Дора Янкова
На снимката: Дора Янкова
Дора Янкова е родена на 1 юли 1960 година в село Момчиловци (Смолянско). Завършва специалност „География“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Право“ в Техническия университет във Варна. Била е кмет на Смолян (2003-2011, в 2 последователни мандата) от листата на БСП. Народен представител от БСП в 38-то, 42-то, 43-то и в 44-то Народно събрание. Към момента е член на Комисията по бюджет и финанси в парламента.

 

 

Госпожо Янкова, в бюджета за следващата година има ли отделени някакво пари за младите семейства – например фонд за безлихвени кредити за млади семейства да си купят жилище или някакви други политика за млади хора? Вие видяхте ли такива в бюджета за другата година?

Старите критерии за отглеждане на дете /остават/ – с 380 лева. Вие знаете колко струва една седмица – за да се гледа добре детето, с памперси и храна, са 150 лева. Т. е. на едно семейство му трябват 600 лева само за детето. А майката да се облече, семейството да се храни? Т. е. ние предлагахме 650 минимално, предлагахме и европейска практика – до 26 години младите хора да бъдат освободени от данъци – и това не се прие. Това  е за стимулиране да работят тук и да се реализират. Много внимателно гледах как един млад човек може да стане предприемач през еврофондовете. Ами той няма как, тъй като или трябва родителите му да си заложат апартамента, или да продаде идеята си на богат човек, тъй като банкова гаранция няма как да вземе.

Т. е. ние предлагахме пакет политики за насърчаване на инвестициите – фонд „Инвестиции“, за освобождаване от данъци на младите хора до 26, пакет от политика за младото семейство, за майката, за хората на старта на тяхната кариера. Сега всичко това го няма. Реално всички се кълнем, че ще лекуваме демографската криза, която отива към катастрофа, а стъпките и опорите в бюджета ги няма.

Вие разбирате много добре политиките на регионално ниво, била сте кмет на община, знаете много добре с какво се сблъскват кметовете по места. От доста години се говори за автономност на общините, но въпреки това парите за общините ги държи правителството. Кога ще се промени това?

Като има политическа вола. Силно са зависими общините от централната власт. Ние пледирахме в зала, че искаме повече пари за общините, защото премиерът, с постановление и по негов личен възглед и симпатии, раздава повече от един милиард на общините. Но ги раздава като звезден прах – тук има, там няма. А да целеположиш политика и да лекуваш регионални контрасти – и с десетте години управление стават все по-големи регионалните контрасти между отделните райони и между града и селото – такава политика няма.

Нашето желание е за една реална финансова и фискална децентрализация на общините, с която инструментът местна демокрация да се засили. Сега трябва кметът да е послушен на кабинета или на премиера и всички хора, дори гласувайки, да кажат „ние трябва да подкрепим тази политика, защото иначе няма да има пари за общината“. А тогава има ли местна демокрация? Тя е под съмнение. Предлагахме го като политика, като възглед. Нямаше го като разбиране от колегите. Естествено, това е философията на тази партия – тя така управлява.

Можете ли да посочите някакви финансови механизми, с които автономността на общините да стане по-голяма?

Процентът данък по доходите, който се прибира сега от централния бюджет. Ние предлагаме два процентни пункта от тези пари да се връщат в общините – към 750 милиона. 8% да си остават в държавата. Тогава ще имаш възможност да засилиш интереса на общината да види колко е средната заплата там, защото това са пари от подоходното облагане, идват от работната заплата в общината. Ще трябва да се види кой бизнес как се развива. Сега кметът не е длъжен да бъде активен в икономическата част и оживление, защото той е един администратор, който оперира с едни публични средства, а икономическото развитие зависи как се справят икономическият министър и самите икономически играчи на терен.

Нашето предложение прави резонанс и спойка на общинските и регионални съвети за икономическо развитие, на политиката, която кметът ще генерира през тези два процента, които могат да останат при тях.

Какво ми каза на питане министър Горанов? Ами каза, че десетте процента „ще си останат за нас“, а общините, ако искат, да вдигат над 10-те до още 2 процента. Е, кой е този кмет, който ще вдига данъци, при положение, че сега предстои драстично вдигане на таксата смет за българските общини. Замърсителят плаща, тъй като депонирането на един тон вече няма да е 57 лева като миналата година, а ще бъде 95 лева. Това е много дълга тема.

БСП внесе алтернативен бюджет. Някои от вашите предложения бяха ли чути и съответно бяха ли отразени в централния държавен бюджет?

Едно-единствено – моето предложение да увеличим с още 15% заплатите на социалните работници, работещи в Агенцията за социално подпомагане. Те имаха стачка, искаха 40%. Техните заплати са ниски и успях да убедя колегите в бюджетната комисия, с помощта на синдикатите, да ги увеличим с 15%. Драматично мина, в смисъл, че голям шум се вдигна в коалицията как така депутат от опозицията е направил това предложение и защо трябва да бъде подкрепено. Благодаря на колегите от бюджетната комисия, че там имахме консенсус, но и самата комисия мина през катарзиса, че за първи път предложение на опозицията се приема. Това сана сега, в този бюджет.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!