Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“.
В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

 

 

Г-н Кънев, стана ясно, че България може би ще влезе в чакалнята на еврозоната през юли, а не през април, както бе обявено предварително. Това е поредно отлагане на тази стъпка – спомняме си, че и миналата година се говориха същите неща. Защо Бойко Борисов се отдръпна от еврозоната, след като получи пълна подкрепа от парламента, което не се случва често?

Допускам, че премиерът знае най-добре каква е реалната причина. Така, както той го артикулира, трябва да се постигне абсолютен консенсус, което само по себе си е нонсенс, тъй като никога в едно, да кажем, сравнително демократично общество не може да има абсолютен консенсус по която и да било тема.

Подтекстът, който допускам, е, че има някакви фактори, които са променили обстановката, ситуацията и възможността да влезем през април в „чакалнята“ /на еврозоната – бел. ред./.

Според последните информации, които пристигат от пазара, фактически още няма пълно потвърждение дали двете банки, които фактически показаха по-слаби резултати при стрестестовете, са изпълнили изискването за увеличение на капитала, за да могат да оправят своята капиталова адекватност. Това може да е една причина.

Друга може да е някаква информация от Европа, че към настоящия момент фактически не е подходящо да бъде приета България. Факт е, че още няма бюджет на ЕС, в момента се водят дебати.

Трета много резонна възможност е паниката, която настъпи на пазара след нескопосания опит за промяна в законодателството, което накара, по непотвърдена информация, над 1 млрд. лева да бъдат обърнати в евро. Ако това е изтълкувано от, така да кажем, придворните социолози като потенциален отлив на избиратели, това би било доста голям проблем предвид предстоящите след близо година парламентарни избори. Знаем, и така показва практиката, че винаги, когато има някакъв конфликт в обществото, някаква дискусия или дебат, който не е в подкрепа на теза, поставена от управляващите, те бързо се отдръпват от нея.

В случая, поради липса на каквато и да е комуникационна стратегия, поради липса на подробно обяснения за предимството на еврозоната, и дори на факта, че няма да сме в нея, а само в „чакалнята“, без 100 процента гаранция, че ще влезем, се създаде тази паника, която няма как да се отрази благоприятно на изборния резултат.

Допускам, че това може да е реална причина, защото в момента, преди де се уталожи страхът обществото от промяна на курса и респективно обедняване на част от гражданите, те може да не искат да продължават напред, без този проблем да бъде решен.

Проф. Стив Ханке много натрапчиво се намеси в нашия избор за еврозоната. Това събужда подозрение, че е мотивиран от нещо или някого. Според Вас, кой може да го е активирал за тази негова позиция?

Истина е, че проф. Ханке от доста години казва, че влизането в еврозоната е безпредметно, въпреки че той явно не е запознат, или претендира, че не е, с простия факт, че ние, подписвайки Лисабонския договор, сме дали съгласието си за влизане в еврозоната. Не е уточнен моментът кога, но при всички положения е ясно ,че ние трябва по договор да влезем.

Второ – права сте, че прави впечатление подходящият момент и агресията, с която той влезе в този разговор със своята категоричност.

Трето, което прави впечатление е, че управляващите никак не бяха готови да реагират на това негово становище. Нямаше никаква контракампания, никакво реално усилие. Беше като един подаден и върнат пас и респективно всичко е точно, защото отвън някой е казал, че не е добър моментът и „дайте да постигнем консенсус“. Сякаш „ние сме отгоре, разберете се, каквото кажете, това ще правим“ – така изглежда като стратегия и философия на управление това, което чуваме от управляващите.

Това, което прави най-голямо впечатление, е безпардонната манипулация на проф. Ханке, който манипулира нашата общественост с твърдението, че ни чака, едва ли не, гръцки сценарий, когато влезем в еврозоната. Това е абсурдно само по себе си и всеки икономист, който го познава и знае неговата подготовка, не може да смята, че това е случайно. Не може икономист на това ниво да разсъждава толкаво елементарно, със знанията на един студент по икономика.

Това е във връзка с това, което питахте –  може ли има друга причина, която ние не знаем. Най-близката оправдана причина е, че той е един гастрольор, канен по цял свят да говори за успеха на борда, че бордът е най-успешното решение и всяко напускане е бягство от сигурност, която той смята, че единствено бордът предлага. Това е най-наивното, но най-близкото по логика обяснение на неговата теза.

Скептиците на еврозоната вдигнаха много шум напоследък. Защо, когато се говори за еврото, винаги се акцентира върху проблемите на Гърция, а не се споменават позитивите при успелите държави в еврозоната?

Най-простият отговор, който идва наум, е, че има прекалено много заинтересовани сили, които не искат България да бъде интегрирана в Европа. Те са финансирани отвън, от трети държави, знаем особено за една голяма държава, която има интерес България да не влезе в еврозоната, за много лобисти и спекуланти, които предпочитат да останем в това положение. Има и много хора в самата банкова система, които печелят, понеже България не е в еврозоната, и ще загубят, ако влезе, включително, че ще се „сдобият“ с по-голям контрол. Тези лобита са изключително силни, добре представени политически и икономически, имат свои медии и е нормално да намират своите говорители.

Така че винаги, когато се е давало широка публичност в среда с много строг контрол над медиите, това означава, че някой стои зад тази кампания. Това е логичното за мен.

Искате да кажете, че и вътрешни, и външни са гласовете против еврозоната за България?

Определено, като външните сили са добре представени с лобисти в България и имат голям достъп до медиите, за да прокарват своите тези.

Много експерти се обединиха около тезата, че еврозоната е мястото, на което се вземат важните решения, че това ще прати България в „отбора на големите играчи“ и че страната ни няма да изпадне на „втора скорост“. Това ли е предимството на присъединяването?

Да. Най-голямото предимство е фактът, че ще сме в ядрото на ЕС и няма да бъдем в някаква периферия на държави, които потребяват спуснати отнякъде решения и ги изпълняват, защото чакат еврофондове. Тази просешка философия на членството трябва да приключи веднъж завинаги. Най-вече това е важно за българите като европейци – ние да се чувстваме първокласни, а не третокласни членове на ЕС.

Второто, което е важно, е, че преди да стигне дотам, както извървяхме дълъг път до членство в ЕС, което реформира цялото ни общество, по същия начин трябва да подобрим и нашата правосъдна система, и нашата система за сигурност. За приемането ни в Шенген вече става въпрос и за нашата финансова сигурност и за банковата система.

Всички тези реформи предполагат такава откритост и взаимодействие с европейските институции, които оставят много малко поле за маневри за спекулантите, за ловящите риба в мътни води. Така ще се даде позитивен знак към инвеститорите, че България е „бяла“ държава, да използвам този расистки  жаргон, т. е. място, където се спазват законите, където с вземат прозрачни решения и се осигурява перспектива и спокойствие за инвеститорите.

При предишните не разговори сте казвали, че сте умерен оптимист, че ще стигнем до еврозоната. Оптимист ли сте, че през юли ще влезем в чакалнята?

Никога не мога да съм напълно оптимист, предвид несигурността, която цари в това управление и резките промени на курса всеки месец. Вярвам, че ЕС е склонен да вземе политическо решение да ни вкара в чакалнята, но съм сигурен, че не можем да излезем от нея, без да сме направили реформи в правосъдната система, в системата на сигурност, преди да влезем в Шенген. Това е пътят, за който говорим, и който ще бъде много ценен аз България, ако влезем в чакалнята.

А дали това ще стане, е въпрос на политическа логика. Ако не се направи достатъчно добра кампания, която да убеди мнозинството от българите за предимствата от членството, а се остави чуждата пропаганда да промива мозъци и покажат отново изследванията, че българите са мажоритарно против приемането, то тогава допускам, че Борисов ще остави това решение за след изборите, ако все още е на власт.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!