доц. Антоний Гълъбов, европейският
на снимката: политологът доц. Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г.. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е научен сътрудник ІІ степен в Института по социология към Българската академия на науките в периода 2005–2008 г. Доцент в Департамент Политически науки на Нов български университет.
Ръководител е на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет в периода 1997-2001г. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). 
Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA – Лимож, Франция (2004) Председател на Управителния съвет на Институт за публични политики и партньорство (2005). Член на редакционния съвет на списание „Лидер“ (2005–2006). Член на редакционния екип на списание BM „Business Magazine“ (2008). 

 

 

Доц. Гълъбов, какво можем да очакваме от предстоящата среща ЕС-Западни Балкани, която е един от крайъгълните камъни на българското председателство?

Това, което можем да очакваме, до известна степен вече е подготвено. По декларацията за този дневен ред, който ще се нарича Софийски дневен ред, практически има постигнато политическо съгласие още преди две седмици. Онова, което би ми се искало да се случи, е откровено и ясно да бъдат изговорени позициите на страните. С други думи – там, където има все още колебания и там, където има вътрешно усещане за това, че този процес може би ще изпревари очакванията на някого, това да бъде казано. Много важно е в този процес да имаме нужното ниво на почтеност и от двете страни.

Иначе със сигурност това, което предстои, е да виждаме все по-ясно разликата между присъединяване и сближаване. Присъединяването към ЕС предполага една по-дълга процедура с много стриктни изисквания, с тежки критерии. Ние минахме през всичко това и знаем за какво става дума – това отнема време. Докато възможността да работим непосредствено, много по-интензивно и ефективно заедно, е нещо, което можем да правим оттук нататък веднага. Така че струва ми се, че е добре двете неща да влязат в синхрон – по-далечната относително политическа перспектива на присъединяване на ЕС и много по-интензивни усилия за сближаване, които да не се изчерпят само с вече до голяма степен договорените финансови средства за транспортна, инфраструктурна и комуникационна свързаност. Едновременно с тях трябва да се развиват и различни видове свързаност, включително в сферата на културата, инициативите и частното предприемачество, в сферата на социалните услуги. Така че, когато пътят е готов, той да не е пуст. Когато пътят е готов, по него вече да се движат хора, а не както се случи с нашия „Дунав мост – 2”. Ние изградихме структура, но практически лисата на желание, на упоритост и последователност доведе до това, че мостът продължава да свързва двата бряга, но не и нещо повече.

Косово се превърна в препъни-камък за очакванията на някои от страните, дори се чуха мнения, че заради това срещата няма да се състои, но като че ли опасността премина. Ще загърбят ли европейските държави споровете си по въпроса, или можем да очакваме разгаряне на спора за тази непризната от някои държава?

Искрено се надявам на това. Разбира се в ядрото на този разговор са Сърбия и Косово. От чисто дипломатическа и политическа гледна точка в официалния език на тази среща ще се говори за партньори от Западните Балкани, а не за страни от Западните Балкани или за държави от Западните Балкани именно заради Косово.

От друга страна знаем много добре, че Косово е тема, върху която беше изградена част от пропагандата срещу европейската перспектива на Западните Балкани. Имам предвид разбира се пропагандата на Руската федерация заради въображаеми сходства между Крим и Косово или Косово и Каталуния. Всъщност вчерашната визита на испанския министър-председател много ясно разграничи нещата: Испания подкрепя съдържанието на декларациите, но знаково и символично испанският министър-председател няма да седне на една маса с Хашим Тачи.

Така че важни са нюансите на това ниво. Ние сме на най-високото ниво на ЕС в момента. Всеки нюанс, всяка дума е важна и когато имате насреща си достатъчно почтени и добре подготвени професионално политици, те знаят какво означават тези нюанси.

Със сигурност Косово само по себе си не може да бъде тема за разделение, най-малкото поради факта, че Косово не беше присъединено към територията на някаква друга страна, нито е форма, в която сегашният вид на Косово не е все още държава. В това отношение и бъдещето на Косово предстои да бъде уточнено, и най-важното – отношенията между Сърбия и Косово.

Една от важните теми е спорът за името на Македония, за който от доста време се говори, че е в решителна фаза. Можем ли да очакваме пробив?

Можем да се надяваме. Сигналите, включително от представителя на ООН в процеса, са по-скоро насърчаващи. Ако това се случи, това ще отвори вратата към присъединяването на Македония в НАТО. Абсолютно сигурно е, че това е пътят, по който минаха всички страни, това е и пътят, по който трябва да минат страните от Западните Балкани.

Сега е моментът отново да си дадем сметка, че нито НАТО, нито ЕС успяха да генерират достатъчно сериозна политическа воля, за да предприемат по-рано тези действия. В известен смисъл Украйна изпадна в тази тежка позиция, в която се намира, и беше атакувана директно от Руската федерация именно защото НАТО и ЕС не бяха достатъчно убедителни и силни в аргументите си.

По абсолютно същия начин пред 10 години Македония влезе в зона на неопределеност, която веднага позволи местният й политически елит да придобие съвсем различен вид. Сега отново имаме прозорец на възможности, който е отворен и той не трябва в никакъв случай да бъде проиграван отново. Ако към Македония имаше много по-ясно заявена воля преди повече от 10 години, нямаше да имаме епохата на Груевски, нямаше да имаме този период от време, в който Македония и македонските граждани загубиха от собствения си живот без да имат категоричната и ясна перспектива за присъединяване.

Какво е значението на срещата за България?

Много важно е България да артикулира правилно това, което се случва. Тази вечер предстоят много важни разговори на равнище Европейски съвет от гледна точка на позицията на ЕС по споразумението с Иран, позицията по отношение на Израел и на палестинската автономия. С други думи – София тази вече ще бъде пространството, в което ще се случи това.

Но утрешната среща вече не е такава. Тя е резултат на повече от едногодишните усилия на българската дипломация и на българското правителство. Практически непосредствено след изборите правителството влезе в много ускорен режим на подготовка на председателството и тази тема, която беше маргинална в началото на миналата година, вече не е. Темата за Западните Балкани в програмата на триото Естония-България-Австрия звучеше по-скоро екзотично. Една година по-късно това вече не е екзотика. Една година по-късно това е тема, която е възприета, дискутирана, обсъждана, премислена в целия ЕС и това е заслуга на нашето председателство.

Така че ако тази вечер сме по-скоро пространство на постигане на съгласие, то утре имаме възможността наистина да видим в действие резултатите от усилията си.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!