Атентатът в Ню Йорк, при който 29-годишният гражданин на Узбекистан Сайфуло Сайпов уби осем души и рани още 11 на 31 октомври не само окървави сърцето на Ню Йорк – Манхатън, но и постигна неочаквано голям успех за солов терористичен акт чрез абсурдно асиметричната реакция на президента Тръмп. Реагирайки със заплаха, че сега вече щял да забрани зелената карта за пребиваване в САЩ, президентът на практика поднесе на тепсия на теророста възможно най-голямата награда: славата, която цели да постигне сред подобните му фанатици.
Тръмп, образно казано, заяви готовност, подобно на терористите ( не, не е прекалено силно сравнението), да “отреже главата” , но на Статуята на свободата. Защото свободният прием на чужденци в САЩ, чрез който тази държава е създадена, е базисната причина за нейното съществуване, разрастване и привлекателност в наши дни. Да посегнеш на тази символика е направо заявка за взривяване на т.н. мека сила, с която Америка толкова много и толкова основателно се гордее. Защото никой не кара никого да се заселва в САЩ. Но желаещите са милиони. Готови да се редят на опашка и да чакат с години това щастие да ги споходи.
САЩ са единствената страна в света, която , виждайки се в чудо как да приюти на своя територия половината свят – ако имаше как, са измислили принципа на случайния подбор за кандидатите за жителство. Въпрос на огромен късмет за милиони хора от всякакви държави е да спечелят лелеяната зелена карта от тази уникална по своята многозначителност неустоимост на “американския чар” лотария – същия чар, който американофобите се чудят как да преборят със злословия, преувеличения на американскте недъзи и възвеличаването им до степен на чудовищни злодейства. Но Тръмп е на път да улесни антиамериканската комплексарщина. Ако не на практика, то поне на символично ниво, обнадеждавайки антиамериканизма, че най-после има шанс да бъде смазан проклетият стремеж на човечеството към по-добър живот, образец № 1 за което е Америка. Дори и за децата на най – заклетите хулители на всичко американско, дори в страна като Русия.
И всичко това да бъде постигнато от един отделен главорез от Узбекистан? Къде беше той на картата?
А, да. Това е държавата, в която свободата се преследва и отстрелва като архар от бракониерстващ български президент. Припомням iсъбитието : Георги Първанов е на посещение в Узбекистан (декември 2008 г.) http://www.mediapool.bg/uzbekskite-spetssluzhbi-veroyatno-sa-zasneli-brakonierskiya-lov-na-parvanov-news146778.html
Само 3 години по-рано е големият отстрел там. На бунтуващите се срещу потисничеството узбеки в Адиджан, където касапите на диктатора Ислам Каримов смазаха с особена жестокост гражданските протести на местните хора. (Причината Каримов да бъде прикован на международния стълб на позора).
Президентът на България Първанов обаче бе на друго мнение, различно от международното. Той смая света като държавен глава на първата и единствена държава от ЕС (приета само година по-рано в клуба на европейските демокрации), уважил режима на диктатора Каримов. За което Каримов му се отблагодари специално. Угоди на българския бракониер в желанието му да ловува в долината Фергана, където, по информация от правозащитници, Първанов е убил собственоръчно защитен от Червената книга планински козел Архар.
Каримов почина миналата година и в Узбекистан започна нещо като процес на размразяване, подобие на демократизация. Дали като се размрази съвсем положението там няма да изплува нещо от архивите за архара – нещо като снимка, нещо като документи, които просто няма как да не са били посветени специално на “подвига” на нашия бракониер?
Българската държава, оглавявана от откровения русофил Румен Радев и от ценителя на мира с Русия Бойко Борисов, едва ли ще поискат да имаме и ние такава информация от узбекските другари, подвластни на постколониалата политика на огромния си съсед от север. (Но поне имаме повод да кажем, че не сме забравили своеволията на техния побратим по русолюбие Първанов).
Ако за тези български сюжети ( извън кръга на няколко упорити български глави) някой едва ли ще се загрижи в чужбина и у нас ( още повече, че има български съучастници от делегацията на Първанов, за които никак не е изгодно да лъснат и те в грозната картинка), то на безумния анонс на Тръмп за намерението му да прекрати имиграцията на нови пришълци в страната ( страна,създадена от емигранти), може със сигурност да се предвиди мощен отпор в самите Съединени щати. Отпор, насложен върху вече действащия натиск на доказателствата върху Тръмп заради заиграването му с руската помощ в спечелването на президентските избори. И този откат може да направи акцията на обедняващия напоследък червенокос милиардер да прилича на самоуйбийствен атентат за неговото президентстване, което ще взриви тръмпизма в САЩ, по света и у нас.
Това последното е особено любопитно за наблюдаване като ефект от заканата на американския президент. Тръмпистите се умълчаха. Те се обосноваха с факта, че техният кумир всъщност брани не само страната си, но и тях, давайки пример как трябва да постъпваме и ние ( срещу мигрантите на първо място, но също и спрямо различните хора изобщо). Сега и тръмпистите попадат в графата на нежеланите от Тръмп чужденци. Дали ще продължат да го славят въпреки това?
Най-вероятно да. До второ нареждане от Москва.
