Министерство на здравеопазването представи анализа за здравното обслужване на населението по време на коронавирусната епидемия. Подобен анализ се извършва за пръв път у нас. В края на месец май министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров възложи на Националния център по обществено здраве и анализи да извърши анализ на дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията, причинена от SARS-CoV-2.
Няма уникален фактор, който да поставя България на челните места по смъртност в Европа, но има комплексни. Това каза доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.
„Най-вероятно здравната ни система не се е справила“, каза той, добавяйки, че няма друга причина за високата смъртност у нас. Той посочи още, че продължителността на живота у нас е по-кратка от тази в ЕС и че живеем повече години, лекувайки се от болест.
„Ние сме с 6 години по-малък показател, отколкото ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 години. Още по-тревожно е, че нашият народ е болен. Това успоредно с нарастващата възраст ще се окаже голямо предизвикателство за здравната система и това е един от основните фактори за голямата смъртност по време на COVID пандемията“, коментира доц. Хинков.
От думите му стана ясно още, че в периода 1 март 2020-31 май 2021 г. в България са починали 166 050 души.
„Смъртността по болести на кръвообръщението и болести на дихателна система е нараснала през 2020 г. Смъртността от COVID е 123,4 на 100 000, а при останалите класове не се наблюдават съществени разлики. Смъртността от COVID дърпа общата смъртност, защото се увеличават всички хронични заболявания“, допълни още той и добави: „В международен аспект има една много интересна зависимост. България се оказва, че е на 21 място в Европа по заболяемост. Далеч преди нас са страни като Чехия, Словения. Ние сме относително добре по отношение на заболеваемостта от COVID, но по отношение на смъртността сме на трето място“, каза доц. Хинков.
Според него една от хипотезите е, че е много възможно здравната ни система да се е справила лошо, а друго обяснение е, че има много голяма група хора, които не са се регистрирали и са умрели в дома си.
Той обърна внимание и на големия брой хоспитализирани. По думите му 28% от тях са с коронавирус, което прави всеки трети хоспитализиран да е с COVID.
Едно от обясненията за високата смъртност е неуспехите на самата здравна система да овладее ситуацията, коментира Хинков.
„На този фон съставът на Националния оперативен щаб не бе оптимален – в него липсваха достатъчно епидемиолози и вирусолози, което не позволи взимането на адекватни решения в редица случаи“, изтъкна още Хинков.
Според анализа на центъра една от големите грешки в управлението на самата система е равномерното определяне на процент легла във всички болници, независимо от специализацията. Това доведе до заразяване на много лекари и не е добро решение, макар да е трудно да се прецени доколко е било възможно създаването на чисти ковид болници, счита още националният център.
„Като грешка се отчита липсата на адекватни мерки за укрепване на болничната база след първия локдаун и липсата на сериозна финансова подкрепа на системата в началото на епидемията. Едва през ноември и декември, 2020 г. бяха заложени сериозни суми в подкрепа на здравеопазването“, изтъкна Хинков.
Анализът на центъра на предприеманите от НОЩ и кабинета мерки пък показва, че голяма част от тях са били половинчати и непоследователни. Според него щабът и правителството са се водили в много случаи от политико-популистка целесъобразност, вместо медицинска.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
