Евгений Кънев
на снимката: Икономистът Евгений Кънев
Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

Президентското вето на няколко текста от Закона за мерките при извънредно положение е израз на опасенията на голяма част от обществото, че в недобросъвестни ръце спорните текстове може да ерозират основни принципи на пазарната икономика. Основателни ли бяха тези страхове?

Президентът наложи вето на закона и с право. Особено опасна беше частта за контрол върху спекулата с контрол върху цените, както при комунизма. Странно е, че след толкова тежки реформи в началото на прехода именно заради контрола върху цените при комунизма и толкова години пазарна икономика отново повтаряме едни и същи грешки, водещи основно до дефицити и черен пазар на контролираните стоки.

Другият основен икономически момент в закона беше мярката за подпомагане с до 60% от заплатата на засегнатите сектори. След приемането на закона, предстои  Министерски съвет да приеме постановление за бенефициентите, срока и реда за получаване на тази помощ. Според мен тя е крайно недостатъчна.

Имате ли усещане, че в този закон мерките са твърде негативни за икономиката и твърде рестриктивни спрямо икономиката, и след въвеждането им практически няма да има нормален икономически живот в страната?

Преди всичко е важно опазването здравето на хората, защото те са човешкият, най-ценният капитал на икономиката и обществото. Нормален живот така или иначе няма и не може да има, докато трае пандемията, и това е вярно не само за нас, а за всички засегнати страни. Друг е въпросът, че държавата разполага с достатъчен инструментариум да предотврати масови фалити и безработица – ако се приемат адекватни и навременни мерки.

При тези мерки най-вероятно малкият и средният бизнес ще фалира – ресторанти, магазини, фризьорските салони, например. Каква част от нашата икономика представляват те и как ще натовари това осигурителната система?

Именно, идеята е дали държавата може да ги затвори само временно, а не да ги фалира. Затова е толкова важна ликвидната помощ и временно финансиране на съществена част от постоянните разходи на бизнеса. Търговията на дребно и едро, заедно с транспортния сектор, който ги обслужва, представлява около 10% от БВП – затова е толкова важно съхранението им заради временната липса на търсене.

Колко дълго време, при този тип мерки, може да оцелее малкият и среден бизнес (МСБ), и според Вас, кога и при какви обстоятелства трябва да бъде отменен този закон за извънредното положение?

При досега оповестените мерки няма как да оцелее голяма част от МСБ, особено ако епидемията продължи повече от три месеца. А точно колко ще продължи, едва ли някой знае.

Ясно е, че не може да се направи точна прогноза, но според Вас, като икономист и анализатор, колко по-бедни ще станем след кризата и колко години ще ни върне тя назад?

Смятам такива оценки са спекулативни. Мисля, че много грубо можем да допуснем около 5% спад на БВП за всеки месец от времето на карантината. Оттук вече можем да се опитаме да правим някакви оценки колко години ще се възстановяваме.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!