През 2005 година в България имаше парламентарни избори. БСП на Станишев ги спечели. 82 депутати. За сравнение – през 2017 Корнелия взе 80 депутати и беше интерпретирано като грандиозен успех.
В тази година работех в „Дневник“. Случи се парадокс. Станишев получи мнозинство като министър-председател при гласуването в Народното събрание, но предложеното от него правителство – не. Има министър-председател. Няма правителство.
То е и сега е така. Ама формално не е.
И пиша редакционна статия на легендарната 12-а страница. На другия ден главната редакторка Галя Прокопиева ме даде за пример. Те това е майсторска работа, колеги, рече.
Усукал го бях. Не беше ясно. Има ли правителство или не. Който не е затварял вестник, пръв да хвърли камък.
После се проточи дълъг пазарлък за правителство и накрая се роди Тройната коалиция. По архитектура на Георги Първанов. Държа да не се забравя.
3-5-8. Блато.
Написах две статии, от които не са срамувам.
„На излизане от Рака, вляво“, в която обяснявах, че Симеон (НДСВ, имаше и такава партия), ще кандиса на коалиция с комунистите, когато излезем от Рака, понеже астролозите (от КГБ) са му казали така.
Другата беше по—същностна. „Да имаш или да бъдеш“.
Малко преди царят да пристане на Станишев и Доган, написах, че изборът за НДСВ е хамлетовски. Да или не. Но ми дойде наум, че е по-скоро по Ерих Фром. Да имаш или да бъдеш.
Беше просто. Царистите или крепят комунистите. И умират. Или отказват. И остават в политиката.
Избраха първото.
Ги няма вече. `Ма друго не е предвидено.
Галя Прокопиева имаше колебания, но го одобри. Вика – прилича ми на Огнян Минчев. Комплимент беше за мен, тогава и сега.
А Дайнов, преди да се пресели в ляво-зелената естетика, ми писа – Копеле, това е тежка политология.
Да. Не съм имал съмнения. Затова и съм го напи
Днес СДС, в който съм положил усилия, вяра, кости – и любов, избра да има.
Евродепутат.
Вероятно Владо Кисьов, когото харесвам, говорил съм си с него доста пъти и става за тази работа.
Със сигурност повече от Габриел и Майдел, с цялото уважение към тези две европейски дами.
Но въпросът е такъв.
Да имаш или да бъдеш.
Успех желая на Владо. Той го заслужава.
А за т.нар. градска десница…
Не ми се и говори.
