Бойко Борисов, Румен Христов, Цветан Цветанов
на снимката: Премиерът и председател на ГЕРБ Бойко Борисов, лидерът на СДС Румен Христов и зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов

През 2005 година в България имаше парламентарни избори. БСП на Станишев ги спечели. 82 депутати. За сравнение – през 2017 Корнелия взе 80 депутати и беше интерпретирано като грандиозен успех.

В тази година работех в „Дневник“. Случи се парадокс. Станишев получи мнозинство като министър-председател при гласуването в Народното събрание, но предложеното от него правителство – не. Има министър-председател. Няма правителство.

То е и сега е така. Ама формално не е.

И пиша редакционна статия на легендарната 12-а страница. На другия ден главната редакторка Галя Прокопиева ме даде за пример. Те това е майсторска работа, колеги, рече.

Усукал го бях. Не беше ясно. Има ли правителство или не. Който не е затварял вестник, пръв да хвърли камък.

После се проточи дълъг пазарлък за правителство и накрая се роди Тройната коалиция. По архитектура на Георги Първанов. Държа да не се забравя.

3-5-8. Блато.

Написах две статии, от които не са срамувам.

„На излизане от Рака, вляво“, в която обяснявах, че Симеон (НДСВ, имаше и такава партия), ще кандиса на коалиция с комунистите, когато излезем от Рака, понеже астролозите (от КГБ) са му казали така.

Другата беше по—същностна. „Да имаш или да бъдеш“.

Малко преди царят да пристане на Станишев и Доган, написах, че изборът за НДСВ е хамлетовски. Да или не. Но ми дойде наум, че е по-скоро по Ерих Фром. Да имаш или да бъдеш.

Беше просто. Царистите или крепят комунистите. И умират. Или отказват. И остават в политиката.

Избраха първото.

Ги няма вече. `Ма друго не е предвидено.

Галя Прокопиева имаше колебания, но го одобри. Вика – прилича ми на Огнян Минчев. Комплимент беше за мен, тогава и сега.

А Дайнов, преди да се пресели в ляво-зелената естетика, ми писа – Копеле, това е тежка политология.

Да. Не съм имал съмнения. Затова и съм го напи

Днес СДС, в който съм положил усилия, вяра, кости – и любов, избра да има.

Евродепутат.

Вероятно Владо Кисьов, когото харесвам, говорил съм си с него доста пъти и става за тази работа.

Със сигурност повече от Габриел и Майдел, с цялото уважение към тези две европейски дами.

Но въпросът е такъв.

Да имаш или да бъдеш.

Успех желая на Владо. Той го заслужава.

А за т.нар. градска десница…

Не ми се и говори.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!