Рейгън Буш
На снимката: Ронълд Рейгън /ляво/ и Джордж Х. У. Буш /дясно/

Президентът Роналд Рейгън е известен с призива към съветския лидер Михаил Гопрбачов да „срине тази стена“, имайки предвид Берлинската стена. Тя обаче бе съборена в ранната фаза на президентстването на Джордж Буш-старши, през ноември 1989 г.

За своите 4 години на длъжността Буш преведе страната през фактическия край на Студената война: той бе президент при обединението на Източна и Западна Германия, разпадането на Варшавския договор и изтеглянето на съветските сили от Афганистан през февруари 1989 година, много скоро след инаугурацията му на 20 януари 1989, припомня в своя анализ за Си Ен Ен Нейтън Ходж /тук със съкращения/.

На 31 юли 1991, седмици преди провалилия се августовски пуч срещу Горбачов, Буш подписа договора START I в Москва. Споразумението наложи големи съкращения в стратегическите ядрени арсенали на САЩ и СССР.

На следващия ден, 1 август 1991, президентът на САЩ държа в Украйна реч срещу „самоубийствения национализъм“. Това става няколко месеца преди страната да получи независимостта си и Съветският съюз да се разпадне.

По онова време бе трудно да се предскаже, че СССР ще се разруши така рязко и относително мирно. Разпадането на Югославия вече бе започнало и възможността от подобно насилствено разкъсване на въоръжената с атомно оръжие съветска империя притесняваше политиците.

По време на августовския пуч Буш подкрепи Горбачов, заклейми опита за преврат, което ускори колапса на СССР.

В изявление за руската новинарска агенция „Интерфакс“ Горбачов изрази „дълбоки съэболезнования“ към семейството на Буш и към всички американци по повод новината за смъртта на бившия президент.

„Имам много спомени, свързани с този човек – каза бившият съветски лидер – имахме шанса да работим заедно през години на огромни промени. Беше драматично време, изискващо изключителна отговорност от всеки. Резултатът бе краят на Студената война и на надпреварата в ядреното въоръжаване.“

Президентстването на Буш отбеляза и друг символичен и важен знак за края на Студената война: приключването на ядрените тестове на САЩ. На 23 септември 1992 година страната проведе своя последен подземен опит на полигона в Невада.

Отначало изглеждаше, че краят на Студената война намали възможността да се състои ядрен Армагедон. Атомната опасност, обаче, остана. Съперниците Индия и Пакистан изпробваха ядрени устройства през 1998 г., провокирайки световни критики, а Северна Корея също се присъедини към „ядрения клуб“.

Сега Русия и САЩ са вплетени в нова фаза на ядрено съперничество. През 2001 година президентът Джордж Буш-младши обяви изтеглянето на САЩ от Договора за антибалистичните системи – ход, който разяри руския президент Путин. Съвсем наскоро Доналд Тръмп обяви намерението си да извади страната и от Договора за ядрените ракети със среден обсег – друго знаково споразумение за контрол над оръжията.

Центробежните сили, които разкъсаха СССР, днес отслабват. Украйна и още 14 други бивши съветски републики получиха независимост през 1991 година, но Киев е впримчен в необявена война с Москва след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и сепаратисткия конфликт в Донбас. Войната наскоро стана открита, след като Русия плени 3 украински военни кораба и задържа 24 моряци в стратегическия проток между Черно и Азовско море. Отношенията Москва – Вашингтон пък удариха дъното поради руската намеса в президентските избори от 2016.

Путин, който е бил базиран в ГДР офицер на КГБ при падането на стената, видя края на Студената война в различна светлина. По-рано през тази година, когато той бе запитан кое историческо събитие би искал да не се е случвало, Кремълският лидер незабавно отговори, че това е „разпадането на Съветския съюз“.

Студената война може и да е свършила при управлението на Джордж Буш-старши, но съперничеството и реваншизма между САЩ и Русия се завърнаха.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!