Джеръми Корбин също не може да мине без критики. Неговите смесени и противоречиви послания на тема Брекзит, в които той избягва да окачестви Лейбъристката партия като твърдо подкрепяща оставането, очевидно представляват опит да прокара собствена линия между двете крайности. Това обаче, както изглежда, му навлича гнева на хора и от двете страни на барикадата.

Джереми Корбин
лидерът на Лейбиристката партия: Джереми Корбин

Сигурно затова в последната седмица на кампанията, в Уелс, той избягваше тази тема и се концентрира главно върху обещания в областта на здравните услуги. Корбин е критикуван и заради недостатъчна твърдост към антисемитизма в редиците на партията си и заради симпатии за ИРА в миналото. Програмата на лейбъристите под негово ръководство отразява неговите социалистически увлечения и говори за по-високи данъци и национализация на стратегически сектори като пощите, водите и енергетиката. Между другите му обещания фигурира и четиридневната работна седмица.

Останалите партии

Останалите партии, според някои „разбирачи“ ще се възползват от схватката между двата основни претендента, за да извлекат дивиденти за себе си. Такива са „Либерални демократи“, Брекзит-партията, „Шотландска национална партия“ /ШНП/ и уелската „Пляйд Къмри“.

ШНП е за оставане в ЕС. Тя води кампания за втори референдум за Брекзит, тъй като повечето шотландци са за оставане. Най-главната й цел, обаче, е независимост на Шотландия и пълно нейно членство в ЕС.

Никола Стърджън
На снимката: лидерът на ШНП Никола Стърджън

Либералните демократи са за анулиране на Брекзит. Тази позиция бе официално одобрена на конференцията на партията през септември. Според лидерката Джо Суинсън, спирането на Брекзит ще освободи 50 милиарда лири в продължение на 5 години, които могат да отидат за обществени нужди.

Джо Суонсън
На снимката: лидерът на „Либерални демократи“ Джо Суонсън

Ирландските демократични юнионисти имаха спогодба с консерваторите в последния парламент. Те са за излизане от ЕС, но не подкрепят решението на проблема за ирландската граница в плана на Джонсън.

Арлийн Фостър
На снимката: лидерът на Демократичната юнионистка партия Арлийн Фостър

„Пляйд Къмри“ от Уелс подкрепя оставането в ЕС, макар че като цяло Уелс гладува за излизане на референдума. Партията иска нов референдум. Тя в е електорална коалиция с „Либерални демократи“ в 11 от 40 избирателни района в Уелс.

Зелената партия, води кампания за нов референдум и оставане в ЕС.

Брекзит-партията е за излизане от ЕС без сделка, което тя нарича „Брекзит на чистото скъсване“. Тя вижда в това „начин да се промени Брекзит от първия ден“ и агитира да не се продължава преходния период след напускането.

Найджъл Фараж
на снимката: лидерът на Партията на Брекзит Найджъл Фараж

Социологически проучвания

Докато шотландските националисти на Никола Стърджън стоят добре като перспектива да се справят за местата, за които се състезават, останалите малки партии трябва да се борят за кокала, въпреки някои съвместни призиви и съглашения за окуражаване на тактически обединено гласуване на места, където нещата са „на ръба“.

Като цяло обаче борбата ще се води основно между двете големи партии – на консерваторите и лейбъристите. Според социологическите проучвания от 6 декември първите имат 43% подкрепа, а вторите – 33%, при тенденция за бавно скъсяване на дистанцията, която обаче не изглежда вероятно да се заличи. Трети са „Либерални демократи“ на Джо Суинсън с 13%. Партията на Брекзит е далече от подкрепата си за евроизборите и получава 3%. Шотландските националисти в това проучване са вкарани в графа „други“, но се движат със сигурна подкрепа от около 5-6%.

Британски парламент

При това разположение на силите са възможни и трите варианта на изход: победа за консерваторите в Камарата на представителите, „висящ“ парламент и победа на лейбъристите, в този ред на вероятност. Какво следва във всеки от случаите?

Победа на консерваторите

Повечето прогнози предвещават именно този изход, като има анализатори, които поставят въпроса на дали ще има победа, а колко голяма ще бъде. Ако партията се добере до заветните 321 места, това ще развърже ръцете на Джонсън да си прокара сделката за Брекзит и официално да изведе страната от ЕС до 31 януари 2020 година.

„Висяща“ ситуация

Това се получава, ако никой не вземе мнозинство, което също е много реална перспектива. Консерваторите вероятно ще имат превес, но Джонсън сигурно ще трябва да подаде оставка или да се пробва с правителство на малцинството. Това може да се окаже трудно начинание, тъй като „Либерални демократи“ вече отрекоха всякаква възможност за коалиция с консерваторите, а северноирландската Демократична юнионистка партия, която през 2017 година влезе в съглашение на „доверие и подкрепа“ с торите, сега се противопоставя на плана на Джонсън за Брекзит заради частта му за Северна Ирландия. Партията обяви, че ще има нужда от „промени в сделката“, ако Джонсън остане премиер.

Ако консерваторите не успеят да формират правителство, Корбин е на ход. Той има малко по-оптимистични опции, но лидерът на либералните демократи, Джо Суинсън, заяви, че няма да формира правителство с лейбъристите, докато Корбин е лидер. Това означава, че ако последният реши да се оттегли, съюзът е възможен. Ако Корбин остане, ще трябва да търси по-цветна коалиция с всичките малки партии като ШНП, „Пляйд Къмри“ и „зелените“, като конкретните резултати ще покажат дали математиката ще му излезе. Никола Стърджън от ШНП вече постави предварителното условия за подкрепа на лейбъристите – Корбин да подкрепи втори референдум за шотландска независимост след 2021 година. Ако това стане, втори референдум за Брекзит е много вероятен, в добавка на очаквания положителен вот за независимост на Шотландия.

Самите лейбъристи засега твърдят, че не възнамеряват да влизат в коалиции /вероятно за да запазят привидния си неутрален подход към проблема за Брекзит/, но това вероятно важи до получаване на мандат от тях.

Победа на лейбристите

Корбин става следващият британски премиер. той се е зарекъл да предоговори сделката за Брекзит с ЕС и да я постави като предмет на втори референдум. Изборът на него ще е новата сделка от една страна срещу оставане в ЕС – от друга.

Този изход от вота се смята за най-малко вероятен, но резултатите от референдума за Брекзит и от изборите през 2017 година вече би трябвало да се ни научили да очакваме неочакваното.

При всички случаи е ясно, че най-важната политическа тема, която ще определя предпочитанията на гласоподавателите, е Брекзит и отношението към него. До голяма степен изходът от вота ще зависи от това как те ще оценят промените след Брекзит /в различните му форми/, чиито последствия може да достигнат далеч отвъд простия развод на една държава с ЕС и да доведат дори до разпадането на Обединеното кралство.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!