Турция, бедност
Може ли да бъде спасена турската икономика?

През изминалите няколко седмици се случиха няколко важни процеса в непосредствена близост до България. Турската лира отбеляза рекорден исторически спад, като поевтиня до над 8 лири за щатски долар.

Това принуди президента Реджеп Ердоган да направи няколко ключи промени –  назначи нов финансов министър на мястото на зет си, както и нов управител на Централната банка (четвърта смяна на този пост за последните пет години). Въпреки че новият главен гуверньор Неджи Агбал повиши лихвения процент от 10,25% до 15% и наруши последователната политика за поддържане на ниските му нива, този ход трудно може да неутрализира пагубните факторите, трупани с години.

Как се стигна дотук

За последните 15 години покупателната способност на турската лира е спаднала пет пъти. Пряк “виновник” са именно действията на Турската централна банка, която няма своя автономия от водената държавна политика. Тя повлиява чрез различни механизми, един от които е манипулирането на основния лихвен процент, който целенасочено се поддържа в ниски стойности. Чуждестранната валута в Турция целенасочено се държи на “дистанция”. Например за за покупка на валута в банка в Турция е въведена такса от средно 0,5%, но е стигала и до 1%.  За физически лица има и допълнително усложнение чрез бюрократични пречки.

През годините са правени опити спадът на лирата да бъде спрян чрез различни механизми. На първо място – разпродаване на валутния резерв – от началото на 2020 досега централната банка на страната е продала половината от валутните си резерви, които от 80 млрд. долара в началото на януари днес възлизат на едва 42 млрд. долара. Към началото на 2018 г. те са били почти 100 млрд. долара. Но това е само върхът на айсберга, в който може страната да се разбие.

Международна изолация

Състоянието на икономиката на страната се влошава все повече с отдръпването на  чуждестранните инвеститори. Една от най-актуалните промени е отмяната на решението на  „Фолксваген“ да открие завод в страната и да се насочи към Словакия, като резултат от намесата на Турция в Сирия. Геополитическото напрежение съшо става все по-видимо. Пример за това от близкото минало е напрежението между Турция и САЩ, породило се от закупуването на руски системи за противоракетна отбрана С-400, както и напрежението с Франция, след изказването на Ердоган, че Еманюел Макрон се нуждае от психиатрична помощ и призива му турския народ да бойкотира френските стоки. На отдръпването на инвеститорите влияят и белезите на еднолично управление, които предполагат несигурност.

Обедняващо и отчаяно население  

Най-актуалният удар върху страната е свързан с кризата с Covid-19 и отражението върху туризма. “Свежите” пари не достигнаха до икономиката на страната, а неизвестността е голяма. На второ място е и ударът върху редица производства. Един от най-видимите ефекти е при производството на автомобили и части. Близо 80% от това производство е предназначено за Европа, а там потреблението чувствително се сви. В същото време тypcĸитe ĸoмпaнии имaт дългoвe в paзмep нa пoчти 53 млрд. дoлapa в чyждecтpaннa вaлyтa, ĸoитo ca c пaдeж дo ĸpaя нa гoдинaтa, coчaт изчиcлeниятa нa цeнтpaлнaтa бaнĸa.

Очаква се инфлацията да се ускори до 12% през октомври от 11,75% през предходния месец /според проучване на „Блумбърг“/, което ще “удари джоба” на турското население.  Резултатите вече са факт – според доклад, цитиран от “Дойче веле”, през последната година консумацията на месни продукти в страната е спаднала с 30%, а продажбите на макаронени изделия са скочили с 25%, което се дължи на бедност. Отчита се и тревожно увеличаване на броя на самоубийства заради отчаяние и недоимък.

Дали промяната ще дойде отвътре, обаче, предстои да разберем.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!