„Светът е кръчма, а ти тряба да плачеш със смях.“
Той се е родил на Коледа през 1848 година в Калофер. Роден е всъщност през 1847, а смяната на календара (през 1916, за Църквата – през 1968) е преместила Коледата две седмици напред, а с това и рождението на Ботев. Така е станало 6 януари 1848.
За Ботев се сещаме рядко. Веднъж-дваж в годината, обикновено като завият сирените.
Но не само за него. Да е чувал някой да се чества тържествено годишнината от рождението на Георги Раковски? Иначе – „идеолог на българската национална революция“. Роден е на 2 април 1821 година в Котел. Или на Стефан Стамболов? Роден на 12 февруари 1854-а във Велико Търново. Или на Петко Славейков, труженик на народната нива, възпитал в българщина и родолюбие поколения българи?
От пантеона на великите българи комай само на Левски отдаваме почести, ама и нему предимно на 19 февруари.
А ти, българин и патриотин, гледаш на сичкото това с особено недоверие и думаш: „Суета сует и всяческая суета.“ Светът е кръчма, а ти тряба да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на Балканския полуостров. „Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба.“ Лежиш на гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят… парите ти се не губят… Наместо икона над главата ти виси портретът на н. в. султана, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие.
Ботев го е написал през 1875 година. 144 години по-късно то прекрасно описва битието ни.
Може би не е нужно да го напомняме непрекъснато, но и не бива да забравяме. Хората, които видяха нова България и преведоха нацията към нея, не бяха богаташи и банкери, не правеха пари от всичко, което пипнат. Но обичаха народа си и можеха да гледат напред.
Затова и ни има, затова я има и България.
Текстът е публикуван за първи път през 2019 година.
