Димитър Ганев е български политолог, доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“.
Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. През февруари 2013 г. е приет за редовен докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет и защитава дисертация през ноември 2016 г.
Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“.
През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“ заедно с политолога Анастас Стефанов и социолога Евелина Славкова.

 

Две изследвания показаха две различни неща – в едното Йорданка Фандъкова води на Мая Манолова, а в другото – Манолова води. Трети, с голяма разлика, е Борислав Игнатов. Очаквате ли през последните две седмици да се случи нещо, така че, да има съществена промяна?

Аз нямам навика да коментирам данни от други агенции. Но, по-скоро, трябва да имаме предвид, чисто методологично, че разликата между двете проучвания, като процентно съотношение, е в рамките на статистическата грешка. В този смисъл, аз бих предпочел да говоря за практически партитет в двете проучвания. Иначе, в подкрепа горе-долу на това твърдение, че става дума за изравнени сили и изходът от битката ще се реши на балотаж, ми изглежда абсолютно очевидно.

По-скоро, да вземем за база резултатите от европейските избори през май. Очевидно в София има два основни субекта – ГЕРБ и БСП, като тяхната основна разлика, специално в столицата, е по-малка, отколкото в национален план. От друга страна, Фандъкова и Манолова са най-одобряваните лица и с най-голяма подкрепа, както в дясното, така и в лявото пространство. Няма никой друг с по-висок рейтинг.

Това само по себе си, е достатъчно, за да твърдим, че битката ще е оспорвана и ще се реши на балотаж. Колкото до въпроса дали през последните две седмици може да се промени нещо – да, разбира се. Но имайте предвид, че в хода на кампанията постепенно се формират твърдите ядра.

Някакъв голям скандал, разкритие или нещо подобно може да даде отклонение в едната или в другата посока. Не смятам, че дебатите, които предстоят между Фандъкова и Манолова ще бъдат решаващи. Правени са много изследвания по темата – дебатите решават не повече от 3-4% от избирателите, преди това те вече имат изградено мнение.

Разбира се, сега говорим за първия тур. За втория тур, който е очакван между двата кандидата, имайте предвид, че електоратите и на ГЕРБ, и на БСП ще им бъдат крайно недостатъчни за спечелването на втория тур. Така че, Фандъкова и Манолова, в рамките на 1 седмица, ще трябва да направят всичко възможно, за да спечелят доверието на хората, които не са гласували на първия тур за тях. Това се оказва доста трудна задача и изобщо няма да им е лесно.

И на тези избори статуквото в София практически се запазва. Въпреки появата на Манолова, като че ли, не се появи съвсем нов несистемен играч, който да обере симпатиите на мнозинството, което не харесва статуквото. Защо е така? Влияе ли се страхът от компромати?

Не, не мисля, че става въпрос за страх от компромати. Протестният вот в лявото пространство и кандидатът, в лицето на Мая Манолова, който би трябвало да символизира някаква алтернатива на сегашното управление, до голяма степен успя да го консолидира. В лявото пространство не можем да кажем, че има няколко такива субекта.

За сметка на това, в т.нар. либерално пространство или градска десница, което се води нещо като дясна опозиция на управлението в София в момента, не успя да се консолидира около един кандидат. Очевидно няма да припознае Манолова на първия тур. Там вотът е по-скоро раздробен. Да, разбира се, най-голяма част от него получава арх. Борислав Игнатов, но в същото това поле, той има конкуренти в лицето на Борис Бонев от „Спаси София” и Десислава Иванчева.

Твърде характерно е за това пространство, че не може да се консолидира. В този смисъл, струва ми се, че това, което наблюдаваме на тези избори, е напълно логично.

Кой поръча на ПИК да бъде компрометиран по толкова грозен и неевропейски начин единият от кандидатите?

Няма как да имам информация за подобно нещо. Но мога да ви кажа едно – занимавам се със социология от 10 години – големият проблем на г-н Игнатов беше неговата неразпознаваемост. Всъщност, този компромат, не знам доколко е отблъснал хора от кандидатурата му, но със сигурност го направи много по-разпознаваем. Разпознаваемостта е основна част от кампанията на един кандидат. В този смисъл, по-скоро си мисля, че първо му направиха услуга, като го направиха по-разпознаваем и второ – след един такъв изключително грозен акт, това по-скоро би могло да доведе до втвърдяване на неговите симпатизанти и да му покачи по някакъв начин резултатът, или поне да консолидира либералната общност зад неговата кандидатура.

Бяха отхвърлени както електронното, така и машинното гласуване. Говорителят на ЦИК се презастрахова като каза, че броенето на бюлетините ще става бавно. В този смисъл, очаквате ли при преноса на чувалите да се получат съществени електорални размествания?

Надявам се чували да не се местят от депутати и общински съветници. Това е най-важното. Второ – аз имам особено мнение по въпроса с машинното и електронното гласуване. Да, разбира се, че ние всички сме „за” и електронно гласуване, но, според мен, само и единствено, когато имаме 100-процентови гаранции за сигурността на вота.

Колкото до машинното гласуване – имайте предвид, че тези избори са много по-сложни от европейските, защото, практически във всяка община има различна листа. И там, където има втори тур, в рамките на една седмица ще се наложи всички машини да се препрограмират с нови данни. Това ми говори по-скоро за наличието на огромни рискове.

Ако изведнъж осъмнем с недобре настроени или неработещи машини, това ще хвърли огромна сянка върху вота и неговата легитимност ще бъде силно подкопана, което се явява гигантски проблем. Това допълнително би разрушило доверието в изборния процес, което и без това е ниско. Така че, мисля, че реакцията на ЦИК, която беше по-скоро консервативна, беше правилна в случая – да се направи избор, както сме го правили през последните 30 години.

Пресмятали ли сте някога какъв процент от гласовете може да бъде фалшифициран или купен?

Това е много важен въпрос. Ще ви дам следния казус: много наши клиенти, за които правим проучвания, когато им даваме данните и обобщение на основните резултати, винаги правим уточнението, че социологията на хваща контролирания вот, някоя партия със специфичен електорат (като „Движението за права и свободи”, където твърде често социологията излиза доста по-малко, отколкото в изборния ден). Това се отнася за времето преди изборите.

На самите избори, няколко агенции правят екзит пол. Там статистическата грешка е около 1%. Имали сме случаи, при които в някои общини грешката е повече от 2-2,5%. Когато влезем в данните, за да ги анализираме, се вижда, че в определени секции вотът се разминава драстично с този, който е в другите секции. Например, партия Х в една секция има 40 гласа, но в една – 400. Това ясно говори, че има някаква форма на контролиран вот, която ние няма как да хванем в екзит пола, можем вторично да я хванем, но няма как да противодействаме на това.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!