Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията и др.
През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ). Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.

 

 

 

Г-н Кашъмов, сривът на Търговския регистър със сигурност е огромен проблем, който предизвика безпокойството както сред гражданите, така и сред представителите на бизнеса. Какви според Вас може да са причините за това и може ли това да е умишлено?

Аз не мога да кажа да ли е умишлено, но със сигурност мога да кажа, че за българската държава този търговски регистър беше и продължава да бъде една голяма мъка. Още с неговото създаване със специален закон в електронен вид през 2006 г. започнаха и опитите той да не е достатъчно публичен, да не е достатъчно помагащ на гражданите. Тогава Програма Достъп до информация се намеси много сериозно в кампанията – ние настояхме да бъде безплатен достъпът, защото имаше желание всяка една справка да се заплаща. Слава Богу тогава успяхме.

След това през 2011 г. се появи друга особеност. Тогава държавата пожела да ограничи част от достъпа под знамето на защитата на личните данни. И с това някак си се справи обществото и сега отново виждаме пък технически проблеми.

Много е важно да се анализира от къде тръгнаха, какво ги направи възможни и съществува ли механизъм, по който да бъдат предотвратени подобни случки за в бъдеще. Трябва да бъде направена разбира се равносметка на последиците от това, което се случи, т.е. имаме ли увреждане на данни и на електронни документи, което е още по-важно, защото това не е просто един информационен масив. Това е масив с електронни документи. Много от тях нямат аналог в хартиен вид, защото в ден днешен се работи в много отношения само с електронни документи.

Изключително е важно да се знае примерно за една фирма или за едно юридическо лице с нестопанска цел дали електронните документи са съхранени в цялост и дали са съхранени всички електронни документи, защото няма особено голямо значение и не е много радващо ако примерно са съхранени документите до декември 2017 г., но от януари до август 2018 г. са унищожени, примерно казвам, всички документи за едно юридическо лице. Това означава, че ние не разполагаме с актуална информация за самото това юридическо лице.

От Агенцията по вписванията увериха, че няма изгубена информация, въпреки че стана ясно, че 4 дискови устройства, на които е имало 25 терабайта информация, са били увредени. Какви са последствията все пак ако има изгубена информация и може ли да се докаже ако нещо е заличено?

По начало, разбира се, винаги има процедури, които могат да възстановят изгубени документи. Това е така дори по отношение на съдебните дела. Разбира се това означава процедури и време във всеки един такъв случай, в който евентуално има унищожаване, респективно процедура по възстановяване на документите. Това би означавало едни допълнителни производства, допълнителни процедури, които ще трябва да възстановят актуалността на данните в съответните записи за търговци или за юридически лица с нестопанска цел.

Аз се надявам все пак, че след щателен анализ ще излезе някакъв официален доклад. Хубаво нещо са изявленията, но ние трябва да получим нещо черно на бяло. Аз се надявам, че тече проверка в рамките на Агенцията по вписванията, че тази проверка ще излезе с официален доклад с подписите на отговорните за извършването на проверката лица.

По този начин хората, потребителите на регистъра, гражданите, а и чужденците, които са инвеститори, да бъдат гарантирани и уверени в това каква е реалната ситуация. Само с такива изявления, и то не много ясни, ето днес гледам министъра на финансите, който аз не знам какво общо има с Търговския регистър, е правил изявления за това дали той е повреден или не. По принцип, както може би гражданите знаят, Агенцията по вписванията е под шапката на министъра на правосъдието и това е единственият министър, който може публично да говори за състоянието на подресорните му области.

Докато в тази страна нямаме ясна работа, отговорности, проверки, публично комуникирана информация от който трябва и който носи отговорност, ние няма да живеем нормално. Трябва ние да получим уверение от хората, които стоят начело на институциите, които отговарят за състоянието на тази база данни.

За какво трябва да са внимателни инвеститорите и представителите на бизнеса сега, докато Търговския регистър не работи напълно, и след като бъдат отстранени проблемите?

Предишните дни беше относително лесно да се отговори на този въпрос, защото Търговският регистър изобщо не работеше и следователно общовалидното съветване към хората поред мен беше те да не правят сделки без да са абсолютно уверени за какво става въпрос.

Сега тази функционалност да се правят справки се е върнала до голяма степен. Аз видях, че вече е възстановена и възможността да се правят търсения чрез ЕГН. Но при положение, че все още ние не сме напълно информирани, тъй като това, което излиза в публичното пространство половинчата и общовата информация, да не говорим, че тя се сервира на ден по лъжичка, ние не можем да бъдем напълно сигурни в актуалността. Ние трябва да имаме пълна увереност, че абсолютно нищо не е изгубено от този регистър, за да знаем, че да речем една промяна в представителството на търговското дружество, в което искаме да си дадем парите, за да стоим „на зелено” през юли месец, не се е променила. Трябва да знаем, че договаряме наистина с човека, който има право да подписва, а не с някой, който ще вземе парите и после ние ще пием една студена вода.

Проблемите не трябва по никакъв начин да бъдат омаловажавани, трябва да се погледне много сериозно. Аз пак казвам – хубаво и важно е да имаме публични изявления, защото и такива нямаше до скоро от ръководните лица в Агенцията по вписванията в Министерството на правосъдието, но аз смятам, че ние трябва да видим и доклада от проверката за това какво се случи, да знаем какви бяха причините, какво се е запазило или какво респективно е повредено ако има такова и какви мерки ще бъдат предприети подобно нещо да не се случва в бъдеще.

Освен това смятам, че трябва да бъде направен един cost-benefit анализ на това какво загубихме, т.е. какви бяха последиците от неработенето на Търговския регистър. Само едно общество и една държава, която е в състояние да анализира и да рефлектира върху това, което се случва, е в състояние да върви напред. Ако ние не знаем какво се е случило, няма как да гарантираме, че утре ще живеем в един по-сигурен свят и в един развиващ се свят, в който сме спокойни за сделките, които сключваме и в крайна сметка доходите на хората и техните стопански инициативи са гарантирани.

Вчера от опозицията поискаха оставките на министъра на правосъдието и на директора на Агенцията по вписванията. Днес премиерът пък заяви, че ще поиска отговорност на виновниците за срива на Търговския регистър. Трябва ли според Вас да се търси политическа отговорност за случилото се?

Знаете ли, това, което виждам, че се случва в тази страна много години наред вече е, че се вдига шум, подават се понякога и оставки, след което всичко започва по същия начин. Това, което на мен ми се струва, че е правилната линия, е първо да разберем какво се случи, защото само когато разберем какво точно стана, чий пропуск е довел до това положение на нещата, едва тогава можем да знаем кой точно е отговорен. И естествено трябва да бъде поета отговорност. Ако тя е политическа, тъй като това е голям гаф така да се каже, е редно да бъде политическо нивото, но за мен по-важното е дали реално ще има гаранции, че подобни неща няма да се случват.

Нека да кажем един факт за тази година, който е възможна причина за проблемите на Търговския регистър. В началото на тази година в този регистър се вляха десетки хиляди записи на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, поради изменения в закона.

Стои въпросът: Възможно ли е да е било грешно решението да бъдат директно вкарани в тази база данни без преди това да има подготовка, да има средства, да има техническа обезпеченост на тази реформа.

Казвам го, защото моето впечатление и впечатлението на моите колеги в Програма Достъп до информация е, че в продължение на поне 20 години у нас законите се правят без да се анализира какво е необходимо да се подготви за изпълнението на един закон, какъв ресурс е необходим – финансов, технически, човешки – за да може да се изпълнява законът. Не може просто да се пишат закони като поезия, те да се хвърлят на масата и утре обикновеният гражданин да търпи по джоба си последиците от тези неудачи.

Ето за това нещо аз смятам, че в прав текст трябва да бъдат запитани хората от Агенцията по вписванията. Те допуснаха ли без подготовка да се започне вкарването на нови хиляди записи, което евентуално да е довело до претоварване на системата?

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!