„Партиите на промяната“ отново имат ултимативни условия за влизане в бъдещи коалиции. Това означава, че след изборите историята може да се повтори почти по същия начин, по който това стана след изборите на 11 юли.

В 46-то Народно събрание партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН) опита да предложи изцяло собствен кабинет, при все че имаше едва 65 депутати. Тогава евентуалните ѝ партньори не откликнаха.

„Демократична България“ (ДБ), „Изправи се.БГ! Ние идваме“ (ИБГНИ) и БСП поставиха различни условия, при които биха подкрепили състав на кабинет. От всички тях се разбираше, че и трите парламентарни групи, способни да сформират управление с ИТН, не са склонни да гласуват за ултимативни предложения.

След като преговорите им се провалиха, стана ясно едно: ако партиите продължат да поставят условия, по които не са склонни да преговарят, е много вероятно и следващият парламент да не състави редовно управление.

Но такива условия има и сега, в навечерието на третите поредни избори, които ще се проведат в рамките на 8 месеца.

  • ИТН казва, че ще се коалира само с тези, които приемат за свой основен ангажимент дистанционното електронно гласуване;
  • БСП казва, че не трябва да се „прокарва“ това, което тя нарича „джендър идеология“;
  • ДБ няма да влиза в коалиции, които не карантинират ГЕРБ и ДПС; те все така настояват и на коалиция, провеждаща съдебна реформа;
  • ИБГНИ също отхвърля участие на ГЕРБ и ДПС, също настоява на съдебна реформа, но Мая Манолова добавя и искането за ревизия на пенсиите;
  • Новата формация „Продължаваме промната“ казва, че търси съмишленици за реализиране на своята програма и не би се отказала от нито един приоритет в името на друг.

Какво стана след провала на предишните преговори

Провалът на преговорите през юли и август беше обяснен от социолози и политолози – тръгнат ли едни политици към преговори с ултимативни искания в стил „или / или“, подходът им обрича разговорите на провал. Без значение дали говорят за персонален състав на кабинета или за политиките, които правителството трябва да провежда.

В първите седмици след разпускането на предишното Народно събрание всички партии, участвали в него, отчетоха основната си грешка: липса на диалог. И се зарекоха да я поправят.

С навлизането в предизборната кампания различните формации обаче започнаха да поставят условия към останалите. Някои ги наричат “разделителни линии”, други “яснота”. Повечето от изискванията обаче са “странни, реанимирани или ненавременни тези”, смята социологът от “Галъп Интернешънъл” Първан Симеонов. “Издигат се плакатни тези, а това беше провалът на предишния парламент”, казва той.

“Всички си спомняме диагнозата „липса на диалог“. Не е забравено какво говориха партиите след края на парламента. Сега виждаме, че се измислят проблеми, измислят се спорни теми”, допълва социологът.

Той обаче обяснява прокарването на „разделителни линии“ и като опит партиите да се отличат в очите на избирателите.

“Политическите формации знаят, че трябва да се съберат и да направят кабинет. Ето защо си измислят отлики в кампанията”, коментира той. Симеонов допълни, че това често се прави неумело и в доста случаи с “измислени проблеми”.

“Може би са забравили какво твърдяха след края на 46-я парламент”, предполага социологът.

Какво твърдяха партиите

Веднага след провала на предишното Народно събрание участниците в него диагностицираха грешките си.

Според съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов страната няма нужда „да измисля топлата вода“. Той призова в следващия парламент да се водят „нормални коалиционни преговори, като в държавите с доказана, демократична традиция“.

Към този призив се присъедини и председателката на ИБГНИ Мая Манолова.

Впоследствие темата беше подета и от БСП, чиято лидерка Корнелия Нинова каза, че правителство не бива да се излъчва еднолично, а след преговори между формациите.

„Има такъв народ“ декларира пред медиите, че ще промени поведението си в следващия парламент, зам.-председателката на партията Виктория Василева каза в интервю за “Дневник”, че ИТН ще се застъпи за ”прозрачни разговори с ясни ангажименти“.

На този фон се появи и нов политически играч, за който социолозите твърдят, че има потенциал да бъде дори втора политическа сила. Става въпрос за коалиция „Продължаваме промяната“ на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.

Те от своя страна доразвиха тезата за политическия диалог и обявиха, че биха подписали предизборно споразумение, което да доведе до следизборна коалиция. Инициативата обаче замря. Както „Продължаваме промяната“, така и двете други коалиции, с които щеше да се сключва споразумението – ДБ и ИБГНИ, спряха да повдигат темата.

Така, ако се вярва на направените заявки до началото на новата предизборна кампания, избирателите смятаха, че кандидатите за техни представители в следващия парламент възнамеряват да подобрят диалога помежду си. Което в последна сметка да доведе до съставяне на редовно правителство след изборите на 14 ноември.

С навлизането в активната кампания започна да става ясно, че въпреки обещания диалог партиите и коалициите ще поставят нови условия към останалите играчи на терена. Според Първан Симеонов това са “съзнателно търсени ефекти”.

“Задължително въвеждане на електронното гласуване”

Темата с условията за бъдеща коалиция беше повдигната в средата на октомври от Слави Трифонов.

В публикация в официалния си фейсбук профил Трифонов анализира резултатите от проведеното национално преброяване и припомни проблема с т.нар. „мъртви души“ в избирателните списъци.

В края на постинга си той отправи следното предупреждение: „Затова, отсега да е ясно – “Има такъв народ” може да участва само в такава управленска коалиция, която приеме за свой основен ангажимент задължителното въвеждане на електронно дистанционно гласуване“.

Досега за въвеждане на електронно дистанционно гласуване са се обявявали само от ДБ и частично от ИБГНИ. И двете коалиции обаче говорят по темата най-вече в контекста на българите в чужбина. БСП, ГЕРБ и ДПС засега винаги са били против въвеждането на електронното гласуване.

Ако оттук нататък партията на Трифонов се придържа към заявката, че ще участва в управление само ако то поеме ангажимент за въвеждане на електронно гласуване, евентуалните ѝ партньори драстично ще намалеят.

Докато ИТН се насочи към електронното гласуване като условие за коалиция, БСП реанимира темата с ратифицирането на Истанбулската конвенция.

“Джендър идеологията”

В средата на октомври лидерката на социалистите Корнелия Нинова публикува в официалния си профил във Фейсбук “7 конкретни решения за най-важните проблеми в държавата”.

Един от проблемите, очертан от нея, е насилието над жени. Тя казва, че на това явление трябва да се противодейства с всички средства, но не и с “джендър идеология”. “Джендър идеология и политики срещу семейните ценности – не. Това противоречи на българската конституция, на българската народопсихология и българските традиции”, пише Нинова.

Малко по-късно социалистът Георги Свиленски, който доскоро беше заместник на Нинова, доразви тезата и отправи въпроси към партиите, които ще попаднат в следващия парламент. „Съгласни ли са, че Истанбулската конвенция не трябва да бъде ратифицирана, че „джендър идеологията“ не трябва да бъде вкарвана”, попита той пред Нова телевизия.

Не е ясно защо левицата повдига темата за Истанбулската конвенция при положение, че ратифицирането на документа вече е невъзможно. Конституционният съд го обяви за противоречащ на основния закон.

Сред партиите и коалициите с шанс за следващото Народно събрание няма такива, които да са обявили в програмите си нещо като “джендър идеология”. В тази графа обаче може да мине всичко, защото това е израз, който не е научна дефиниция.

“Съдебна реформа и без ГЕРБ и ДПС във властта”

Друг ултиматум, който твърдо се поставя в предизборната кампания, е участието на ДПС и ГЕРБ в следващото управление. Съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов твърди, че коалицията няма да влезе в никакви политически отношения, които не гарантират “карантинирането на ГЕРБ и ДПС”.

Също толкова са твърди в тази позиция и в “Изправи се.БГ! Ние идваме!”.

ДБ и ИБГНИ обявяват и друга червена линия, която казват, че няма да пресекат. Условието, което поставят, е реформа на съдебната система.

Според Мая Манолова (ИБГНИ) без ревизия на пенсиите, оглавяваната от нея коалиция няма да се съгласи на подкрепа за следващо правителство.

Новият политически проект “Продължаваме промяната” на Кирил Петков и Асен Василев поставят като задължително условие пред следващото управление “отстраняването от длъжност на главния прокурор Иван Гешев”.

Коалицията също твърди, че има “червени линии, които няма да прекрачи”.

“Няма да правим сделки”

На въпрос с кого ще преговарят за реализация на програмата си кандидат-депутатът от “Продължаваме промяната” Николай Събев каза пред бТВ, че “сделки няма да се правят”. “Ние търсим съмишленици за реализацията ѝ [на програмата]”, добави Събев.

Потърсен по-късно за коментар с въпроса какво наричат “сделки” и дали това означава, че “Продължаваме промяната” не са склонни на преговори, единият от лидерите на формацията Кирил Петков каза пред Свободна Европа, че не иска това да звучи като ултиматум.

“Продължаваме промяната” ще преговаря по реализацията на приоритетите, които са залегнали в създаването ѝ“, коментира той. “Сделки обаче няма да правим. Т.е. не бихме се отказали от нито един приоритет в името на друг”

Приоритетите на „Продължаваме промяната“ са 17 и са публикувани на страницата на обединението. Това са общо формулирани послания: за нулева корупция, честни хора в управлението и други.

На този фон в различни свои публични прояви Кирил Петков неведнъж е казвал, че “би се радвал” да види един или друг от своите съпартийци като министър.

“Предварителното раздаване на постове не е добра идея в политиката”, обобщава по този въпрос Първан Симеонов.

Какво става с ГЕРБ и ДПС

В контекста на разговорите за следващи парламент и управление “Продължаваме промяната” не изключват възможността да разговарят и с ГЕРБ по темата. Според Кирил Петков това може да се случи само ако и двете партии признаят грешките си и понесат отговорност за тях. “Почти невъзможни са тези изисквания”, обобщава той.

Засега от “Продължаваме промяната” казват, че не виждат подобни действия от ГЕРБ и ДПС.

Двете партии, които изглеждат изолирани, понякога категорично, а понякога и по-колебливо от останалите също дават заявки за следващо управление.

ГЕРБ акцентират във всяка своя публична проява на това, че са първи в социологическите прочувания.

Пред Свободна Европа Томислав Дончев допусна, че ако формацията е с над 5% преднина на изборите, тя ще има легитимност да се опита да състави кабинет.

Представителите на ДПС твърдят, че вече не искат да са балансьор в политиката, а пълноправен участник във властта.

“Смятат, че имат легитимност да правят правителство и че грешките на ГЕРБ са забравени”, обобщава Първан Симеонов. “Дори и сега да има напрежения в обществото, това не означава, че предишните 10 години са изтрити от паметта на избирателите”, допълва той.

“Хубавият прочит: измислени проблеми”

Симеонов смята, че “както т.нар. партии на статуквото, така и т.нар. партии на промяната не винаги се ориентират правилно къде стоят към даден момент”. Социологът има предвид както заявките за управление от страна на ГЕРБ и ДПС, така и ултиматумите, които другите партии поставят към евентуалните си бъдещи партньори.

Според Симеонов в започналото предизборно противопоставяне има и добра новина. “Хубавият прочит е, че проблемите са измислени”, казва той.

“България е в спирала от кризи, а ние си говорим за Истанбулска конвенция, за електронно гласуване. Да се надяваме, че това значи, че наистина си търсят начин как да се отличават само в предизборната кампания”, заключи социологът.

Текстът е публикуван в „Свободна Европа“, заглавието е на редакцията.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!