Евгений Кънев
на снимката: Икономистът Евгений Кънев
Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“.
В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

 

 

Г-н Кънев все по-често чуваме за инициативата на Китай „Един пояс, един път”, т.е за все по- големите икономически амбиции на Пекин в ЕС. По какъв начин те ще променят икономиката на Съюза в дългосрочен и краткосрочен план и опасни ли са те за него?

Китай вижда своето бъдеще за растеж с по–тясното обвързване с Европа като пазар, тъй като знаем за напрежението, което има със САЩ. Китай със сигурност не иска да разчита, както беше до 2008 – 2009 г., единствено на САЩ за своя растеж, тъй като голяма част от износа на Китай е към Америка.

Като част от тази стратегия, за да може да става по-гладко, по-бързо, по-експедитивно, по-безпрепятствено така да се каже този износ основно от Китай към ЕС (забележете в тази посока) е тази инициатива. Целта е да се изгради инфраструктура, която да спомага по- бързото и лесно превозване на стоки към Европейският пазар.

По същия начин само че не като пазар, а като суровинна база беше завладяна Африка през последните 10 години. Огромна част от африканските държави, било по отношение на земеделието, било по отношение на редки метали и суровини, работят за китайската икономика. Така че всъщност Китай, бидейки сравнително бедна на природни богатства територия, разчита изключително много на Африка за суровини и на Европа като пазар.

Що се отнася до втората част от Вашия въпрос –  дали това е добре за Източна Европа и представлява ли опасност за ЕС, според мен – да. Защо? От една страна източноевропейските държави са гладни за инвестиции след кризата. Тогава настана голямо преструктуриране на световните инвестиционни потоци и тази част на света беше леко пренебрегната. Затова тя бързо се отзова на поканата от Китай за инвестиции.

Проблемът на източните инвестиции обаче, за разлика от западните, е, че те имат една специфика, която е натоварена с много тежка геополитика. В смисъл че рядко те са частни само по себе си, а са по- скоро държавни. Там печалбата не е основният фокус, а фокусът е завземенето на територии, съответно и на изходни стратегически позиции, които биха позволили на Китай да контролира своя износ към Европа от една страна и в същото време да пречи на другите да имат достъп до европейският пазар.

Такива са примерно инвестициите за пристанището в Пирея, където има 35 години концесия и съответно се контролира от тази входна точка към европейските пазари през Китай.

Същевременно, освен стратегически активи, има  предложения за инвестиции в инфраструктура – било то пътища, било мостове или жп тунели. Проблемът на тези инвестиции е, че Китай не участва в търгове или много рядко участва в такива, които са по европейските правила. Това е част от проблема за китайските инвестиции – не се случват толкова лесно, защото пренебрегват голяма част от директивите  за обществени поръчки .

Това е една и от причините в България да няма много такива инвестиции. Защото има много предложения Китай да инвестира в разни неща, но реално те не искат да участват в системата за обществени поръчки.

От друга страна обаче китайските инвестиции са насочени и към закупуване на стратегически активи като високи технологии и брандове като „Волво” да кажем. Т.е Китай получава контрол върху цялата верига на стойността в такива сериозни и бих казал стратегически важни отрасли, какъвто е автомобилостроенето. Затова китайската икономика и китайската автоиндурстрия процъфтяват момента.

Така че Китай е нож с две остриета. От една страна биха били полезни от гледна точка на това, че решават важни инфраструктурни проблеми на самите страни, от друга страна – начинът, по който те се осъществяват те чрез партньорства или чрез някакви дългови схеми, концесии и т.н. задлъжнява европейската икономика към външна трета страна извън ЕС, което е сериозен проблем.

Ако ЕС не реагира на тези процеси и Китай продължи да завзема територии, както Вие се изразихте, докъде може да се стигне?

Аз мисля, че те вече реагират и не случайно сега има нова директива, която ще накара всички европейски страни за най–важните си отрасли да искат разрешение от Брюксел дали е възможно придобиване от външни компании.

Между другото това касае дори АЕЦ „Белене”, защото проектът се очаква да е китайска инвестиция. И това е така, за да попълнят липсите, които се случват в законодателствата на много страни. Може би само 7-8 страни от 27-те членки без Великобритания имат специални клаузи за третиране на страни извън ЕС.

Европа губи състезанието към момента с Китай и САЩ за високи технологии. Най- големият доставчик на интернет е Китай, а една от платформите, които захранват този интернет са американски. Съдържанието пък е повлияно от руски атаки. Виждате, че Европа е един потребител на проблеми и ако иска да се развива, трябва да мисли стратегически за своята независимост.

Що се отнася до борбата между Китай и САЩ, тя се разиграва по много фронтове, защото Китай, както САЩ привличат най- ярките умове, финансират ги, създават за тях дългосрочни програми. Държавата стои зад много от сделките, не се работи за печалба от самото начало.

Тук предимството държавата да стои зад теб е, че ти създава хоризонт дори да правиш грешки, докато се научиш. Вие знаете , че в частния сектор грешките се наказват. Не много дълго някой може да те търпи да правиш грешки.

Това е едно от предимствата, които Китай експлоатира и напредва изключително бързо. Освен в 5G технологията те са номер едно в света за face control. Изграждат мрежа, която ще създаде огромни проблеми за в бъдеще и на други държави, тъй като тези технологии за лицево разпознаване укрепват тоталитарните режими по цял свят и са против демокрацията. Причината е, че никой не знае как тази технология ще се използва.

Така че нещата са много сериозни и Европа трябва да се вземе в ръце, образно казано.

 Вие споменахте, че китайските амбиции са насочени главно към държавите от Източна Европа, които са по-бедни. България от своя страна активно участва във форумите „16+1”. Чуха се заявки, че страната ни ще бъде посредник в диалога между Китай и ЕС. По какъв начин можем да станем посредник и ще може ли това да ни изиграе лоша шега или по- скоро ще спечелим?

Аз мисля, че това е една много смела заявка и чисто политическо заиграване с трупане на точки пред някого. Според мен България няма шансове, защото ние сами по себе си може да сме интересни за Европа,но не сме интересни за Китай като входна точка за Европа.

Такава е например Гърция по отношение на морския транспорт, такава е Унгария по отношение на въздушния транспорт. България нито по море, нито по въздух е толкова интересна.

Ако евентуално преминава оттук „Пътят на коприната”, тогава по-скоро може да има някакъв интерес. Но в момента България нито има стратегия, нито знае как да привлича инвестиции. Това не е само по отношение Китай, затова за мен това е само политическо говорене.

Иначе Източна Европа е препоръчителна заради инфраструктурните инвестиции точно по тази причина. Първо са необходими на Китай, второ – правителствата са по-слаби и по-корумпирани, така че „китайската капка” , както казват, може да пробие е по- лесно.

Споменахте и икономическата конфронтация между САЩ и Китай. Пренася ли се тя и в геополитиката и до какво може да се стигне?

Със сигурност Китай и САЩ си дават битка в много посоки и въпросът е, че самите американци допуснаха да станат зависими от Китай в много отношения. Тръмп се опитва да ребалансира тези отношения чрез митата, както примерно има едни 200 – 300 млрд., които облагат. С подобна сума и китайците облагат от другата страна, така че не е ясно това до какъв резултат ще доведе в бъдеще.

Но е ясно, че САЩ най – после осъзнават какво са отгледали със своите програми за инвестиции в миналото.  И докато Китай не бъде заставен да си отвори пазара, както Западният пазар е отворен за китайски инвестиции и стоки, ще има нарастване на предимствата на Китай пред САЩ и Европа, защото просто играта не е честна.

Ще отвори ли Китай пазара си или може да стане обратното – затваряне на пазарите на други играчи?

Аз вярвам, че те ще намерят начин, защото самите китайци са загубени без американските и европейските пазари, защото няма кой да им купува стоките и да им осъществява растежа.

Те си развиват и вътрешния пазар, естествено, но това не може да замести загубите от американските и европейските пазари. Така че за в бъдеще си мисля, че е по- вероятно Европа и САЩ да принудят Китай да играе по техните правила, отколкото обратното.

Казахте, че Европа губи състезанието за развитието на технологиите. Къде са пропуските ни и какво трябва да се направи най – спешно?

Най-спешно трябва да заработят  европейските институции по отношение на политиката за чужди инвестиции, по отношение на насърчаването на venture capital, който пък да насърчава финансирането в иновациите. И е важно да защитават тези иновации.

Европа в момента е един отворен двор, където идват китайци и американци и купуват на килограм, каквото се изобретили и го пренасят в съответните държави. Голяма част от иновациите са измислени в Европа за първи път. Например Skype да кажем като най-очевиден пример. По тази причина е важно как в бъдеще ще бъде защитавана интелектуалната собственост.

Втората мярка е да се движи успоредно изграждането на европейския пазар заедно със създаването на по-тесни връзки между отделните страни за общи служби за сигурност, разузнаване и армия. Това е изключително важно, за да може да се повиши вътрешната сигурност. Не е тайна, че Европа е като разграден двор в момента за външни сили.

Трябва да има  Шенген, „Шенген на куп”, така да се каже и докато това не бъде направено, Европа ще бъде уязвима за външно влияние и даже за нашествия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!