Продължава сагата с тираджийските фирми, чиито интереси в европейския спор по пакета „Макрон“ едва ли ще бъдат защитени резултатно въпреки гнева срещу Брюксел от разни кули и посоки. Сами сме си виновни, така излиза. Причините: закъсняла реакция, слаба подготвеност, слаба игра. И политическа, и дипломатическа, и секторна. Всички са спали, когато е трябвало да са будни.

Нищо чудно обаче скоро да се окажем в същото положение – на губещи изненадани. Пак поради сън, неподготвеност и недовиждане – сега пък ударени по данъците. Тема, далеч не толкова нишова, колкото е тази на превозваческия бранш.

Повече от седмица ще стане откакто Европейската комисия вдигна на дневен ред въпроса за реформата на правилата за вземане на решения в областта на данъчната политика на ЕС. Дебатът там, в центъра на Европа вече тече, тук обаче (където сме избрали да се окайваме като „географска периферия“) цари пълно мълчание. Сън, наистина като в безгласна дълбока провинция.

От ЕК, както става ясно от официалното съобщение на институцията, се предлага да се върви към „постепенно и целенасочено преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство за някои аспекти на общата политика на ЕС в областта на данъчното облагане, каквато е практиката при повечето политики на ЕС“. Буквален цитат.

Сега, както е известно, всяко решение в Съюза с отношение към данъците, изисква единодушно, пълно съгласие на всички държави членки.

Свързано с промените, се съобщава за вече готова дори „пътна карта“за действие. Брюксел информира за това всички заинтересовани, които искат и могат да чуят за какво иде реч. Еврокомиисята аргументира идеята за промяна така: „често постигането на единодушие при важни инициативи в данъчното законодателство е невъзможно с опасност това да доведе до скъпоструващи отлагания във времето или до варианти на политика, които не са оптимални“.

ЕК подчертава изрично, че „не предлага никакви промени в компетенциите на ЕС в областта на данъчното облагане или в правата на държавите членки да определят по свое усмотрение ставките на подоходния данък за физическите лица или корпоративните данъчни ставки“. Но се търси начин „да се позволи на държавите- членки да упражняват по-ефективно своя вече обединен суверенитет, за да намират по-бързо решения на общите предизвикателства“ и Европейският парламент (EП) да престане да има „просто консултативна роля, когато се третират въпроси на данъчната политика“.

„Заради правилото за единодушие някои ключови предложения за растежа, конкурентоспособността и справедливостта в рамките на единния пазар бяха блокирани в продължение на години, като Европейският парламент в същото време остава с просто консултативна роля“, разясняват 1:1 евролидерите.

Самият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер е активен застъпник на данъчните промени. Твърдо защитава тезата, че„все по-глобализираните икономики на страните от общността, се нуждаят от по-модерни и амбициозни данъчни системи“. Настоя за такава реформа и в последната си годишна реч за състоянието на съюза през есента на 2018-а. Темата е била разглеждана и по време на българското председателство, в София, по специализирани групи и тематични панели. Т.е. никак не е от днес.

Каква позиция има България? Какъв е нашият интерес и как ще го отстояваме? Какво е отношението на властовите фактори у нас и представителите ни в Европа към намерението за т.нар. рационализиране на данъчните правили и политики, ако приемем термина (рационализиране) на вече говорещите по темата евролидери и експерти на ЕК?

Излишен въпрос, май. Няма ги партиите, депутатите. Накъдето и да погледнеш, редят изборни листи и четат тревожно все по-тревожни рейтинги. Ходят по тв студия заради своите си други дела.

Няма ги кабинетът, министрите – всеки туши протести, скандали, крепи стабилност. Най-важното ресорно министерство, финансовото отделно е до гуша в проблеми, като си има и съвсем прозаични –квартирни, примерно. Мълчат и в тристранката – бизнеси, работодателски организации са се хванали за косите не на един тепих. Синдикатите и те само се лашкат. В търсене на себе си. Евродепутатите са в най-обичайното си състояние – на заплата в неведение. Общество, медии и тях ги няма.

Единствените в България, които удариха камбана по подхванатата от ЕК данъчна тема, засега са от авторитетния независим Институт за пазарна икономика. Ще бъдат ли чути и кога е отделен въпрос. Но си струва това да бъде направено, защото в своята експертиза те рядко, много рядко, грешат.

От ИПИ виждат опасност в „премахването на правилото за единодушие в Европейския съюз по данъчни теми, което би отворило пътя за данъчна хармонизация в различни сфери, без това да е одобрено от всички държави-членки“.

Анализът на ИПИ припомня, че „данъчната политика е последната сфера в рамките на Евросъюза, в която единодушието е единственото правило”, но то стои като пълна гаранция за защитата на националния суверенитет в рамките на ЕС по данъчни теми.

Свързано с данъците правило за единодушието значи, че в общността не могат да се налагат общи данъчни правила (било то конкретни правила за данъчни ставки, данъчна структура, данъчна основа и т.н.), без всички страни-членки да се съгласят с това. Въпросът опира до основополагащ принцип за Съюза, който позволява на данъчната конкуренция да съществува.

Данъчната конкуренция е изключително важна в рамките на единния пазар, тъй като поддържа натиска върху националните власти да преследват ефективна и конкурентна данъчна политика.

Една неодобрена от всички данъчна хармонизация би била в ущърб на данъчно конкурентните страни и крие рискове страните-членки да загубят стимулите за по-ефективна и работеща данъчна система. Последното би било в тежест на европейските граждани, категорични са икономическите авторитети от ИПИ и очакват бързо осъзнаване в държавата на всички нива, че свръхважният, вече инициираният от ЕК нов разговорза данъчната политика на Съюза и на съюзните членки, спешно трябва да започне и у нас.

От ИПИ обръщат специално внимание на пасажа от позицията на евроекспертите, че „има много примери за успешна данъчна хармонизация, договорени с единодушие –общи правила за ДДС, минимални ставки за акцизните стоки и правила да се избегне двойното облагане на компании – но тези правила са договорени във времена, когато ЕС имаше по-малко страни-членки и по-лесно се постигаше единодушие”.

Според коментара на българските независими икономически анализатори, се очертава тенденция „новите страни-членки да бъдат разглеждат не като равни в процеса на вземане на решения, а като „пречки”.

Евентуалното премахване на правилото за единодушие по данъчни политики е насочено в най-голяма степен към директните данъци – облагането на доходи и печалби и това върви директно срещу възможностите на данъчната конкуренция, гласи позицията на ИПИ. И продължава : „няма как да съществува данъчна конкуренция, ако мнозинство от страни, които не са данъчно конкурентни поради собствените си фискални проблеми, могат да наложат данъчни правила върху други държави, които са фискално отговорни, но имат и опцията да предложат по-добри условия за граждани и компании.

„Не единодушието в облагането противоречи на принципите на общия пазар, а различните предложения, които могат да ограничат тази данъчна конкуренция“, подчертава анализът.

От много време насам България лансира като голямо свое предимство за привличане на инвеститори именно благоприятните данъчни условия, които предлага и често този фактор работи наистина резулатно. Както работи добре още в Ирлания, Холандия, Кипър и другаде.

Има защо да браним, както се казва, със зъби и нокти, всяко свое вече взето предимство.  А както вече е тръгнал разговорът в Брюксел, не бива да се изключва основателното предположение (недобро за България), че стигне ли се до премахване на правилото за единодушие по данъчните теми в ЕС, най-вероятно ще последва изчезване на конкурентното предимство на по-либералните и по-малките икономики в Съюза. От ИПИ  директно предупреждават за тази опасност.

Кой ги чул, чул. Кой разбрал, разбрал. Ще последва ли отнякъде реакция изобщо? А ако има реакция, кога ще е тя и каква? Важни въпроси, които има защо да искат бърз отговор. Не се ли задействат отговорно политиците ни, институциите днес, утре пак ще можем само да се вайкаме. След дъжд качулка. По нашенските жълти павета или, според новата мода, и по по-далечните – брюкселските павета. Все едно.

Случаят „ЕК – промени в данъчната политика“ тръгва от Брюксел, но е и силен вътрешен лакмус за политическа, държавническа и технократска зрялост. За моженето на онези, които са сега властта в България,  за  моженето и на опонентите. А защо не лакмус за зрялост и на всички нас като гражданско общество и български избиратели. Данъците, знайно е, засягат всички.

Разгеле, идват и избори. Отличен допълнителен повод темата да не бъде проспана. Защото иначе с данъците ще вземе да вземе да стане както с тираджиите и пак да се окажем обидно изненадани. Просто защото спим.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!