Може да заубим 12 млн. лева европейски фондове за НЗИС
От 15 години всеки здравен министър у нас обещава да въведе електронно здравеопазване. Според управляващите то трябва да спре източването на пари от здравната каса (ЗК). А пациентите се надяват най-после системата да стане насочена към техните потребности, а не само да осчетоводява плащанията, които НЗОК прави с парите им. При това очевидно разходвайки ги безстопанствено.
И въпреки важността на електронното здравеопазване и наличните общо около 32 млн. лева средства по европейски програми (12 млн. лева за Националната здравна информационна система (НЗИС) и 20 млн. лева за електронна здравна карта), модернизацията на здравеопазването все още е мираж. И така както са тръгнали нещата, вероятно парите за НЗИС, чиито удължен срок за усвояване изтича в края на тази година, ще бъдат загубени и ЕК ще ги насочи към други страни членки.
Но вместо да предприемат своевременни действия, в типичния си стил управляващите избраха обилното медийно говорене как се канят да правят електронно здравеопаване. А истинската им цел е да прикрият нищоправенето. В продължение на тази стратегия, миналата седмица зам.- министърката на здравеопазването Жени Начева покани бизнеса във ведомството, за да му разясни наново обявената обществена поръчка за първите фази на НЗИС. Подобна разяснителна среща беше организирана и в началото на ноември миналата година, а малко по-късно поръчката се провали. Сега явно сценарият ще се повтори, но с тази разлика, че вече губим парите. Процедурата, която беше обявена на 27 август предвижда изграждане на началната фаза (етапи 1 и 2) от Националната здравна информационна система, а крайният срок за подаване на оферти изтича на 1 октовмри. Предмет на търга са 5 дейности: електронен портал, е-регистри, е-медицинско досие, е-рецепти и е-направление, на обща стойност 4.125 млн. лв. без ДДС, осигурени от ОП „Добро управление“. В началото на годината Жени Начева, беше категорична, че електронното здравеопазване ще бъде факт към средата на 2019, а споменатите регистри и електронните рецепти, ще заработят в края на годината. Същата теза в средата на 2018 изказа и началникът й Кирил Ананиев. Да, но това си остана само на думи и вместо да насрочат отново обществената поръчка, те проспаха първите три тримесечия на годината и я стартираха в последния момент, в края на август.
Основният извод от поредната среща в здравното ведомството е, че България губи европейските средства за електронно здраве, очевидно поради липса на политическа воля за усвояването им (програмата е стартирала през 2013 и е била разсрочвана). А управляващите, с чиито мандат са всички кабинети от този период насам, предусещайки скандала, искат да си измият ръцете за несвършената работа с бизнеса. По време на срещата Начева изрично подчерта, че ако до края на годината на споменатите регистри и портала на системата не са факт, губим парите.
Стартираната в „дванадесет без пет поръчка“ изглежда обречена, по две причини: първо – за оставащите 3 месеца няма как да бъдат изпълнени описаните по-горе 5 ИТ проекта, макар за всеки от тях да се предвижда отделен изпълнител. За този срок, твърдят запознати с управлението на ИТ проекти, може да се направи един несложен сайт, с динамично съдържание, но не портал и бази данни със сложна архитектура. На второ място, по всяка вероятност, поръчката ще бъде ще бъде спряна. На 17 септември един от участниците – СТЕМО е подал жалба в КЗК. Фирмата наред с „Гама Консулт“ е част от консорциума, който изпълни отменената от ВАС система за регистрация в лечебни заведения с пръстов отпечатък.
Според неофициална информация, възраженията са свързани с късите срокове, предвидени за изпълнението на проектите. Разглеждането на оплакването и евентуалното последващо обжалване на решението на регулатора пред ВАС могат да отнемат до 3 месеца, което на практика съвпада с крайния срок за завършване на проектите по държавната поръчка за НЗИС.
Освен за късите срокове, представителите на ИТ бранша изявиха сериозни притеснения и относно редица неясни положения в тръжната документация. Те бяха свързани с липсата на точни изисквания каква да бъде инфраструктурата (хардуер и операционна система), върху която ще работят регистрите. А това поставя и редица други въпроси, например: кой ще заплати правата за ползване, ако избраният доставчик предложи лицензионен софтуер? Той или министерството? От отговора на Начева и сътрудниците й стана ясно, че липсата на еднозначни изисквания е защото, че МЗ не знае какви предложения ще получи, а пари за поддържане на лицензи не били предвидени.
Всъщност, отговорът на зам.-министърката съдържа дългогодишния синдром на държавните ИТ поръчки. Поради липса на ясни предварителни указания, много информационни системи с обществено значение, са написани не върху платформи с отворен код, а върху такива с платен лиценз. След това се оказва, че държавата няма пари да поддържа лицензите и системите спират работа. Вместо да оправят кашата, която са забъркали, чиновниците предлагат нова държавна поръчка, за нова система, която да замени неработещата. И пак без ясни изисквания.
Пословичен случай в това отношение е поддържаната от МВР информационна система на телефон 112, която струваше около 34 млн. евро и беше пусната в края на 2008. (Софтуерът беше създаден от „Контракс“ срещу 27 млн. лв., а самият център – от консорциума „Сименс – Електрон прогрес“ за 5.9 млн. лв.). Проблемите с поддръжката й започнаха в началото на 2015, като вината беше изцяло на държавата. Тъй като не бяха отделени средства за обновяването на системата, тя излезе от строя, а спешните медици и пациентите застанаха на барикадата на здравеопазването едни срещу други.
И в момента проблемите остават частично нерешени, защото, поради липсата на връзка между информационната система на тел. 112 и тази на „Бърза помощ“, данните се диктуват по телефона и се въвеждат ръчно в системата на „Спешна помощ“, което води до забавяне на линейките. Разбира се, за това вина нямат изпълнителите, защото те са направили зададеното в държавната поръчка. Но ако двете информационни системи бяха написани с отворен код, връзката между тях щеше да е възможна, а въпросът с лицензите нямаше да стои на дневен ред.
