За поредна година с най-висок бал след изпитите за гимназиите се влиза в Софийската математическа, обяви началникът на Столичното управление по образование Ваня Кастрева. Най-високият минимален бал там след първото класиране е 456 точки от 500 възможни.
На второ място се нарежда Немската гимназия с минимален бал от 440 точки, следвана от 73-о училище (Втора немска) с минимален бал от 423 точки, Испанската с 416 точки, Първа английска гимназия – 404 точки, Втора английска гимназия – 403 точки, Френската гимназия – 386 точки.
Ако можехме да четем.
Това, че Математическата гимназия е № 1, е резонно.
Съобщава важни неща.
Първо, българите, на първо четене, предпочитат децата да учат точни науки. 2+2=4.
Е позитивно. В основата на всичко.
В същото време вицът за еврейското училище е хубав и истински. Деца, 2+2 е 4, може и 5, в краен случай – 6, ако някой иска повече – арменското училище е отсреща.
Въпросът е какво искаме. По(-)вече или по-малко.
Математиката е в основата на прогреса, на пресмятането на ползите.
Математиците са по-уважавани от визионерите. Обяснимо.
Но едното не може без другото.
Едните виждат. Другите го смятат.
Че българите предпочитат децата им да учат точни дисциплини, където 2+2=4, е разбираемо. Не могат да ти преправят резултата.
Но не е така.
То е като арменско училище.
Може да е 4. Може и да е 7, даже 8.
Имаме добри училища и децата получават добро образование. Не ми си доказва.
Но.
Няма бъдеще, ако хората вярват, че чистата математика е по-добър инструмент за анализ, отколкото познаването на нормалните човешки отношения.
Ние сме назад.
Математика, езици, езици.
Друго няма.
