Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“.
В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

 

Сякаш най-после получихме индикация, че ще ни приемат в чакалнята на еврозоната. Чакаме това да се случи вече 10 години, защото приемането ни в еврозоната беше записано в договора за влизане на България в ЕС. Оптимист ли сте?

Не бих казал, че съм оптимист. По-скоро съм реалистичен песимист. От една страна, ние отдавна покриваме критериите за влизане в еврозоната, от друга страна, има някои условности, които са свързани с върховенството на закона и с приемането ни в Шенген, които ме карат да мисля, че е възможно в последния момент определена държава да възрази. Няколко са държавите, които биха могли да възразят за влизането ни в чакалнята на еврозоната. Оптимистично погледнато, е възможно това да бъде отложено за самия прием в последствие. Но така или иначе България има много път да извърви преди реално да покрие критериите не само икономически, а и политически за членството в еврозоната и в края на краищата това е най-ценното и най-важното от приемането ни – този път, който ние трябва да извървим на вътрешни реформи, за да бъдем приети.

С какво влизането в чакалнята ще подобри живота на българина? Известно е, че сега българските фирми и граждани плащат по три-четири пъти по-високи банкови услуги от хората в еврозоната.

Ползите на първо време ще бъдат по-скоро косвени. Те се изразяват в това, че самият прием в чакалнята ще дисциплинира до голяма степен действията на Централната банка и на правителството по отношение на финансовата стабилност и съответно би повишило най-вероятно кредитния рейтинг на България, което би намалило лихвите, които се плащат от физическите лица и от бизнесите. Като цяло би повишило и перспективата за правене на бизнес в България, което евентуално би довело до повече чужди инвестиции в България. От тук вече това би резултирало в повече и по-качествени работни места, по-високи заплати, по-високи доходи, по висок брутен вътрешен продукт.

Сякаш най-важният резултат от влизането в еврозоната ще бъде политическият, защото този акт ще ни вкара в сърцето на европейския политически съюз, от където вече много трудно ще можем да бъдем извадени чрез различни хибридни антиевропейски атаки. Съгласен ли сте?

Определено. Всъщност влизането в еврозоната, далеч повече отколкото влизането в някакъв монетарен съюз, е интеграция в самото ядро на Европа. Колкото повече се интегрираме и колкото повече влизаме в „клуба на богатите ” с по-големи гаранции за нашето членство, толкова повече позитивно влияние получаваме от тях по линия на дисциплина, по линия на инвестиции, по линия на правила и съответно по-трудно бихме били отворени за пробиви отвън. Както вече говорихме, самият процес на влизане в еврозоната и самият прием в еврозоната би ни стабилизирал геополитически, не само финансово и икономически.

През последните няколко седмици започна една яростна кампания срещу влизането ни в чакалнята на еврозоната. Вие как коментирате едно такова поведение? Сякаш има хора, които нямат интерес да влезем в този монетарен съюз. Кои са те, можете ли да ги назовете?

Със сигурност това са доста широки кръгове, въпреки че не са ясно заявени като противници на еврозоната. Това са, от една страна, голяма част от населението, която е невежа по отношение на ползите от еврозоната. Тази част не само не знае, а и не иска да разбере. Нейното мислене и действия почиват на някакви легенди от съседни страни. Тези нагласи често резултират в публичните допитвания, където не малък процент от българите заявяват резерви спрямо влизането в еврозоната точно заради необосновани страхове. От друга страна, има и други не малко, бих казал, среди, свързани със статуквото в България, които биха загубили от влизането и участието ни в еврозоната. Това е не само по отношение на „сивия сектор”, който страда , когато има повече правила, а и съответно от големи финансови институции, които биха загубили било позиции, било комисионни, било приходи от това, че сме в еврозоната и от това, че ще има правила.

Всъщност те са най-коварните, защото те не афишират тези интереси, а са много силни и дори бих казал, че са в Централната банка. Противниците на приемането на еврото са доста силни в България и това най-вероятно се разбира и отвън. От друга страна, трябва да кажем, че България е поела ангажимент за членството в еврозоната, още когато е подписала договор за присъединяване и никакви политически дебати и референдуми по отношение на това членство не биха могли да повлияят. По-скоро правителството трябва да се научи, ако наистина има волята, а не само декоративно, да направи, както във всяка друга страна, разяснителна кампания за членството в еврозоната и да дава цялата информация за всички аспекти, които са по-скоро позитивни, но хората не ги знаят, от членствто там. Тогава нещата със сигурност ще се обърнат в полза на поддръжниците на еврозоната.

Без еврозоната и Шенген сякаш сме половин европейци и все пак, ако в тунела на еврозоната вече се вижда светлина, какво става с въпроса за Шенген. Очаквате ли влизането в еврозоната да повлияе положително и на решението на шенгенския въпрос?

На практика не мисля, че е възможно да влезем в Еврозоната, първо, без наблюдение за правосъдната система и второ, без да сме член на Шенген. Това просто не е възможно, защото ако си представите една къща, в която човек трябва да стигнете до последния етаж, той трябва да мине през входа. Ако допуснем, че това е Европейският съюз и ние сме приети вече, за да отидем нагоре, първо трябва да минем през правилата. Това са правната сигурност, това е наблюдението, което трябва да отпадне. Вторият етаж е физическата сигурност – това е Шенген и чак на третия етаж е финансовата сигурност, където е „светая светих“ – това са парите. Няма как ние фактически от входа да скочим на третия етаж и да пропуснем първите два етажа. Не случайно беше въведено специално за нас за първи път и част от Банковия съюз, защото именно 2 банки, а може би и малко повече, създават големи проблеми със своята политика, която предизвиква несигурност и която би се пренесла в еврозоната, когато станем членки. Една от причините сега да се бавим, защото знаете колко срокове бяха пропуснати от 2018г. насам, когато за първи път беше анонсирано това, е, че стрес тестовете, които се проведоха миналата година, показаха, че 2 български банки не съответстват на критериите за капиталоадекватност и в момента ЕЦБ очаква изпълнение на мерките по попълване на тази адекватност, за да може да ни приемат първо в банковия съюз, което всъщност е условие, за да ни приемат в чакалнята.

Така че много неща трябва да се свършат и те се вършат. Друг е въпросът обаче доколко накрая ще бъде все пак политическо решението, защото не само ЕЦБ и Еврокомисията трябва да кажат „да”, а и главните страни членки. Дано няма вето от някоя от тях, защото трябва да имаме одобрение от всички страни членки плюс Дания, която в момента е в чакалнята, за да бъдем приети. Затова да кажем, че съм умерен песимист, но бих се радвал да бъда опроверган.

Днес имаше странен протест от 20-на души, които протестират срещу СЕТА – търговското споразумение между ЕС и Канада, благодарение на което българските граждани получиха възможност за безвизово пътуване до Канада. Възможно ли е проруските и антиевропейските сили в България да се опитат да превърнат СЕТА във втора Истанбулска конвенция?

Много е възможно, макар че се надявам да нямат толкова сила, защото все пак търговските споразумения имат една идея по-малко значение за хората – семейството и непосредствения живот, отколкото внушената несигурност от Истанбулската конвенция и Стратегията за детето, която също разбуни духовете. Но наистина няколко групи, които не са едни и същи, се обединяват. От една страна, имаме русофили, от друга страна – националисти. От трета страна, имаме едни чисто леви хора, които не разбират смисъла на глобализацията и по-скоро се плашат от нея, отколкото намират някакви ползи в нея. Един внимателен прочит на тези споразумения ще покаже, че ако има някакъв проблем, то той би бил за Канада, а не за Европа, защото канадските инвеститори в една сравнително малка държава едва ли биха заплашили конкретно българските пенсионери, да кажем. Напротив, точно обратното, големи ползи ще има за българите, които ще могат да пътуват до Канада, ще могат да инвестират. По отношение на най-големите страхове, които се раздухват, а именно това, че корпорациите придобиват права, по-големи от националните правителства, е също един голям мит, тъй като и в момента всички договори, които се сключват между чужди инвеститори и за инвестиции в България обикновено се решават по законите най-често на Великобритания или по други международни закони.

Така че всички спорове  и в момента се отнасят към международни арбитражи. Както знаем България не толкова рядко се назовава в такива арбитражи. Както и по линия на енергетиката, знаете за ЧЕЗ, за АТОМ СТРОЙ по отношение на реакторите, така и за други по-малки спорове. Няма нищо различно от тук нататък. От сега нататък фактически всички спорове ще бъдат решавани, както са се решавали до момента, но България би спечелила именно от чужди инвестиции, които са не само работни места, а и технологии, и капитали  и т.н.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!