Антон Кутев е български политик от БСП. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България.
Роден е на 13 септември 1968 година в град София. Завършва специалност „Изкуствознание“ в Художествената академия. Учил е „Икономика на киното и телевизията“ в Московския киноинститут.
В периода от 2003 до 2007 година следва „Европейска публична администрация“ в Софийски университет.
Премиерът Бойко Борисов предложи Сметната палата да влезе в БНР след скандалите от последните седмици. ПГ на ГЕРБ внесе такова предложение и то беше одобрено. Според Вас, има ли логика, след като има уволнен журналист и прекъснат сигнал, да се прави финансов одит на радиото?
Да, ще се прави финансов одит. Според мен, това сигурно ще помогне, въпреки, че такъв финансов одит трябва да се прави всяка година, иначе няма как да бъде заверен бюджетът им. Дали ще се прави от Сметната палата или от Комисията по финансов надзор, няма никакво значение. Той, така или иначе се прави.
Те очевидно имат някаква друга цел – или ще се заиграят със заплатите на журналистите, или нещо друго. Това няма да помогне всъщност за двете главни неща. Първото – защо спира сигналът? Той очевидно спира, за да бъде изпълнено някакво нареждане, затова да бъде отстранен някакъв журналист.
Тоест, дотук няма нещо, което да не ни е ясно. Единственото неясно, което, според мен, интересува всички ни, е кой и по какъв начин е осъществил политическия натиск, за да може да бъде освободена журналистката и всичко това да доведе до ескалация в степен, до която да бъде спрян сигналът на радиото. Доколкото аз разбирам сигналът е спрян от изпълнителния директор.
Това са неща, на които трябва да отговорим. Специално тази точка със Сметната палата няма да отговори на тези въпроси.
Има ли нарушаване на свободата на словото?
Очевидно има криза в свободата на словото и причините за нея също са очевидни. Те са много. Но едната от тях е, че очевидно има хора, които въздействат върху медиите. Слава Богу, не могат да въздействат върху 100%, но го правят върху по-голямата част от медиите, според мен.
Ако кажем, че някои хора са имали монопол преди 3-4 години, това няма да е вярно. Преди няколко години никой не е имал монопол върху медиите, но в момента вече някои от тях имат.
Може ли в тази ситуация генералният директор на БНР да продължи да изпълнява работата си?
Категорично не може. След всичко, което направи, този човек не може да остане на длъжността си и няма и да остане. Аз му гледам изявите. Тази работа няма да стане. Просто всичко това, което направи, премина всички граници на търпимост и на гнусливост.
От неговата страна, аз поне бих си дал сметка, че това е недопустимо и няма как да представляваш обществена медия след всичко, което се случи и в което той пряко участваше.
Твърденията, че той нещо не е разбрал, не са верни. Всичко знае и то много добре. Отговорът на въпроса кой въздейства за освобождаването на Силвия Великова, трябва да го даде той (директорът на БНР – бел.ред.) Няма как да остане шеф на медията, без да каже кой въздейства политически. Четирима души са се обадили. Кои са тези, които го натискат? Четири ли са, шест ли са, двама ли са? Те си имат имена. Как ще останеш да ръководиш радиото, при положение, че върху теб има политически натиск и ти като журналист и шеф на радиото не можеш да кажеш кой е той. Това е абсурдно. Няма как да остане.
Аз не го познавам този човек, нямам нищо против него. Чувал съм, че е можещ журналист. Тоест, нямам лично отношение към него. В този си вид, той не може да остане. Съжалявам, но той си го избра.
Не трябва ли и тези от СЕМ, които назначиха генералния директор също да понесат отговорност и да си подадат оставките?
СЕМ е независим орган или поне трябва да бъде такъв. Но, за съжаление, той не е. Искам да подчертая, че представителят на БСП в СЕМ гласува против избирането на генералния директор на БНР и не случайно. Нека тези, които са си назначили хората, да си направят сметка какво се случва. За мен, очевидно се налагат промени в Закона за радиото и телевизията. Това го говоря много отдавна. Това е работата на управляващите. Каквото и да им предложим от опозицията, те ще го изкривят и ще го обезсмислят.
Трябва да се намери начин. Трябва да се стигне до консенсус в обществото, че обществената функция на медиите е важна.
Националната телевизия и националното радио да имат 1, 2 или 3% от пазара. Не може обществената функция на медиите да върви през тези 3%, колкото и да са те. Всяка медия има обществена функция и държавата има ангажимента да мотивира тази функция.
Тоест, ние трябва да направим промени в закона, с които да мотивираме частните медии да изпълняват своите обществени функции. Това, разбира се, трябва да стане през държавата, през регулациите, през финансирането. Има много начини.
Ние няма да оправим цялото противоречие в държавата, няма да накараме олигарсите да не се опитват да овладеят медиите, но поне ще дадем някаква възможност за защита от страна на медиите срещу нерегламентирани посегателства, каквито очевидно имаме даже в обществените медии.
