Град Смолян е административен център на едноименната община и област. Разположен е централната част на Родопите. Близо до него, на по-малко от 20 км., се намира е курорта Пампорово. Любителите на звездите могат да им се наслаждават под чистото небе в Рожен и обсерваторията, която е построена там. В рамките на града е и най-големият планетариум на Балканите, макар че към настоящия момент е затворен за посетители поради ремонт.
Средната надморска височина е около 1000 м.
Музиката на родопчани е наследена от легендарния тракиец Орфей. Смолян се гордее с фолклорния си оркестър „100 каба гайди“, народната певица Валя Балканска, чиято песен излетя в космоса и много други.
Характерните ястия в областта са качамак, пататник и клин. Хората, населяващи тези земи се славят с гостоприемство и доброта.
История
Най-ранните археологически свидетелства за района на общината датират от края на бронзовата епоха – XIII в. пр.н.е. През следващите две хилядолетия античните автори възприемат Родопите като свещена тракийска планина, родно място на Орфей. От тази епоха са проучени светилища (вр. Ком), могилни некрополи (с. Гела) и уникален плосък некропол (с. Стойките).
Още според античният гръцки историк Херодот Родопа била населена с траки преди около 2500-3000 години преди началото на нашето летоброене. Филострат описва митологичния родопски герой Рес (Рез) като жрец, живеел край Аетос и участвал в борбата за Троя със своята конница. За същия Рес Омир чрез устата на Долон казва:
“Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързоноги като вихър”.
След падането на българската държава под турска власт със султански ферман от 1519 година Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби. В османо-турски документи от XVII в. селището се споменава като Езерово, преименувано по-късно в Башмаклъ. Впоследствие транскрипцията го променя в Пашмаклъ и Пашмакли. С това име остава до 1934 г.
Смолянският край остава в пределите на Османската империя до 1912 година. Той е освободен по време на първата Балканска война. На 13 октомври 1912 г. 21-ви пехотен средногорски полк начело с полк. Владимир Серафимов освобождава Смолян.
През 1934 г. градът се преименува от Пашмакли в Смолян. През 1999 г. на базата на границите на бившия Смолянски окръг се формира Смолянска област. Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на гр. Смолян, селата Езерово, Райково и гр. Устово.
Население
Населението в областта е едно от най-застаряващите в страната. Това е и огромното предизвикателство за перспективите на местния пазар на труда.
Според предварителните данни от преброяването през 2021 г.населението на област Смолян е намаляло с 26 216 души за 10 години. При преброяването през 2011 г. жителите на областта са били 121 752-ма, а сега те са 95 536. Отрицателният прираст е минус 21,5 %, а в региона живеят едва 1,5 % от българите в страната. Оценката потвърждава задълбочаването на негативните демографски тенденции, съществуващи през последните 30 години в страната – намаляване и застаряване на населението, обезлюдяване на отделни територии на страната вследствие на отрицателния естествен прираст и миграционните процеси. И все пак окончателните данни от Преброяване 2021 ще бъдат публикувани и предоставени на широката общественост през есента на 2022 година.
От друга страна Смолян продължава да бъде една от областите с най-добри образователни показатели. Резултатите на учениците са изключително добри, броят на учителите – голям, а на напусналите училище – малък. Децата получават добро образование, но рядко се задържат в града, след завършване на средно образование.
Забележителности
Едва ли могат да се изброят всички забележителности без да се пропусне някоя. В областта има много пещери, след които и Дяволското гърло. Легендите разказват, че там е входът към царството на мъртвите, прейко Орфей е опитал да изведе любимата си Евредика.
Най-дългата от родопските пещери е Ягодинската, наричана до неотдавна Имамова дупка. До нея лесно се стига от Девин по пътя за с. Ягодина.
Пещерата Ухловица е един от подземни дворци на Родопите. На 4 май 1979 г. тя е обявена за природна забележителност. Ненагледната ѝ красота е скътана на левия брегови склон на р. Арда. Местността около пещерата носи името Сините вирове, а с. Могилица е забележително със старинния Агушев конак. Името на пещерата е свързано с нощната птица ухловица, характерна за района.
Ако искате да погледнете Родопите от високо, идеалното място за това е „Орлово око“. Това е платформа за наблюдение и туристическа атракция в Западните Родопи. Построена през 2009 година от туристическо дружество „Родопея“, село Ягодина, в близост до Ягодинската пещера. Платформата е построена на ръба на скала, разположена на 1563 метра надморска височина. От платформата могат да се наблюдават Буйновското ждрело, село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – части от Пирин, Рила и планини в Гърция.
На всеки 4 години през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, където певци и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко сцени.
Друго място, от което може да погледнете света от високо е връх Снежанка. Той е висок 1926 м и е най-високият връх в района на курорта Пампорово и рида Букова планина. На върха е изградена телевизионна кула с височина 156 метра, която се намира на височина 2082 м. Нейното кафе-панорама на 2019 м има чудесен изглед.
Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели народни песни под съпровод на гайда, пекли традиционните агнета – чевермета на жар.
Смолянските езера са спокойна дестинация и близка до града дестинация. Те се намират на левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка (1926 м н.в.) в Родопите. Езерата са пръснати навсякъде по цялата долина, от Орфеевите скали до самия Смолян. В миналото езерата са били около 20 на брой, но днес добре оформени са 7, а другите са се превърнали в блата.
Посетите ли Триградското ждрелото ще усетите величието на природата. По цялото протежение на ждрелото преминава участък от тесен, еднолентов път, който е единствената връзка за селата Триград, Водни пад, Жребево и Кестен.
В областта има много водопади, скални образувания, църкви, параклиси и др. Тя е приветлива през всеки сезон. Запазени са и автентичните стари къщи във Широка Лъка и Златоград. Зимата туристите могат да се насладят на зимни спортове на курортите Пампорово, Картола и Чепеларе. Лятото са облагодетелствани от множество екопътеки и чиста изворна вода по тях. Лековити води в Девин, Нареченски бани и не само там.
В краеведската книжнина още от началото на ХХ в. се споменава, че няма село в Родопите, в околностите на което да няма някоя изцелителна вода. Може би това е една от причините родопчани да се славят с добро здраве и дълголетие.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
