Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални
стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”.
Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003).
Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания. 

На прага сме на местните избори. Очертава се битката в София да е най-интересна. Възможно ли е Мая Манолова да обедини всички кандидати срещу Йорданка Фандъкова?

Аз не съм сигурен, че битката в София се свежда до тези две алтернативи. Много е важно какво ще стане на първия тур с кандидат като Борислав Игнатов, например. Много е важно какво ще стане с общинския съвет. Наистина върви се към балотаж и най-вероятният е между Фандъкова и Манолова, макар че, още не е минала кампанията, така че, не можем да правим категорични прогнози.

Но това, което може да се каже е, че гласовете на „Демократична България” ще се окажат решаващи, защото нито Фандъкова, нито Манолова могат да се надяват да спечелят без тези гласове. Сега, за Мая Манолова ще е много трудно да убеди голяма част от избирателите на „Демократична България” да гласуват за нея. Някои ще гласуват тактически – чувал съм такива аргументи: за да се смени моделът на управление, трябва да има някакъв шок в системата и Мая Манолова изглежда като възможен шок за управлението на Борисов. Струва ми се, че това е аргумент, който няма да успее да убеди тези избиратели. Това обаче е аргумент, който може да ги разубеди да отидат да гласуват на втори тур, което също е важно.

Мая Манолова не е кандидат, който да е очевидният избор за десният избирател. Политическата й биография е съвсем различна, свързана е с 2013г. и подкрепата за кабинета Орешарски, участие в една костинбродска афера, която остави най-различни съмнения в публиката.

Тя каза, че намира поведението си тогава за грешка. Но първо, това е малко закъсняло. Второ – вярно е, че нейна евентуална победа ще е шок в управлението, но не знам дали това ще е позитивен шок. Мая Манолова е удобна и за голяма част от играчите, които стоят зад този модел. Все пак тя влиза в тази кампания като кандидат на левицата. Вярно е, че е гражданска кандидатура, но големият брой гласове, които ще дойдат на първи тур, са избирателите на БСП. В този смисъл, евентуален нейн успех ще е успех за БСП на Корнелия Нинова.

Не знам дали десните избиратели биха били щастливи с един такъв резултат, тъй като Корнелия Нинова не води БСП в проевропейска посока.

Десният избирател на първи тур има ясен кандидат – г-н Игнатов. Какво ще се случи на втория тур е малко по-проблематично. Там ще има разделение и не очаквам да има монолитно гласуване в едната или в другата посока. Проблемът на Йорданка Фандъкова е, че трябва да убеди десните да гласуват за нея.

Един ключов момент в тази кампания е, че имаме партия Прокуратура, която е основен участник. Тази кампания, въпреки че е политическа, тя не само по време съвпада с процедурата по избиране на г-н Гешев за главен прокурор, но тя е и ключова в този избор.

Няколко социологически проучвания отреждат на Борислав Игнатов третото място на първия тур. Но има ли шанс той да измести Мая Манолова? И какво ще направи „Демократична България” при евентуален балотаж между Фандъкова и Манолова?

Кампания е. Поне от резултатите на европейските избори, за „Демократична България” в София бяха гласували около 14-15%. Ако можем да приемем това като ядро, от което се стартира кампания, очевидно е, че този кандидат има шансове. Много е важно как ще се развие кампанията и на Манолова, и на Фандъкова.

По отношение на втория тур, вече описах дилемите на десния избирател. Някои представят това като проблем. Но всъщност, десните и „Демократична България” са в добра позиция в началото на кампанията. На практика, от тях зависи крайният развой. В този смисъл те могат да оказват влияние и върху позициите на големите партии и да се опитват да наложат своя интерес. Дали ще успеят и как, е отделен въпрос. Фактът, че и от двете страни се опитват да привлекат техния глас е от полза за „Демократична България” и е нещо, което те трябва да използват, за да наложат собствената си политическа марка и поне част от дневния си ред.

Как ще раздробят вота т.нар. второстепенни кандидати като Волен Сидеров, Ангел Джамбазки и Десислава Иванчева, например?

Ще има раздробяване на вота в София. Вече има много кандидати – Джамбазки, Волен Сидеров, Иванчева.

Иванчева и на европейските избори успя да събере електорат. В нейния случай, сигурно ще дръпне гласове, които биха отишли и при „Демократична България”, и при ГЕРБ. Различен е този вот. Може би, част от хората, които имат протестен вот и биха наляли на Мая Манолова, могат да се реализират при Иванчева. Струва ми се, че там няма да има щета за една партия.

Няма как да не Ви задам един въпрос, който и е, и не е свързан с кметските избори. Двама кандидати за кметове на София – Волен Сидеров и Ангел Джамбазки изграждат кампаниите си върху печално известния случай на Джок Полфрийман. Моля да коментирате уместно ли е политици да спекулират в кампаниите си със съдебни решения?

Наистина тук имаме крайна политизация на едно съдебно решение. Напоследък стана практика да се взимат изолирани съдебни решения и на тяхна база да се правят предложения за промяна на Наказателния кодекс, без да се направи систематичен анализ – доколко има тенденции, доколко това не е изолиран случай и прочее.

Очевидно е, че в случая с Полфрийман политизацията е много силна и тя тече по две линии. Едната е чисто патриотична – става дума за чужденец, който е убил българин и това се използва от определени политически сили.  Втората е с Калин Калпакчиев – той е знакова фигура в дебатите за Съдебната реформа, случило се, че той е взел решението за Полфрийман.

Много се изприказва как това решение върви срещу очакванията на хората за възмездие и справедливост. В правовата държава, съдът не винаги трябва да върви след общественото мнение. Разбира се, трябва да отчита какво мислят хората системно, но не могат конкретни казуси да се решават от напора на обществения строй или на емоциите на едната страна.

Съдът трябва да отчита цялостната картина, той трябва да вземе предвид най-различни съображения, закона  и  да се стреми да излезе с такова решение, което да отчита всички тези факти, не просто емоциите и политическите настроение на една или друга група в обществото.

Струва ми се, че върви по тази линия. Тя съвпада и с този избор на главен прокурор. Очевидно и прокуратурата се опита да инстументализира срещу своите врагове тези нагласи в обществото.

Помните преди време имаше случай, в който един иконописец беше убил човек. Убитият беше ром. Тогава обществените нагласи бяха изцяло в полза на убиеца. Имаше брожения за пускането му, за условна присъда и т.н.

Сегашният случай е леко огледален. Обществените нагласи са различни. Ако се плъзнем по тази пътека – да решаваме конкретни казуси на база на обществени нагласи – правосъдието ще пострада. Политизацията на съдебната власт у нас е факт. За съжаление, не само у нас. Виждаме дори в съдебни системи, като английската, съдилищата се произнасяха по въпроси, които досега се считаха за политически.

Нека се опитваме да запазваме уважение към независимостта на съда и да отчитаме правото на съдиите да взимат решения, които не винаги вървят с обществените настроения.

На финала искам да Ви върна към кметските избори. Йорданка Фандъкова управлява София вече няколко мандата. Какво ще стане, ако на тези избори, тя загуби?

Трябва да си изкривя душата, ако не кажа, че София не се е променила към добро през тези 10 години. Въпросът не е в това колко неща са направени. Въпросът е дали може по-добре. И тук е голямото състезание. Тези, които опонират на Йорданка Фандъкова трябва да убедят хората, че те могат да се справят по-добре.

Както е вярно, че много неща са направени, така е вярно, че София може да се развива по-бързо. И като бюджет, и като доходи на хората, София вече е на средното за ЕС ниво и тя трябва да изглежда като един средностатистически европейски град. Тя трябва да има абсолютно целият пакет от удобства, естетика, който има един средностатистически град.

Едно сравнение, дори с градове от Полша и Унгария, ще ни покаже, че има какво да се желае, има какво да се направи, има къде да се наваксва. От моя гледна точка тук е разковничето и тук трябва да е борбата. Тези, които искат да сменят Фандъкова, трябва да покажат какво повече може да се направи и как евентуално те биха го направили.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!