Днес правната комисия в Народното събрание направи множество промени в Изборния кодекс, които ГЕРБ и коалиционния им партньор „Обединени патриоти“, по различни свои партийни и други причини, отказваха да приемат. Това означава, че най-вероятно следващите парламентарни избори ще се състоят по нови, по-демократични правила, които ще включват пълноценно машинно гласуване, по-широко участие на българите извън страната, както и нова Централна избирателна комисия . Всичко това ще стане възможно, разбира се, след гласуване в пленарна зала.
Очаква се промените, предложени по проект на „Има такъв народ“, да минат в пленарна зала с подкрепата на новите партии в парламента и ДПС, които имат интерес да бъдат одобрени промените, засягащи гласуването от чужбина.
Ето и основните промени, които бяха приети:
МАШИННО ГЛАСУВАНЕ
Хартиените бюлетини ще бъдат заменени изцяло с машини. Такива няма да се ползват в населените места с по-малко от 300 избиратели, както и в случай на техническа неизправност. В чужбина ще се гласува с устройства, но само в секциите, за образуването на които са подадени не по-малко от 300 заявления, или в които на последните избори са гласували не по-малко от 300 души. За изключенията и за извънредните случаи ще се запази хартиеното гласуване.
От ГЕРБ възразиха, че повечето избиратели са предпочели обичайните бюлетини. Аргументи против пълното отпадане на хартията имаха и от ДПС. „В момента нямаме ясна картина дали с тези машини можем да отидем на 100% машинно гласуване … Не ли по-добре да запишем, че който изрично иска хартия, да му се даде такава възможност“, попита депутатът от движението Хамид Хамид. Идеята му обаче не беше приета.
ЦИК ЩЕ СЕ НАЗНАЧАВА ОТ ПРЕЗИДЕНТА
Депутатите съществено промениха начина, по който ще се образува и назначава съставът на Централната избирателна комисия (ЦИК).
С новите текстове, внесени от „Има такъв народ“, съставът на ЦИК се намалява до 15 члена. Вече цялата комисия ще се назначава с указ на държавния глава след публични консултации и процедура, определени от него, по предложение на парламентарно представените партии и коалиции. Досега председателят, заместниците му и секретарят на ЦИК се избираха след публично изслушване от Народното събрание. А президентът назначаваше с указ останалите й членове по предложение на формациите, представени в българския и Европейския парламенти.
Съвсем кратък срок – едва 14 дни, беше оставен за подмяната на състава на комисията. За това време президентът трябва да назначи новите членове.
На предложението се противопоставиха ГЕРБ и БСП. В негова подкрепа обаче гласуваха „Има такъв народ“, „Демократична България“ и ДПС, което се оказа достатъчно за приемането му.
ГЛАСУВАНЕТО В ЧУЖБИНА
С възстановяването на старите правила за образуване на избирателни секции в чужбина започна работа правната комисия.
Въпросните правила бяха отменени от ГЕРБ и бившия Патриотичен фронт през 2016 г. Преди това секции се създаваха при само 40 подадени заявления от български граждани, съществуваха и т.нар. автоматични секции (при 100 гласували на предни парламентарни избори), отделно такива се образуваха и по преценка на българските дипломати на място.
Отпадна и таванът от 35 секции в страните извън ЕС, който също действаше от 2016 г. досега.
БЕЗ АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СПИСЪЦИ
За момента се отлага въпросът за обновяване на избирателните списъци, за които повсеместно се смята, че са населени с „мъртви души“. В правната комисия обсъдиха предложение в тази посока, направено от БСП. Социалистите настояваха да се създаде публичен регистър на избирателите. В основата му предвиждат да залегнат гласувалите на последните избори граждани, както и да се допълва със заявления, подадени от избирателите. Крум Зарков от БСП определи това като „лесен и щадящ метод“.
От „Има такъв народ“ обаче не се съгласиха. Ива Митева изтъкна, че Конституционният съд е обявил за недопустимо да се обявяват публично лицата, които са упражнили своя вот. По думите й в идеята на БСП не се съдържа „нищо доработено, нищо обмислено и нищо съобразено с европейската практика“. „Ние сме за пълен одит на избирателните списъци“, увери Митева.
ГЛАСУВАНЕ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС
По идея на „Има такъв народ“ и „Демократична България“ се прие, че заявлението за гласуване по настоящ адрес ще може да се подава на интернет страницата на ГД ГРАО, като дирекцията ще извършва автоматизирана проверка на вписаните в заявката данни. В заявката избирателят ще вписва имената си по лична карта, номера на личната си карта, датата, мястото и органа на издаването и, единния си граждански номер, постоянния си адрес, настоящия си адрес и посочва мобилен телефонен номер, като подпис не се изисква. Така ще се улесни гласуването по настоящ адрес, смятат вносителите.
ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ
Одобрена беше идеята, подкрепена от повечето парламентарни формации, да се позволи видеонаблюдението при броенето на бюлетините и попълването на изборните протоколи в секционните избирателни комисии. Реда и условията, по които ще се извършва наблюдението, ще се определят от ЦИК.
Ето и кои предложения не успяха да минат през Правната комисия:
ГЛАСУВАНЕТО ПО ПОЩАТА
Това е едно от нововъведенията, за които усилено се говореше преди отминалите избори на 4 април, като възможност да се улесни гласуването на българите в чужбина.
В оригиналния проект на „Има такъв народ” е предвидено такова да се организира за следващите парламентарни избори – но само ако е възможно. Между първо и второ четене обаче председателят на парламента Ива Митева, шефът на партийната парламентарна група Тошко Йорданов и депутатът Виктория Василева са направили рязка промяна – първото гласуване по пощата да се проведе на президентските избори през 2021 г. и да бъде експериментално, тоест, резултатите от него да не се отчитат при определянето на резултатите от вота.
Във вторник обаче, вероятно стреснати от информациите по темата, които започнаха да се появяват, същите вносители са оттеглили исканата от тях промяна. Така остава първоначалното предложение – гласуване по пощата да се проведе, ако има такава възможност.
Предложението, обаче, не се хареса на „Демократична България“, от която депутатите на Трифонов очакваха подкрепа. Десните се притесниха, че гласуването се оставя изцяло в ръцете на ЦИК. И допуснаха, че при кратичките разпоредби в законопроекта, броящи едва няколко изречения, ще се стигне дотам изборните комисари да дописват кодекса – а това е абсолютно противозаконно.
Подкрепи ги и шефът на ЦИК Александър Андреев, който заяви, че новият метод на гласуване трябва да бъде детайлно уреден в самия кодекс, а не да се оставя на комисията. От ГЕРБ пък посочиха, че „Има такъв народ“ отсега залага хипотези, че вотът няма да бъде честен, заради текста, в който пише, че „при съмнения за сигурността и честността на изборния процес ЦИК прекратява пощенското гласуване”.
При всеобщото неодобрение, което го срещна, не беше неочаквано, че цялото предложение за въвеждането на пощенското гласуване пропадна. Остава да видим дали същото ще се случи и в пленарната зала на парламента.
ОТДЕЛЕН ИЗБОРЕН РАЙОН „ЧУЖБИНА“
Проблемите за проекта на „Има такъв народ“ започнаха, когато се стигна до въпроса за изборния район в чужбина. От партията бяха решили, че такъв ще се въведе след националното преброяване в края на 2021 г., тоест, такъв нямаше да има за евентуални предсрочни парламентарни избори. Това обаче не допадна на депутатите от „Демократична България“, които настояваха за въвеждането му веднага.
Така към края на заседанието се стигна до предложената от „Има такъв народ“ нова методика, по която да се определят мандатите в многомандатните изборни райони, в която е записано, че създаването на района в чужбина зависи от приключването на преброяването. При гласуването на методиката депутатите на Трифонов загубиха.
Същото се повтори и при гласуването на основното им предложение да се отложи създаването на района до излизането на резултатите от преброяването. „Отсега да кажем на нашите съграждани, че предстоят избори, на които отново няма да се гласува в район „Чужбина”, е предателство към техните очаквания. Ние не можем да подкрепим такова отлагателно действие“, поряза ги дясната Надежда Йорданова.
Абсурдното е, че сега в законопроекта е предвидено създаването на района за следващите избори, но пък не остана методика за определяне на мандатите. Това е друг проблем, който беше оставен на пленарната зала.
ПРОПОРЦИОНАЛНА ИЛИ МАЖОРИТАРНА СИСТЕМА?
Третото поражение за „Има такъв народ“ дойде, когато се стигна до предложението им пропорционалната система да бъде заменена с мажоритарна на следващите редовни парламентарни избори. То също падна, макар че не станаха ясни конкретните причини.
По принцип повечето парламентарни формации не гледат с добро око на мажоритарната система. Затова е възможно просто да са използвали сгодния случай да се отърват и от теоретичната възможност за въвеждането й в неопределеното бъдеще.
